Министерство на правосъдието на Република България

Заместник-министърът на правосъдието Ива Кечева и началникът на кабинета на министъра на правосъдието Ивелина Евгениева откриха поредица от събития, част от проект „Подобряване на рамката за борба с изпирането на пари и финансиране на тероризма в България“. Това е съвместна инициатива на Европейската комисия и Съвета на Европа по Инструмента за техническа подкрепа (TSI), с бенефициент Министерство на правосъдието. Амбицията му е да обедини усилията на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Прокуратурата на Република България, Националната следствена служба и други ведомства, в засилване на институционалния и административен капацитет при борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
„Изпълнението на проекта е още едно доказателство за усилията на Министерството на правосъдието в посока излизане на България от т.нар. сив списък и за утвърждаването на страната като надежден и активен партньор в европейското семейство на държави, ангажирани с върховенството на правото и финансовия интегритет“, заяви заместник-министър Кечева.
Значимостта на проекта за създаването на устойчиви механизми за по-ефективно разследване, наказателно преследване и междуинституционално сътрудничество, беше подчертан по време на кръгла маса и на семинар. Участниците акцентираха и върху значението на активното взаимодействие между държавните институции, неправителствения сектор и международните партньори за постигане на устойчиви резултати и съответствие с международните стандарти на FATF и препоръките на MONEYVAL.
В двудневния форум участваха представители на компетентните институции, банковия сектор и организации с нестопанска цел.

След внимателно запознаване с всички материали ще преценя дали да обжалвам пред Върховния административен съд отказа на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) да образува дисциплинарно дело срещу Борислав Сарафов или да внеса предложението отново, с корекции.
Това заяви министърът на правосъдието Николай Найденов, който присъства на заседанието на колегията днес, за да подкрепи предложението.
Членовете й отказаха да образуват дисциплинарно дело срещу доскорошния и.ф. главен прокурор по предложението на служебния министър Андрей Янкулов, като се позоваха на изтекла давност за част от сочените нарушения, и на липса на правни основания и достатъчно данни за останалите.
Правосъдният министър подчерта: „Твърденията в предложението са притеснителни. Макар, според прокурорската колегия, да не е налице основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност и дори за образуване на такова производство, в по-широкия смисъл на думата престижът на съдебната власт, считам, че е увреден. И трябва да се предприемат необходимите действия, за да бъде възстановен, доколкото може. Като министър на правосъдието ще действам в тази насока“.
Предложените от парламентарната група на „Прогресивна България“ изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) са насочени почти изцяло към осигуряване на непосредствен избор на нов ВСС и осигуряване на процедурни гаранции за неговата честност и безпристрастност, коментира също министърът на правосъдието.
„Управляващото мнозинство ще представи пълен план за поетапна съдебна реформа със заложени срокове и законови промени, които ще бъдат ясно обосновани. Добре е да започнем да мислим системно, а не инцидентно за решаване на един или друг проблем чрез законодателни промени на парче“, категоричен бе Николай Найденов.

В първия работен ден след встъпването си в длъжност министърът на правосъдието Николай Найденов проведе ключова двустранна среща с представители на Групата за финансово действие (FATF) в Хелзинки. Тя предшества приемането на осмия поред доклад за напредъка на България по изпълнението на плана за действие на FATF за излизане на България от списъка с държавите под засилен мониторинг (т.нар. „сив списък“). Министърът на правосъдието ръководи българската делегация, в чийто състав влизат представители на прокуратурата и на ДАНС.
Т.нар. сив списък на FATF включва държави под засилено наблюдение със стратегически слабости в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. България беше включена в него през 2023 г. и остана единствената държава, член на ЕС, в този списък. Пребиваването в сивия списък се отразява изключително негативно най-вече върху бизнеса у нас, финансовите операции са под засилени проверки, което забавя транзакции, увеличава разходите и др.
За това изваждането на България от списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение е приоритет на настоящото правителство.
Резултатите от срещата в Хелзинки ще бъдат известни през юни.

