Село Горнослав

североизток - Долнослав (на 1,57 км) и на юг - Орешец (на 3 км).

Надморската височина е 538 м., а координатите: 41гр. 55мин. СШ и 24гр. 58мин. ИД.

Климатът за този регион и надморска височина е между преходно-континентален и планински. Той се характеризира със сравнително мека зима (дължаща се на средиземноморски циклони и поривистия вятър – фьон, духащ по северните склонове на Родопите), топло през деня, прохладно вечер лято и продължителна есен.

Землището на Горнослав е 11,529 км2.

Почвите са предимно канелено-горски и върху тях благоприятно виреят почти всички житни култури, памук, тютюн, лавандула, зеленчуци. Има и делувиални почви, които са подходящи за отглеждане на трайни насаждения – овошки и лозя (съществува масив от 900 дка от сортовете: Памид и Каберне Совиньон).

Непосредствено над селото започва гора, която заема голяма част от землището. Еднакво добре виреят както широколистни видове – топола, върба, липа, леска, чинар, акация, бряст, дъб, бук, мъждрян, клен, габър, така и иглолистни - червена и синя хвойна, бял и черен бор, смърч.

През землището на с. Горнослав преминават две малки реки – р. Голяма Сушица и р. Луда Яна. Река Луда Яна извира в местността „Свети Георги”. На река Г. Сушица има язовир (5,5 млн. куб. м. вода, изграден през 1969 г.), който носи същото име.

До 60-те години на ХХ-ти век по поречието на двете реки е имало 10-на воденици и тепавици, които са давали част от препитанието на местните жители. Останки от тях могат да се видят и до днес.

В района на с. Горнослав се намира единственото находище в България на магнезитна руда (MgO, MgCO3) и е експлоатирано от 1956 до 1972 г.

История

Древната история на Горнослав се обуславя от специфичното географско и стратегическо място на региона - близостта му до култовото енеолитно светилище в местността „Лопките” от V – IV в.п.н.е. (на 15 км) и християнското светилище „Кръстова гора” (Родопската Света гора) от XII – XIV в.с.н.е. (на 10,077 км).

46 г. - Областта попада в рамките на Римската империя;

395 г. - Римската империя се разделя. Тракия попада във Византийската империя, управлявана от Константинопол;

681 г. – Създаване на Първата Българска Държава. Асеновградския регион не попада в нея. В този период районът е предмет на постоянно оспорване между България и Византия и сменя владетелите си нееднократно;

IX-ти век - християнизиране на България от цар Борис I. Именно от това време води началото си Родопската Света Гора (Кръстова гора), осеяна с множество манастири, църкви и параклиси. 927 г.- Българската православна църква е призната за автокефална;

1018–1187 г. – България е под Византийско робство;

1218–1241 г. – Възход на Второто Българско царство при цар Иван Асен II, който разширява България до три морета;

XI-ти в.(1095 г.) – Първият кръстоносен поход минава през областта;

1189-1192 г. - Третия кръстоносен поход и включилия се към него император на Свещената Римска империя - Фридрих I Барбароса и по-скоро маршал Хенрих фон Калден превзема Асеновградския регион (1189 г., м. август);

1396 г. – България пада под турско робство;

1793–1810 г. – Районът многократно е нападан и опустошаван от кърджалии и даалии. Възниква епидемия от чума и голяма част от населението умира. Според предания от старите хора именно по това време останалите живи хора напускат селото, (което по това време е било застроено в местностите „Палихор” и „Пожарите”), и се заселват на сегашното място;

1848 г. – Хора от селото занасят прошение до Султан Абдул Меджид в Цариград с молба за възстановяване на църквата „Св. Атанас”. Молбата им е удовлетворена, като Султан Абдул Меджид издава ферман, адресиран до Пловдивския Мухасъл (административен и финансов орган), Пловдивския кадия, както и до каазите на мезлима (членовете на съвета). Оригиналът се намира в библиотека „Иван Вазов” в град Пловдив, № 357/07.08.1951 г.

