Централен държавен архив

Постъпилите като дарение в Централен държавен архив (ЦДА) в началото на месец март 2026 г. документи от г-н Михаел Грьолер (един от наследниците на фамилията Хартенау-Батенберг) с посредничеството на проф. д-р Румяна Конева (директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена) и регистрирани като фонд от личен произход № 2162К „Александър І Български (Александър Йозеф фон Батенберг) (1857–1893)“ са обработени и достъпни за потребителите чрез Информационната система на държавните архиви (ИСДА).

При извършената научно-техническа обработка е съставен инвентарен опис № 1, съдържащ 41 а.е., които са подредени на основата на тематично-хронологическия принцип по приложена класификационна схема. Обособени са 5 (пет) раздела. В един от тях са класирани снимките и фотографските албуми. Сред тях има портрети, групови снимки, фотографии от Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) и посрещането на княз Александър І Батенберг (1879 – 1886) във Варна. Сред заснетите са княз Александър І Батенберг (1879 – 1886), княз Карол I (1866 – 1914), император Александър III (1881 – 1894) и др., а сред фотографите се виждат имената на Тома С. Хитров, Иван Карастоянов, Франц Душек, Карл Бакофен и др.

В двата албума на семейство фон Хесен са снимките на Александър фон Хесен-Дармщат (1823 – 1888), графиня Юлия фон Хауке (1851 – 1888), Лудвиг IV фон Хесен (1837 – 1892), Великата херцогиня Алиса Хесенска (1843 – 1878), принцесите Виктория фон Хесен-Дармщат (1863 – 1950), Ирена фон Хесен-Дармщат (1866 – 1953) и Елизабет фон Хесен-Дармщат (1864 – 1918), Александър Батенберг, Крум-Асен Лудвиг Александър граф Хартенау (1890 – 1965), Цветана Мария Тереза фон Хартенау (1893 – 1935) и др. Те са дело на фотографи от Дармщат, Дрезден, Грац.

Между дарените материали има заповед на император Александър IIІ (1881 – 1894) за освобождаване на българския княз ген.-лейтенант Александър I Български от състава на руската армия, постановление за присъждането на орден „За храброст“ I степен на княз Александър I Батенберг за участието му в Сръбско-българската война (1885), подписано от военния министър майор Константин Никифоров, указ на княз Фердинанд I Български (1887 – 1918) за отпускане на ежегодна пенсия на Александър граф фон Хартенау в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева и др.

Документите са оригинали и преписи. По вид са указ, писма, снимки, албуми, личен печат, медали, плакети и др. Написани са на български немски, руски и френски език. Обхващат периода 1874 – 1984 г.

Този месец публикацията от рубиката „Интересно в архивите“ е посветена на честванията на майските празници в миналото.

@последователи

Представяме Ви първата публикация от новата ни месечна рубрика „Интересно в архивите“, посветена на 75-годишнината на държавните архиви в България.

@последователи

@последователи

🇧🇬 150 години от Априлското въстание 🇧🇬

По случай кръглата годишнина от Априлската епопея ви представяме малка част от съхраняваните в ЦДА снимки на участници във въстанието, частица от спомена за големия им принос към българското националноосвободително дело!

Поздрави от екипа на ЦДА на нашия колега и голям карикатурист Никола Георгиев – Кайо за заслуженото високо отличие – наградата на Столична община на името на Доньо Донев! С пожелание за още много нови творчески успехи!

Снимка: Съюз на българските художници (СБХ)

@последователи

Навършват се 125 години от смъртта на д-р Константин Стоилов (1853 – 1901) и в негова чест ви представяме малка част от документите от личния му фонд – 600К, съхраняван в Централния държавен архив (ЦДА), както и статия, посветена на годишнината, от неговия правнук Константин К. Чипев:

125 години от смъртта на д-р Константин Стоилов (23 март 1901)

Бележитият държавник д-р Константин Стоилов напуска този свят в разцвета на възрастта си - само на 47 години, но вече с посребрени коси. А има повече от 20 години участие в бурния политически живот на България. Оставя млада съпруга (37 г.) и челяд (пет деца между 4 и 12 годишни) и основаната (1894) от него Народна партия. Оставя и много дългове и нова къща с голяма ипотека. Отива си след пълноценен живот, „кристално чист и неопетнен“ (Антон Страшимиров). Тогавашният министър председател Петко Каравелов по време на сесия на Народното събрание казва:

„Почина друг един обществен деец, на възраст, на която навсякъде държавните хора почват тяхната най-ползотворна деятелност за Отечеството си. …. Той беше един от нашите най-видни държавни мъже; освен това , той беше - което у нас е рядко - много добър човек, а аз бих желал да се кажеше това и за бъдещите наши дейци..“

Стоилов влиза в този живот със солидни познания по право и владеейки свободно френски, немски, английски, турски и др. В младото Княжество България е активен още от Учредителното му събрание (1879). Той води делегацията, която да доведе избрания за княз на Княжество България – Александър Батенберг. Заедно правят обиколка из България и я опознават всеки за себе си. Бъдещият монарх е само на 22 години, Стоилов – на 26.

Стоилов става началник на политическата канцелария на княза (1880 – 1883). Двамата се сприятеляват. Стоилов изработва свой проект за Конституция в консервативен дух. Суспендирането на Конституцията (1881) има за цел да засили властта на княза и да неутрализира безогледния демократизъм на редуващите се либерални правителства. Това се оказва неуспешно, и Конституцията е възстановена (1883) След Съединението Стоилов участва в Сръбско-българската война, а по-късно, след бунта и детронацията на княза (инспирирана от Русия, която начело с новия император Александър III не харесва българския княз), застава с други консерватори до Стефан Стамболов, водач на контрапреврата, които му помагат да закрепи положението в страната. Това е един най-съдбоносен период в българската история, сравним с днешното положение в България. И тогава, както и днес, има силни аспирации на Русия към България, както и проводници на руското влияние. Княз Александър I отстоява храбро независимата политика на България, прогонвайки руските министри Соболев, Каулбарс, Еренрот, което му коства престола. Но благодарение на овладяването на преврата от Стамболов и обединилите се около него консерватори, България никога вече (чак до 09.09.1944 г.) няма да приеме силно руско политическо влияние.