Уважаеми госпожи и господа,
Поздравявам ви с Деня на Европа.
9 май е повод да си припомним, че европейската идея се основава не само на общи интереси, но и на уважението към правото, държавността и отговорността пред обществото. За България принадлежността към Европа е цивилизационен избор, свързан с утвърждаването на справедливостта, законността и защитата на правата на гражданите.
Днес повече от всякога е важно да помним, че тези ценности не са даденост. Те трябва ежедневно да бъдат отстоявани, защитавани и гарантирани чрез силни институции, върховенство на закона и обществена отговорност.
Нека с общи усилия продължим да укрепваме доверието в правовия ред и в принципите, върху които се гради обединена Европа.
Честит празник!
Министър Николай Найденов

Нашата първа задача е приемане на нови правила, по които да бъде избран новият Висш съдебен съвет (ВСС). Това заяви министърът на правосъдието Николай Найденов при приемането на поста от предшественика си Андрей Янкулов.
Съдебната реформа е понятие, което започва да се изпразва от съдържание – постоянно се говори за нея, както и за зависимости, които отдавна е трябвало да бъдат изкоренени, заяви министър Найденов.
Процесът е закъснял, ВСС и Инспекторатът към ВСС са далеч отвъд мандата си, категоричен бе новият министър. За това, според него, са наложителни трайни мерки, така че да ограничат възможността ВСС след мандата си да приема решения, които могат да окажат влияние върху независимостта и бъдещото развитие на съдебната власт. Всичко това се съдържа в предложенията за промени в Закона за съдебната власт, подготвени от парламентарната група на „Прогресивна България“, които ще бъдат внесени в НС в понеделник. Ще се възползваме и от всичко, което е направено от досегашния екип в МП, защото реформата не започва от един министър, каза Найденов. Той благодари на екипа на Андрей Янкулов за положените усилия да подготвят закъснелите с няколко години законопроекти, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост.
„Г-н Найденов идва в Министерството на правосъдието в труден момент, защото очакванията към редовното правителство и отговорността му са големи, но и обществената подкрепа е голяма. Ще имате моя пълна подкрепа за действията за по-добра и справедлива правосъдна система. Успех и на добър час!“, пожела Янкулов.

Министерството на правосъдието публикува отчет за дейността си по време на служебното правителство в периода 19 февруари – 7 май 2026 г.
Пълният текст на отчета е достъпен тук - https://justice.government.bg/home/index/d063767f-15df-43b5-99a9-571b78a73954

Какви са вариантите за създаване на действащ имотен регистър у нас, при който вписването на правата върху недвижими имоти ще се извършва не по лица, а на базата на съвременна система, основана на специфичен идентификатор на имотите?
Отговор на този основен въпрос се опитва да даде разработен от зам.министъра на правосъдието Андрей Георгиев по възлагане от министър Янкулов Концептуален документ за подходите за създаване на имотен регистър в България.
По проблема се работи от началото на мандата на служебното правителство, изискани и анализирани са данни от различни институции, а след обобщаването им се предлагат четири основни варианта за изграждане на устойчив имотен регистър у нас в обозримо бъдеще. Документът ще бъде предоставен на бъдещия редовен кабинет за бъдещи преценки при вземане на политически решения.
▶️ В работната концепция се предлагат четири основни варианта за изграждане на имотния регистър, с отчитането на плюсовете и минусите на всеки от тях. Всеки вариант предполага различен законодателен подход, различна натовареност на институциите и различен хоризонт на изпълнение
Те са:
🟢 Запазване на действащия подход (спорадично създаване на имотни партиди)
Действащата уредба на ЗКИР предвижда имотни партиди да се създават инцидентно – по повод на постъпил акт за вписване на сделка с недвижим имот, индивидуализиран съобразно действащата уредба, обичайно чрез кадастрален идентификатор при наличие на одобрена кадастрална карта. Съдията по вписванията постановява изготвяне на партида едновременно с разпореждането за вписване по персоналната система.
При този вариант усилията могат да се насочват към подобряване на информационните системи, обучение на персонала и увеличаване на кадровата обезпеченост. Единствената мярка, която може да ускори процесите, е насочване на усилията за дигитализация само към районите, за които има издадена заповед за изработване на имотен регистър, и ускоряване на изработването на кадастър за целите територии на тези съдебни райони.
🟢 Изготвяне на имотни партиди по нови графици и чрез използване на кадастрални данни
Вариантът предвижда системно изготвяне на имотни партиди за райони с одобрена кадастрална карта за цялата територия, независимо от броя на текущите сделки, като усилията се концентрират там, където е възможно по-бързото изработване на партидите. Министърът на правосъдието следва да издава заповед за откриване на производство за всички съдебни райони, за чиято цялостна територия е одобрена кадастрална карта, след което да се изготвят предварителни имотни партиди по утвърден график.
За прилагането на този подход са необходими изменения в ЗКИР за изрично уточняване правомощията на съдиите по вписванията, осигуряване на достъп до кадастралния регистър и регламентиране на процедура в закона за системно изготвяне на партиди по данни от всички налични източници. Този вариант изисква ангажиране на значителни човешки и финансови ресурси.
🟢 Директно използване на данните от кадастралната карта
Вариантът предвижда жертване на част от правната сигурност за сметка на съществено ускоряване на процедурата за създаване на имотен регистър, но изисква добра запълненост на кадастралния регистър с данни. При този модел преки партиди се генерират на база съществуващите кадастрални данни за собственост от кадастралния регистър, като се попълват единствено с данните за ипотеки и възбрани, без предварително изследване прехвърлянето на собствеността и други вещни права назад във времето. Данните от кадастралния регистър относно титулярите на вещни права се прехвърлят директно в имотните партиди като актуални данни. Този вариант е приложим само при напълно одобрена кадастрална карта с висок процент на данни в кадастралния регистър за обекти с известен титуляр на вещни права.
Тъй като данните в кадастралния регистър не са проверени от съдия по вписванията и могат да съдържат грешки, гражданите ще трябва да бъдат уведомени по достъпен начин за съдържанието на партидата – например по интернет, и да получат срок за проверка и корекция на данните преди тяхното окончателно утвърждаване.
🟢 Хибриден подход
Хибридният вариант представлява предложен комбиниран модел – прилагане на последните две предложения по райони според качеството на наличните данни. Това би било съчетаване на системно създаване на имотни партиди от кадастъра с инцидентното им създаване или допълване по повод на новопостъпващи актове, както и последваща проверка от гражданите. Прилагането на такъв подход би изисквало подробна нормативна уредба поне за експериментално прилагане в един или няколко района на служби по вписванията.
При всички положения, който и вариант на създаване на имотен регистър да се избере, се препоръчва да се въведе в бъдещото законодателство срок, в който гражданите да проверяват данните за собствеността си, преди да бъдат окончателно одобрени, за да има контрол за грешки и да се избягват съдебни дела.
👉 Концепцията и таблиците към нея - https://mjs.bg/home/index/34facbb6-96dc-4b32-92f6-b56332ce510a

