My book stories

Обикновенно за да дадем мнение за книга е добре да сме я прочели поне половината. Днес обаче нямам търпение, защото поводът е тази невероятна книга от Елизабет Лукас и Хайди Шонфелд HMR Logos Books
Много често най - добрите избори, ситуации, срещи, запознанства, покупки стават случайно. Такава е и таза среща - случайна. Книгата е страхотна и бих казала различна с това, че те увлича и докосва с избора на техника да бъде представен един от най-известните методи в психологията - Логотерапията. Без да навлизам в детайли, тъй като самата аз съм стигнала малко преди средата, ще кажа само, че това е книга за всеки, който иска да подобри себе си, мислите си, живота си. Чете се много бързо, разбираема е и много от нещата казани от автора се забиват като къртици в съзнанието, и после дълго се връщаш и мислиш над прочетеното. А тези размисли те водят до осъзнаване, което не всеки автор умее да провокира.

Смятам, че книгата би била пезна и проложима за всеки, особено за почитателите на литература за лично развитие и промяна.

➡️ Със сигурност някои от вас вече познават логотерапията, би ми било интересно, ако може да споделите мнение или пък да дадете препоръка за друга подобна книга, която ви е променила или докостала силно.

Прекрасна събота и до скоро :)
С обич
Зорница

Здравейте, четящи, днес споделям впечатления за книгата "Да се освободим от емоционално незрелите хора" от Линдзи Гибсън Издателство "Изток-Запад"

Започвам с това, че ми беше изключително полезно да прочета за този тип личностти и признавам си, доста често откривах себе си в примерите, дадени от авторката.

Откривах се, както в примерите с емоционално незрелите личности, така и в хората потърпевши от начина им на общуване. Освен полезна, книгата е написана много структурирано, обхваща солиден обем от примери и дава възможност за отработване и на самостоятелна работа, след всяка глава има въпроси, на които можем да отговорим лично.
Авторката често говори за Емоционално незрелите хора в ролята им на родители, но това съвсем не означава, че не бихме могли да си извлечем полезни неща, ако в нашият живот това са приятели, партньори, калеги. 😛
Няма да преувелича, ако кажа, че книгата е подходяща за всеки, който се интересува от личностно развитие или просто иска да подобри взаимоотношенията си с околните. Авторката дава отговори на въпросите, защо емоционално незрелите хора са такива, какво е влиянието им, как да се дистанцираме, как да решим проблемите в общуването с тях и може би най - ценното - да открием дали самите ние сме такива.
Препоръчвам книгата като много полезна и ще се радвам да споделите какво мислите, ако и вие сте я чели.

Привет, прекрасни! Ето и първата прочетена книга за 2024 - "Омраза" от Макс Сеек. Издателство Издателство Емас благодаря ви за предоставеноно копие! ❤️
В последно време забавих темповете на четене, но в сесия знаете как е!😜
Та да се върнем на темата: "Омраза" е третата книга от трилогията за детектив Йесика Ниеми и нейният екип.За разлика от предходните две части тук престъплението беше от "по - обикновен характер" и без толкова напрегнати и спиращи дъха моменти, но за сметка на това историята беше изпипана в дълбочина, а финалът беше изненадващ и непредсказуем.Ако трябва с едно изречение да опиша впечатленията си, то то ще бъде-"Омраза направо ме грабна и отнесе"!🎯 Сеек създава героите си по невероятно жив и разчупен начин, с техните недостатъци, тревоги и житейски реализъм.Присъщо за криминалните романи е главният детектив да има силни емоционални травми и сътресения в личния живот - тук историята се придържа точно към тази рамка.Но драматичните лични истории на героите само допринасят за очарованието на сюжета, останалото е напрежение, преплетена история и перфектен финал, пълен с много обрати.Ако ви се чете интересен и интригуващ трилър, то трите книги от Макс Сеек са точният избор.🎯Кориците са в тон и страшно много ми харесват, но първата си остава любимата ми.😜А ето и малко за историята:Един от най - богатите индустриалци във Финландия е убит в апартамента си в Хелзинки.Няма следи от взлом, а компанията му наскоро е освободила хиляди служители, което насочва полицията в тази посока и тя започва да разглежда случая като опит за отмъщение.Разследването обаче става все по заплетено, на местопрестъплението намират пъзел с надпис и снимка на трима мъже, единият от които е убитият, а другите двама са със заличени лица.Йесика си е взела почивка и се бори с призраците в живота си и разследването е поверено на колегата й Юсуф, но колкото повече време минава, толкова по-силно той осъзнава, че му е нужна Йесика, за да открият убиеца.П.С.Не ми стана ясно дали с финала авторът загатва четвърта част или приключва трилогията, но и да няма следваща със сигурност ще очаквам нова книга от него и филмовата адаптация евентуално.Препоръчвам да прочетете докато е ❄️😜 Оценка⭐⭐⭐⭐