Д-р К. Стоилов спешно е изпратен с делегация да потърси подходящ кандидат за престола. Накрая се спират на принц Фердинанд Сакскобургготски (1887). Стоилов успява да го убеди да приеме поканата. Бъдещият монарх е само на 25 години капризен и болнав, но иначе най-образования сред принцовете, евентуални кандидати за престола. Стоилов става негов съветник и на практика върши цялата държавническа работа, и само носи на княза укази за подпис. Той е този, който го въвежда в българските дела. Трябва да си дадем сметка, че и двамата „интронирани“ български князе (княз Александър Батенберг и княз Фердинанд) общуват предимно на френски и немски, и им предстои да учат български. И са имали късмет да имат около себе си такъв начетен държавник като д-р Константин Стоилов, Той изготвя както Тронните слова, така и отговорите към тях и непрекъснато ги консултира какви действия да предприемат. Фердинанд е напълно зависим от решенията, които Стоилов и Стамболовото правителство взимат. От писмата на княз Фердинанд се вижда как той постоянно се допитва и следва указанията на Стоилов. Монархът се съобразява и одобрява действията на Стоилов, особено след като в 1894 г. Стоилов поема управлението след падането на Стамболовия режим. Затова князът надписва свой портрет със следните думи на френски “Je pense par Vous et j'agis pour vous” („Аз мисля чрез Вас и действам за Вас“). В своите писма князът често се обръща едва ли само от куртоазия с „мой министре и скъпи приятелю“, докато Стоилов спазва дистанция с почтителното „Ваше Царско Височество“.

След поемането на властта (1894), Стоилов произнася пред VII обикновено народно събрание важна реч за външната политика на България. „Малките държави като България трябва да осъзнаят, че тяхната сила се състои не в тяхната външна, а в тяхната вътрешна политика... Не трябва външнополитическите въпроси да са различителна черта на политическите партии. Те трябва да престанат да се делят на русофили и русофоби.“ Тези думи звучат изключително актуално в днешно време.

През годините д-р К.Стоилов, изпълнява много дипломатически мисии, основава Народната партия, просъществувала десетки години след смъртта му. Прокарва редица закони, които също устояват десетилетия (до 1951 г. – Наказателен закон, Търговски закон, Закон за углавното производство, Закон за давност, Екзархийски устав и др.). В началото на управлението на Нaродната партия Стоилов полага изключителни усилия да възстанови контактите с Русия, което довежда до признаването на княз Фердинанд от Русия и останалите Велики сили. Стоилов продължава икономическата политика на Стамболов. Същевременно са амнистирани много от лицата, забегнали в чужбина по време на Стамболовия режим. Минава се от самовластие към свобода и законност.

След международното признаване на княз Фердинанд, той, заедно със Стоилов, извършват обиколка из европейските столици. За Стоилов това е трета поредна. След пътуването князът изповядва:

„На всякъде при срещите ни моят пръв министър произведе отлично впечатление и от много места ми се каза, че той би правил чест на кой да е европейски кабинет.“

Самостоятелната политика на Стоилов не е по вкуса на егоцентричния княз и той, вече признат и приет от Великите Сили, приема поредната оставка на гордия си министър председател (1899).

След много години в свое писмо цар Фердинанд (вече абдикирал и в заника на живота си) до Стоил К. Стоилов (първородния син на д-р К. Стоилов) от 12 януари 1937 г. той пише: „Стилътъ и мислите въ Вашето писмо напомнюватъ докладитѣ на Вашиятъ покоенъ Баща и то възбуди у менъ най-мили спомени за ползотворната дейностъ на тоя рядъкъ по своите познания и образование нашъ държавенъ мѫжъ, който въ продължение на много години, бѣше мой близъкъ сътрудникъ.“

При посещенията си в Русия Стоилов е впечатлен от руската дълбока религиозност. Той самият е силно религиозен. Често посещава монасите на Рилския манастир. Донася си от Русия икони, които окачва в един хубав иконостас, реставриран и изложен днес, след 125 години, в частния музей на Филип Миланов („Софийски щабъ“, гр. София), заедно с бюст на К. Стоилов, изработен от скулптура Жеко Спиридонов (1900).

В публикация от 28 януари 2026 г. ви информирахме за дарението на ценни документи от личния архив на първия български княз – Александър I Батенберг, а сега с радост споделяме, че те са официално приети в Централния държавен архив (ЦДА) и тяхната научно-техническа обработка е започната. Повече подробности за съдържанието им може да прочетете в споделената публикация на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА). Документите ще бъдат достъпни за потребителите на архивна информация след приключване на обработката.

@последователи

🇧🇬 148 години от освобождението на България от османско иго 🇧🇬

⚪⚪⚪⚪🟢🟢🟢🟢🔴🔴🔴🔴

Пощенска картичка със снимка на живите опълченци пред паметника на подполк. Павел Калитин. Стара Загора. 1902 г.
ЦДА, ф. 1829К, оп. 1, а.е. 56

Честит Тодоровден!

🏇🐎🏇🏻🐎🏇🏼🐎🏇🏽🐎🏇🏾

Снимка на коне с ездач от с. Крушари, Добричко. 1954 г.
ЦДА, ф. 2072К, оп. 1, а.е. 327