Министерството на правосъдието публикува Концепция за създаване на институционален механизъм за защита и подкрепа на магистрати, подложени на натиск, заплахи или друга форма на неправомерна намеса във връзка с упражняването на техните функции.
Концепцията е изготвена от работна група под ръководството на зам.-министър Таня Радуловска, съставена от магистрати, експерти по сигурността и представители на граждански организации в отговор на нарастващите рискове за независимостта, безопасността и професионалната устойчивост на магистратите. Документът стъпва върху международните и европейски стандарти в областта на върховенството на правото, независимостта на съдебната власт и защитата на съдии и прокурори.
В нея се разглежда сигурността на магистратите като фундаментална гаранция за справедливо и безпристрастно правораздаване, а оттам и условие за ефективна защита на правата и свободите на гражданите. В концепцията се подчертава, че натискът върху съдии, прокурори и следователи не се изчерпва с преки заплахи или опити за влияние по конкретни дела, а може да се проявява чрез очернящи медийни кампании, институционален тормоз, злоупотреба с дисциплинарни и наказателноправни механизми, необосновани проверки, публично делегитимиране, онлайн агресия и други форми на въздействие.
В документа е направен и подробен анализ на българския контекст, включително случаи от последните години, свързани със заплахи, физическо насилие, институционален натиск, медийно компрометиране и опити за въздействие върху кариерното развитие на магистрати.
Екипът на министър Янкулов предлага изграждането на комплексен и устойчив механизъм за функционална защита, който да осигурява:

• ранно идентифициране на риска;
• обективна оценка на заплахите;
• навременни и адекватни мерки за защита;
• институционална подкрепа;
• защита срещу физически посегателства, заплахи, тормоз и кампании по делегитимиране;
• мерки за психическо благосъстояние и професионална устойчивост.
Концепцията предвижда въвеждане на по-модерна, превантивна и персонализирана система за оценка и управление на риска, като ролята на Министерството на правосъдието е съобразена с неговите конституционни и законови правомощия по отношение на съдебната власт.
✅ В тази връзка първите проекти, които екипът в правосъдното министерство от служебното правителство изработи в приложение на тази концепция и ще остави на редовния кабинет за запознаване и преценка, са:
✔️ Проект за нова Инструкция за условията и реда за организиране и осъществяване на охраната на съдии, прокурори и следователи, която да отмени действащата Инструкция № И-1 от 2 октомври 2025 г.;
✔️ Проект за обучение по лична сигурност и превенция, насочено към повишаване на ситуационната осъзнатост, дигиталната и семейна сигурност и към ясно разбиране на наличните институционални механизми за подкрепа;
✔️ Проект на Наръчник за подкрепа на магистратите, подложени на натиск, заплахи или друга форма на неправомерна намеса във връзка с упражняването на техните функции.
Според Министерството на правосъдието ефективната защита на магистратите не е въпрос на институционална привилегия, а необходима гаранция за правото на гражданите на независим съд и справедлив процес.

Текстът на Концепцията е достъпен оттук - https://mjs.bg/home/index/67ddc1c6-b9f5-4329-aed6-ab41d26e569d

В продължение на публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс за ускоряване на наказателния процес, министър Андрей Янкулов предлага за предварителни обществени консултации и проект за изменение на Гражданския процесуален кодекс. Поради по-големия обем и наличието на повече промени, които изискват политическо решение от редовно правителство, за момента не се пристъпва към изпълнение на формалната законодателна процедура, а се цели единствено запознаване на обществеността с проекта. Той съдържа предложения на предходното редовно правителство, към които са добавени множество идеи на представители на Висшия съдебен съвет и на съдебната власт, а решението кои от тях да се включат в окончателния законопроект, ще остане за следващото редовно правителство.
✅ Основните изменения, заварени от служебното правителство в подготвения по-рано проект, са свързани с: промяна за подсъдността и реда за предявяване на частични искове, които улесняват гражданските ищци, но и могат да се ползват за злоупотреби при изкуствено разделяне на вземанията в повече дела; улесняване на вписването на искови молби, които съдилищата да обменят със службите по вписвания по електронен път; уреждане на изричен срок от три месеца за насрочване на граждански дела в открито заседание; опростяване на правилата за приемане на експертизи с участие на вещото лице дистанционно или без неговото присъствие, ако страните са съгласни; създаване на възможности за съединяване на изпълнителни дела в общо производство, за да се пестят разноски, както и промяна на реда за изменение на иска – да се допуска присъединяване към иска на наемни или други парични вноски, които са станали дължими, докато е траял съдебният процес.
✅ Към това обаче се предлага да се добавят и значително по-широки мерки, които се предлагат на вниманието на професионалната общност и обществото.
▶️ Мярката с най-голяма интензивност е предложението някои граждански дела въобще да не се разглеждат в открито съдебно заседание, ако страните желаят това, като се следи за спазване на изискванията от практиката на Конституционния съд – решение по конституционно дело № 12/2018 г. Предлага се това винаги да води до ускоряване на предписаните в закона процесуални срокове – на четири месеца (два вместо три за представяне пред страните на предложението за решаване на делото без открито заседание, по две седмици срок за страните да вземат становище, и още месец за решение) вместо предвидените пет за разглеждане в открито заседание в първа инстанция. И на под три месеца (две седмици за искане за становище на страните и два месеца за изготвяне на решението след становищата) вместо предвидените четири (на практика този срок рядко се спазва в съдилищата в големите градове) – за втората инстанция. Предвижда се още за решаване на делото по този ред освен да е налице становище на съда, страните винаги да могат да възразят, като преценят дали искат по-бързо решаване на делото – в първата инстанция да се изисква изрично съгласие на страните, а във втората – те да не са възразили в дадения им от съда срок.
▶️ Предлагат се и допълнителни промени спрямо първоначалния проект в реда за изменението на искове – да може при иск за вещ, която е унищожена в хода на процеса, вместо делото да се прекратява и да се налага образуване на ново, съдът директно да разглежда претенция за паричната равностойност на вещта. При спорове за това дали да се дължат парични суми, ако те са били платени, докато трае делото, то да не се прекратява поради плащането, а да се развива като по претенция за осъждане за връщане на неправилно платена сума. Дава се възможност и за прекратяване на делото по ускорена процедура, ако ответникът е платил всичко искано от ищеца в хода на процеса, без да се налага призоваване на страните в съда. Предлага се и опростяване на производството за оспорване на разноските, когато решението на съда се обжалва и в другите му части. Също така се предлага да се прекратяват мотивирано без разглеждане с участие на другата страна искове, които очевидно не могат да бъдат уважени, дори и ищецът да докаже всичките си твърдения пред съда, защото такива права не съществуват по закон – срещани в съдебната практика са примери за искове с твърдения за вреди от черна магия; претенции за осъждане на държавни служители за неизпълнение на задължения, които въобще нямат по закон, и подобни, по които в момента ответниците биват призовавани и се налага да си ангажират адвокати и да правят разноски, тъй като има противоречиви становища на съдилищата дали подлежат на прекратяване веднага.
▶️ Друго предложение е дружествата за комунални услуги, когато съдят потребители, първо да трябва да ги потърсят на известните им адреси с покана да платят задълженията си, с която разясняват възможностите за доброволно изясняване на спора, за да не се стига въобще до съдебно дело и евентуални разноски за насрещната страна. Предлагат се също така и мерки, с които да се опростят и ускорят делата за промяна на обезпечителни мерки (запори, възбрани и подобни), като те се разглеждат от един съд заедно с иска, тъй като в момента има спорове за това кой съд е компетентен и често се забавят дела поради прехвърлянето им между съдилищата.
▶️ Предвидени са и редица други, предимно технически изменения, както и промяна на някои уредени в ГПК парични граници (напр. за подсъдността на исковете), за да бъдат кръгли числа в евро.
Всички тези предложения се подлагат на дискусия чрез интернет страницата на Министерството на правосъдието.
✅ Накрая, тъй като Министерството на правосъдието обяви, че е изготвило свой проект за процедурите за избор на членове на ВСС и ИВСС, поради обществения интерес този проект също се публикува на интернет страницата на министерството за сведение и мнения от гражданите.