❄️❄️❄️

Привет на всички :)
Днес ще споделя супер позитивни впечатления от една малко по - различна книга и това е "История на древния свят" от Сюзън Уаиз Бауер издава SkyPrint BOOKS
Книгата обхваща период от създаването на царската власт от преди 3600 г. пр. Хр. и проследява историята до падането на древен Рим.
Разделена е на четири остовни части, всяка от които се състои от около 15 -18 по - малки, които описват конкретен период и история. Много лесно, разбираемо и приятно е поднесен текстта и това прави изживяването още по - приятно докато четем. Накрая има отделено място за бележки и завидно голяма библиография, както и Речник на споменатите в книгата имена, на коя страница може намерим инфорация за тях и основната им роля в историята.
Книгата има и карти, портрети и хронологични таблици, които помагат да разберем по - лесно конкретен исторически момент, как е позициониран той хронологично спрямо други цивилизации.
Нямах си такава книга и съм много щастлива, че я добавих към вече разрастващата ми се библиотечка. ❤️❤️❤️
Ще споделя и, че си харесах именно тази, защото много от историческите книги бяха по скоро под речникова форма и я нямаше тази систематизираност, която позволява да разберем историята добре.

Прекрасен ден и до нови срещи 🤗🥰🔜

Привет, днес имам удоволствието да ви споделя мнение за Итака от Клеар Норт, издадена от Сиела
Започнах да чета книгата с огромно вълнение, а мнението ми след прочита й е противоречиво, но по - скоро положително.
Ако трябва да съм честна я избрах като четиво, което да ме придружи по време на почивката ми, именно до Йонийските острови.
Още от малка съм голям фен на старогръцките митове и легенди, легендата за Одисей съм чела преди много години и срещата сега ме развълнува силно.
Авторката показва историята през очите на жените, а през тях тя изглежда много по - жестока и несправедлива, отколкото в илюстрираните книги, които помня.
Не ми допадна, че героите останаха някак далечни. Под далечни имам предвид заради липсата на дълбочина, а тази дълбочина осъзнах, се дължеше на специфичния начин на писане на авторката - описанията й бяха по - кратки и рески, дори остри на моменти.

Клеар Норт ни пренася в Итака, където се срещаме с мита за хитроумният Одисей. Троя е паднала и оцелелите са се прибрали по домовете си, но от Одисей вече седем години след победата на Менелай и Агамемнон няма вести.
Повествованието се води от името на Зевсовата сестра и съпруга Хера и това налага образа й като главен в книгата. А основният персонаж в разказа й е на Пенелопа, нейната втора любима царица.