Извадка от фермана:

"В село Малък Арнауткьой нахия Конушка, придадена към Пловдив се намира римската църква „Св. Атанас”, която с течение на времето претърпява повреди, а една част от нея се е срутила. За ремонта на същата местната рая е молила, на което основание, чрез местния шериятски съд са направени оглед и измерения.

Църквата била дълга 11,50 аршина и широка 8 аршина и три пръста и висока 8 аршина. От ляво и от дясно по два прозореца високи два аршина и широки по един аршин и от западната страна една врата – висока 2,5 аршина и широка 2 аршина и намери се, че действително има нужда от поправка. Последвала е височайша заповед за поправката ѝ върху старите основи и старият и вид. Пълномощникът на Шеих ул исляма мюфтията Исмет бей заеде Мулла Ахмет Аррибр Хикмет бей издаде фетва /отговор,предписания за мюсюлманите/, че поправката на една постройка върху старите ѝ основи и при старият вид е позволена от гледище на шерията. Съгласно същата фетва, последва и височайшо султанско разрешение и за случая е издаден хатихумаюн и за де се постъпи съгласно него издаде се настоящият ферман. Следователно, въпросната църква, при условие, че не надминава старите ѝ размери по височина, ширина и дължина, и като не се събират никакви пари от раята, разрешава да се възстанови. Ако не се постъпи съгласно заповедта, виновните ще носят отговорност. Вие, споменатите мухасъл кадия и споменатите каази, като ви стане известен настоящият ферман ще постъпвате съгласно разпоредбата му и ще се въздържате да действате в противен смисъл. Така ще знаете и на туграта ми ще отдадете нужното зачитане."

1878 г. – Освобождение на България. През месец януари войските на III- та гвардейска дивизия, командвана от генерал Виктор Дандевил освобождават областта. По- късно през пролетта на 1878 г., част от планинския регион е обхванат от Сенклерския бунт. При неговото потушаване в местността "Юрти" до с. Мостово намира смъртта си (на 11 май 1878 г.) руския прапорщик от 27-ми Пензенски пехотен полк – Георгий Василиевич Висчишняков. Докаран е до с. Горнослав, погребан в двора на църквата "Св. Атанас" и записан в църковната книга. Там остава до 1964 г., след което е преместен в с. Червен, а в момента тленните му останки се намират в двора на храм "Св. Димитър" - Асеновград. В негова памет през 1959 г. в центъра на селото е построен паметник.
След Освобождението, според Берлинския договор – 1879 г. Горнослав остава в рамките на Източна Румелия, Пловдивски департамент (окръг), Конушка нахия (околия). По-късно, в началото на ХХ-ти век (1901 г.) минава към Станимъшка (Асеновградска) околия.

селото е имало народен представител (депутат) - Спас Георгиев Жеков в 18-то (02.10.1919 - 20.02.1920 г.) и 19-то (15.04.1920 - 11.03.1923 г.) Обикновени Народни Събрания.

В миналото селото е имало различни имена: Алванитохория, Арнаутлар - според регистъра на джелепкешаните от 1575 г., Арнауткьой, Малък Арнауткьой, Горни Арбанас, Горне Арбанас, Горно Арбанаси, а от 1934 г.(Д.В. бр.109/14.08.1934 г.) е преименувано в Горно Слав (Горнослав).

Религии

Населението на Горнослав е християнско.

