Европейската културна традиция,кодирана в софийската архитектура

https://interes.bg/2022/10/14/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%b5/

https://interes.bg/2022/10/14/%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%b9-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%8f-%d1%84%d0%b0%d1%81%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5/

https://sofia.media/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_2/%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_57641.html?fbclid=IwAR0qywf_sHfMIEHVVJhTm8HteJQZ8HNamoJicrr85Av_ldzG5DXN4XZVxjs

https://19min.bg/news/novini_8/kak-arhitekturata-da-stane-turisticheski-produkt-na-sofiia-172384.html?fbclid=IwAR0OJCwVc4WNm6KK3846pSbUGqOb0AhzzORAlQ4CotfeWr3L5fVDaeCJsL4

https://slava.bg/news/139941.html

slava.bg - Софийската архитектура като магнит за туристите, но и за кореняците 115-годишната сграда на Народния театър е домакин на събитието по проекта Европейската културна традиция, кодирана в софийската архитектура като туристически магн....

https://sofia.media/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_2/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_57523.html?fbclid=IwAR0ZlZr3k_eeBG1Zap_DgOhqlGGpqh-ri3fjQfYi-AZnyoMFhcIcXbyuzAk -image-0

https://19min.bg/news/novini_8/sofijskata-arhitektura-kato-magnit-za-turistite-no-i-za-koreniatcit-172259.html?fbclid=IwAR2Vvu8sQTZj86SkTAZNA2LEtEXeUkN9JMtFjFJzb-0A8jn8CRcjaGLKebo #172259

https://interes.bg/2022/10/12/%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%bd%d0%b8%d1%82-%d0%b7/?fbclid=IwAR1OP3iSEnQLcb9VSkt8A-liyHWl5HcaZtXyeI7-L7fsbK8c4WPJZ-F6rx0

135 години навърши официално първата евросграда в София - българският парламент, който идната сряда ще приеме поредния си набор депутати. Преди да се нанесат в него техните някогашни колеги заседават в дървен павилион в Градската градина, която пък навърши 150 години т.г., общо взето на мястото на сегашния Народен театър. Проектът е изработен от сръбския архитект от български произход Константин Йованович, учил в Австрия и Швейцария, комуто помага придворният архитект Грюнангер - човекът, създал най-много за оформянето на красивия стар център на София. Проектът върху първоначалната идея на ималия най-много на брой мандати български премиер Петко Каравелов е готов на 7 май 1884 г., а на 22 май същата година Народно събрание гласува 220 хил. франка за строеж на сградата. Строителството и обзавеждането продължават до 1886 г. под надзора на главния архитект към Дирекцията за обществено строителство Фридрих Грюнангер, за когото много пишем, и неговия асистент Йозеф Прошек. Въпреки, че сгадата официално се води открита преди 135 г., депутатите започват да заседават в нея още от 28 май 1885 г. Впоследствие са правени разширения като двуетажното крило откъм сегашния пл. Александър Невски, което прави арх. Йордан Миланов, а е надградено за 40-годишнината на сградата в триетажно от Пенчо Койчев. При най-зверските англо-американски терористични бомбардировки от 10 януари 1944 г. зданието е сериозно разрушено, а в първите градини на соца е възстановено. По ирония на съдбата отново на 10 януари, но преди 25 години, протестиращи граждани нахлуват в Народното събрание, като разбиват входовете му, след което в "старата къща" е направен последен ремонт. Депутатите се върнаха през лятото на 2021 г. в дома на парламентаризма, след като за малко бяха пренесени в сградата на бившия Партиен дом, също на жълтите павета, но в другия им край. Според старата софийска легенда неволите, свързани с решенията на работещите на това място депутати се дължат на лошия дух, витаещ отколе, тъй като навремето парцелът е част от гробищата в края на града.

Свързваме името на Братя Прошек, чешки по произход поданици на Австро-Унгария, с бирата, която подаряват на София и научават нейните граждани да я пият, но фамилията е направила още много за нашия град. Например фамозната сграда на Държавната печатница, после възстановена в целия си блясък при соца като Галерия за чуждестранно изкуство, а днес част от арткомплекса Квадрат 500 - НХГ. Те я правят заедно с Фридрих Шванберг в самия тогавашен край на неголемия столичен град. Днес тя е буквално в сърцето му

Сградата на Австрийското посолство е една от най-красивите на Царя. Тя обаче не е на австрийски архитект, както повечето здания - бижута покрай жълтите павета. А е на италианеца Бовио. Защо ли? Истината е, че австрийската резиденция е била италианска, а нейната съседка на същия булевард - италианската е била австрийска. Двете легации просто си разменят домовете преди 8 десетилетия. Сега това е трудно да се повярва от посетителите на прекрасните сгради, защото и двете сякаш са пропити от духа на своите нации, което показва, че и интериорният дизайн е важен за цялостното възприемане на едно здание, както и обитателите му.