Историята ни отвежда в царския дворец при верните прислужници на най - вярната съпруга, синът й Телемах и разточителните вечери на претендентите за ръката й.
На финал, книгата е добро четиво и със сигурност няма да е загуба да се срещнете с него.
А моето мнение остана непотвърдено положително, може би заради различният похват на авторката, но това не значи, че на вас няма да се хареса.
💡💡💡Ще ви споделя и нещо интересно, което ми споделиха при пътуването, но го има и като информация в Укипедия.
Поемите на Омир най - вероятно не са били много точни в описанието къде точно се намира Одисеевия остров. Те описват Итака през бронзовата ера и са изцяло подвластни на стари традиции и похвати в писането. Името е споменавано многократно в поемата, и историците заключават за съвпадането на днешната и Омирова Итака осланяйки се на това, че различията между описания в Одисея релеф и реалния е следствие от непознаването от страна на поета на острова, както и на тогавашните принципи в писането.
Според германския археолог Вилхелм Дьорпфелд Омировата Итака е по-вероятно да е днешна Левкада, докато днешната Итака е всъщност древният остров Самe.
Също така Гърция е силно земетресна зона и след силно земетресение през 1303 година има вероятност част от релефа да е силно променен.

🇬🇷🇬🇷🇬🇷

А вие четохте ли книгата и какво е мнението ви за нея?

Привет, привет,
С най - голямо вълнение споделям мнение за една очарователна и силно запомняща се за мен книга, и това е "Всичко, което си мислех, че знам" от Enthusiast
Честно казано изобщо не очаквах така да ми хареса, предвид че е тийн роман, но както всички знаем неочакваните неща са най - хубави. Историята така ме увлече и погълна, че много често си мислех за книгата дори и след като бях прочела и последната страница.
Действието ми напомняше за филма "Последната Коледа" от 2019г. с Емилия Кларк, разбира се имаше различни детайли, но основната линия ми се видя еднаква. Замислих се, че премиерата на филма е била през ноември 2019, а книгата излиза 2020г. и не е ясно дали едното не е повлияло на другото. Разбира се, няма значение, защото и филма, и книгата са страхотни, и ги препоръчвам с две ръце.
Седемнайсетгодишната Клоуи се готви за най - важния момент в живота си, учи упорито за да изкара добри оценки и да влезе в престижен колеж. Но един ден докато покрива норматив по бягане всичко се променя, получава задух и силно стягане в гърдите и плановете, които е имала за един миг вече не са възможни. Клоуи има дефект на сърцето и се нуждае от трансплантация. Мечтите й вече не са да изкара най - викока оценка и да влезе в най - доброто училище, а да получи ново сърце и родителите й да не загубят единственото си дете.
Много силнен и емоционален разказ за мечтите и обратите, които ни карат да променим себе си и нещата, на които държим. За мен в основата на разраза беше любовта, в няколко от измеренията й, и най - вече за любовта към самите нас. За преокриването и себеопознаването, затова да не спираме да търсим и да не се отказваме, дори и когато всичко изглежда безнадеждно.
А това, което открих в историята и си го запазих лично за мен, е самото отношение към живота и постиженията ни. Как не трябва да приемаме, че всичко е на всяка цена и ако някой наш план не се усъществи, край всичко е приключило и сме изгубени. Да, както и Клоуи, така и ние най - вероятно няма да збъднем всичките си мечти, но можем да збъднем някой от тях и е добре да вложим сили и страст в най - ценните и близки до нас такива. И, че всъщност и важните неща са съвсем малко, като да сме здрави, ние и близките ни, а всичко останало стига да сме упорити няма как да не го постигнем.
Във " Всичко, което си мислех, че знам" се засягат и интересни теми като прехвърляне на клетъчна памет при трансплантация и малко квантова физика за финал и чар на разказа.

Книгата ни среща ни с живота на едно момиче и приемането на новата й действителност, която включва силно преживяване като да получиш ново сърце. Човешкият ум е много податлив и всъщност преминаването през такъв процес е изключително трудно. В общи линии авторката съчетава по много добър начин научно доказана информация и догадки, които остават в сферата на непотвърдените теории. Като преноса на клетачна памет при трансплантация на орган, а от друга страна ни показва и вътрешните борби, които съпътстват Клиуи. Всъщност още докато четях книгата ми стана ясно защо авторката е дала това заглавие на романа си.