В селото и землището му има 19 църкви и параклиси: „Св. Атанас” (възстановена през 1848 г.), „Св. Марина”, „Св. Иван”, „Св. Никола”, „Св. Трифон”, „Св. Богородица - Успение”, „Св. Дух”, „Св. Хрис”, „Св. Богородица – Рождество”, „Св. Неделя”, „Св. Петър”, „Св. Илия”, „Св. Петка”, „Св. Георги”, „Св. Влас”, „Св. Тодор” (възстановена през 2008 г.), „Св. Яньо”, „Св. Екатерина” и "Св. Архангел". Някои от тях са разрушени.
Обществени институции

До 70-те години на ХХ-ти век в селото има училище и читалище.
Културни и природни забележителности

В местността „Палихор“ на 10 май 1961 година е открито т.нар. „Горнославско златно съкровище“ с множество монети (786 златни перпера) от династията на Алексий I Комнин. Съкровището е изложено в Пловдивския археологически музей (инв.№ 2240/юни 1961 г.), част от него се намира и в Националния исторически музей.
В местността „Калето” има останки от Средновековна крепост (Д.В. бр. 41/1965 г.) пазела навярно входа на този планински проход, от която при ясно и слънчево време се открива прекрасна гледка към Тракийската низина и с невъоръжено око се виждат високите върхове на Стара планина.
В местностите „Могилици”, „Варда” и „Разбит камък” са намерени различни предмети: фрагменти от антична и средновековна керамика и керамични съдове; глинени делви (1961, 1994 г.) с големина на човешки ръст.
В местността "Палихор" е намерена оброчна плочка на Тракийския конник с надпис, от който са запазени имената на посветителите: Херод, Пакис и Сурутрал.

При изкопни работи в селото е намерен средновековен бронзов боздуган с яйцевидна форма и 12 остри шипа, отвътре кух. Размери: по вертикалната ос 7см, по напречната ос 6 см, височина на шиповете 2-2,5 см, диаметър на отвора за дръжката 2 см. Намира се в Археологическия музей в гр. Пловдив.

Има останки от стар римски път през местностите: "Стоилова чешма" - "Св. Влас" - "Палихор" - "Пожарите" и южно от в."Чуката" (Сиври тепе) 856 м.н.в., минаващ през Арпакедик (Оризарски проход) за вътрешността на Родопите. Именно това е единия от двата, по- удобен и по- къс път, свързващ Виа Милитарис - (Филипополис) през Родопите с Виа Егнация. Пътят минава на около 4 км от Белинташ, по билото на Преспанския дял, през прохода Рожен, край гр.Смолян, с.Могилица, с.Арда, притока на р.Места - западно от в.Циганско градище и Беломорска Тракия.

Църква „Свети Атанасий“, възстановена след като през 1848 г. хора от селото занасят прошение до Султан Абдул Меджид в Цариград с молба за възстановяване. Молбата им е удовлетворена, като последният издава ферман. Първото училище /края на XIX-ти в./, също е създадено към църквата "Св. Атанас" и се е състояло от една стая. Имало е врата и два прозореца към църковния двор. По- късно става част от т.н. старо училище /двуетажно, с три стаи плюс учителска/, като интериора на стаята остава същия /подът е покрит с каменни плочи(тикли) - същите като в църквата/. Построено е от прочутите в Родопите юговски майстори и функционира до 1943 г., а самата постройка е съборена през 1979 г.
В селото и землището му има 19 църкви и параклиси: „Св. Атанас”, „Св. Марина”, „Св. Иван”, „Св. Никола”, „Св. Трифон”, „Св. Богородица - Успение”, „Св. Дух”, „Св. Хрис”, „Св. Богородица – Рождество”, „Св. Неделя”, „Св. Петър”, „Св. Илия”, „Св. Петка”, „Св. Георги”, „Св. Влас”, „Св. Тодор”, „Св. Яньо” , „Св. Екатерина” и "Св. Архангел". Някои от тях са разрушени.
Паметници на загиналите горнославци - в Руско - Турската война 1877 - 1878 г.(1959 г.) и във войните през периода 1912 - 1945 г.(1981 г.).
На югозапад от с.Горнослав (между местностите "Разбит камък" и "Калето"), започва местността "Усойката", обявена през 1977 г. за природна забележителност ( №468/30.12.1977 г. на КОПС при МС ). През 2003 г. площта е увеличена до 4,53 хектара, а по- късно - 2007 г. се променя статута и режима на разрешени дейности в защитената зона.

Източник: Wikipedia