👉 Законопроектите - https://justice.government.bg/home/index/9a1c0da6-6c6d-4148-81e2-afabbed5ff3d

На 11 май изтича срокът за подаване на документи в националната процедура по подбор на кандидати за длъжността „европейски прокурор“ от Република България. На финала на процедурата ще бъдат представени три номинации за одобрение от Министерския съвет, който ще ги изпрати на Комитета по подбора по чл. 14, параграф 3 на Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Европейските прокурори се назначават от Съвета на ЕС.
Изискванията към кандидатите са да са действащи съдии, прокурори или следователи в с най-малко 10 години юридически стаж; независимостта им да е извън всякакво съмнение; да имат практически опит във финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси; да владеят английски език на ниво минимум „В2“ от Европейската езикова рамка; да са на възраст, която позволява да завършат 6-годишния си мандат преди навършване на 70-годишна възраст; да притежават управленски и организационни качества, необходими за осъществяване на функциите на европейски прокурор, включително надзор и ръководство на европейските делегирани прокурори; да нямат наложено дисциплинарно наказание, което не е заличено.
Със свое решение от 9 април т.г. правителството оттегли изпратените в началото на годината три номинации заради установени сериозни системни дефицити в предишната процедура и възложи на министъра на правосъдието да организира нова процедура по подбор според ясно разписани правила.
Те предвиждат подборът да се извърши от петчленна комисия, в която ще влязат един хабилитиран преподавател по наказателно право или наказателен процес; двама съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, определени от Общото събрание на ВКС; един прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от заместник-главен прокурор към ВКП; един адвокат с поне 12 години опит в областта на наказателното право, наказателния процес и правото на ЕС, определен от Висшия адвокатски съвет. В комисията без право на глас ще участва и определен от министъра на правосъдието представител, отлично владеещ английски език. Предстои издаването на заповед с която ще се определи точният състав на комисията.
👉 Подробности – https://justice.government.bg/home/index/da17d024-aea8-46e4-aab1-4d6b387edd26