Благодаря на издателство Enthusiast
първо за препоръката на тази страхотна книга и възможността да се срещна с историята на Клиуи, и второ за гласуването доверие и предоставено копие.
❤️❤️❤️

Здравейте, здравейте,
Няколко дни след празника на ❤️ споделям мнение за "Никога повече" от Колийн Хувър, Издателство ИБИС. След "Жестока любов" се запасих с още две нейни книги, тази и "Верити" ( по препоръка :) на & ). Обмислях да ги прочета напред във времето, но попаднах на статия за филмирането на "Никога повече" и ето, че плановете се промениха.
✔️Определено за мен Колийн Хувър излиза от рамката на писател на любовни романи, защото вече във втора нейна книга усещам присъствието на важни житейски теми. В конкретния случай (в "Никога повече") основна тема е домашното насилие. Като книгата е написана под влиянието и на събития, случили се в детството на авторката.
✔️ Едно от нещата, които ме впечатлиха най - силно беше добре изграденият образ на Лили. Отричането и самозаблуждението, което Лили проявяваше, беше много добре поднесено и силно реалистично.
✔️ Нямам търпение да излезе филмът, в който се очаква Блейк Лавли (обожавам я) да се въплъти в ролята на Лили Блум. Прочетох, че има недоволство заради възрастовата разлика на актрисата с Лили, която в книгата е на 23. Според мен изборът на Лавли е страхотен и не си представям друг в този образ.
✔️ Книгата е страхотна и я препоръчвам на всеки, който не се е сблъсквал с книгите на Хувър, аз самата до скоро не бях.
По мое скромно мнение това е история основно за любовта, която можем да срещнем в различни форми. Зa тази любов, която е продиктувана от ceкcуaлнa cтрacт и жeлaниe, но и за тази, която е в комбинация между дълбoкo приятeлcтвo и бeзкoриcтнa всеотдайност. Това, което беше най - осезаемо и остана като последствие от прочита е, че ако не проявяваме любoв най - вече към caмите нас (не ceбичната и нездрава любов проявяваща се като нaрциcизъм, а cилaтa дa oбичaш ceбe cи тaкa, чe дa увeличиш любoвтa, кoятo дaвaш и нa oкoлнитe) не бихме могли да съществуваме пълноценно и бихме били пленници на собствената си слабост.
Скоро излиза и продължение на книгата с името "Всичко започва с нас".
В нея авторката ще ни запознае и с гледната точка на Атлас, като я редува с тази на Лили и историята продължава оттам, където завършва „Никога повече“.

fb.me

Здравейте, здравейте,
Ето нещо интересно, което би могло да е и доста полезно.

"5 - те въпроса"

Поведението ни е резултат от взаимодействието на характера ни със средата, в която се намираме. Всеки се е намирал в положение да не е доволен, от това как реагира или постъпва в даден момент. Например, бих искал да съм по - организиран и подреден. За да обмислим и разберем причината и решението, бихме могли да разсъждаваме върху следващите 5 въпроса:
✔️Какво искаме да променим?
✔️Какво засяга то и как ни влияе?
✔️Къде и кога се случва?
✔️Защо се случва?
✔️Какво мога да направя за да реша този проблем?
Идеята е да разберем кое не ни помага и да се опитаме да го управляваме, а не да го изкореняваме, тъй като това е почти невъзможна мисия. Да спрем и помислим, защото с малки усилия и често напомняне бихме могли да направим живота си по - лесен и приятен.
Бихме могли да запишем отговорите и от време на време да ги препрочитаме. Със сигурност ще ги забравим още на първия ден, но ако се връщаме към тях често, след известно време ще усетим разликата.
⭐️⭐️⭐️
Текстът не е копиран, но е резултат след прочитането на "Професионални тестове за личностно оценяване", за която ви разказах в началото на месеца. 😌