Министерството на правосъдието публикува Концептуална и процедурна рамка за упражняване на правомощието на министъра по чл. 130в, т. 3 от Конституцията да предлага на Висшия съдебен съвет кандидати за ръководни длъжности в съдебната власт. Документът е разработен по възлагане на министъра на правосъдието Андрей Янкулов в диалог със съсловните организации в съдебната власт, неправителствения сектор и академичните среди. Той е основан на интердисциплинарен подход, който съчетава правен анализ, институционални изследвания и съвременни теории за управление и лидерство.
Документът въвежда цялостен нов подход към упражняването на конституционно заложеното право на министъра на правосъдието. За първи път след въвеждането му в Конституцията се създава цялостна стратегическа основа за упражняването му като средство за последователно и предсказуемо участие на изпълнителната власт в кадровите процеси на съдебната система, съчетаващо обществения интерес от публичност, прозрачност и състезателност с гаранциите за съдебна независимост. Моделът цели да осигури условия за правото да се използва за постигане на дългосрочни цели като ефективност на институциите, независимост на съдебната власт и повишаване на общественото доверие.
Правото на министъра да предлага кандидати за ръководни съдебни длъжности се утвърждава не като изолиран процедурен акт, а като аргументиран и прозрачен процес, насочен към изграждане на управленски капацитет и лидерство в съдебната система, съобразен с действителните ѝ потребности и дългосрочно развитие. Рамката го разглежда през съвременните модели на управление като средство за институционално влияние чрез стандарти, очаквания и подбор на кандидати, способни да изпълнят ясна визия за развитие на съдебната система, без министърът да се намесва в решаващата власт на ВСС.
Рамката не създава нови правомощия, обвързващи изисквания или права за кандидатите и не ограничава преценката на министъра. Моделът предоставя методическа и организационна основа за повишаване на качеството, ефективността и обществената видимост на решенията на министъра в рамките на установения конституционен баланс.
Рамката обединява три основни компонента.
Първият е изготвен по съвременни научни методологии компетентностен модел за длъжностите на главен прокурор, председатели на върховните съдилища, директор на Националната следствена служба и административни ръководители в прокуратурата. Установените със закон за всяка длъжност правомощия са преобразувани в система от знания, умения и качества (компетентности), които са необходими за заемане и ефективно и безрисково изпълнение на длъжността. Изискванията за стратегическо мислене, аналитичен капацитет, управленска ефективност, комуникационни умения и високи етични стандарти следват пряко от законите, а не от политическа пожелателност. Като отчита различната им структура при отделните длъжности – от стратегическо лидерство на национално ниво до оперативно управление на регионално и местно ниво - моделът поставя ударение върху съчетанието между задълбочена правна експертиза и доказани умения за управление на институции, хора и процеси с етично, почтено и предсказуемо лидерство (,,интегритет“). Акцентът е върху ясни гаранции за почтеност и независимост, съобразени с присъщите на съответната длъжност обективни рискове от концентрация и злоупотреба с власт, избирателно правосъдие, натиск върху подчинени и др.
Вторият компонент е методика за оценяване на кандидатите. Тя използва примерни обективни и проверими показатели, които позволяват да се проследят професионалният опит, резултатите от дейността, управленският профил и репутацията на кандидатите. Рамката не ограничава подбора до кандидати от самата съдебна власт. Оценяването е структурирано така, че да осигури съпоставимост между различни кандидати и да подпомогне достигането на обоснована преценка.
Критериите не са изчерпателни, а отворени към обогатяване и разнообразяване в бъдещата практика съобразно потребностите на съдебната власт. Основната тежест е поставена върху гаранциите за интегритет и независимост. Формулирани са ограничителни критерии, които имат за цел да предотвратят номинирането на кандидати при обективни съмнения за тяхната почтеност, професионално поведение или управленска надеждност. Сред тях са данни за зависимости или неправомерно влияние, нарушения на етичните стандарти, участие в избирателно правосъдие или други практики, които подкопават доверието в съдебната власт, както и сериозни управленски дефицити. Така се утвърждава подход, при който почтеността и независимостта са равностойни на професионалните и управленските качества.
Третият компонент е процедурна рамка със състезателен характер. Тя предвижда етапи за набиране, оценяване и съпоставяне на кандидатите, както и механизми за прозрачност и публичност на процеса. Така се създават условия предложенията да бъдат мотивирани и разбираеми както за професионалната общност, така и за обществото.
Рамката не предрешава техническите подробности на процедурите – срокове, конкретни методики за провеждане на конкретни процедури, документни източници и др.
С публикуването на рамката Министерството на правосъдието поставя акцент върху стратегическата роля на кадровите решения в съдебната система като значим фактор за нейното управление, ефективност и обществена легитимност. Целта е чрез по-висок стандарт на подбор да се постигне по-устойчиво развитие на институциите, по-ясна отчетност и по-високо доверие в правосъдието.
👉 Документът е публикуван в специалния раздел "Компетентностен модел на ръководни длъжности в съдебната власт" на сайта на МП.