11/05/2026
Честит празник
Читалище, изкуства и културен център.
11/05/2026
Честит празник
03/04/2026
На 2 април се състоя откриване на "Пролетна изложба" на Художествено ателие "Видал", с художествен ръководител Влади Видал.
Церемонията по откриването бе белязана от чувство за общност и приемственост. Събитието бе официално представено от Ioana Ionchovska - Йоана Йончовска-Рударска, секретар на читалището, която подчерта значението на подобни форуми за културния живот на района. Към присъстващите се обърна и председателят на културната институция Мориц Машиах, който изрази гордостта си от факта, че читалището продължава да бъде притегателен център за талантливи личности.
Централно място в официалната част зае и Влади Видал. В качеството си на художествен ръководител, тя сподели моменти от процеса на създаване на творбите и вълнението си от прекрасните картини.
Официални гости на събитието бяха и двама Заместник-кметове на Район Възраждане - Сърцето на София. Тяхното присъствие за пореден път засвидетелства дългогодишната и устойчива подкрепа, която районната администрация оказва на инициативите на НЧ „Емил Шекерджийски – 1919“.
Най-голямо вълнение сред публиката предизвика възможността за пряк диалог с част от самите автори, присъствали на събитието. Гостите имаха рядката възможност да обсъдят техниките, вдъхновението и посланията, вплетени в платната, лично с техните създатели.
31/03/2026
Очакваме Ви!
02/03/2026
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
18/02/2026
„Времето е в нас и ние сме във времето...“
Днес не е просто 18 февруари. Днес е тишина. На тази дата през 1873 г. България загуби своя Син, но спечели своя Идеал. 153 години по-късно бесилото край София все още не е край, а начало – началото на нашата свободна съвест.
Левски не е просто портрет в класната стая. Той е въпросът, който си задаваме вечер: „Достоен ли съм?“. Той е вярата, че „дела трябва, а не думи“. Днес свеждаме глави, не за да плачем, а за да си спомним, че Свободата има име и то е Васил.
Поклон, Апостоле! 🇧🇬
17/01/2026
Прекрасният Борис Радоев - девет годишен от 134 СУ "Димчо Дебелянов" и неговите невероятни картини!
16/01/2026
На 15 януари в НЧ "Емил Шекерджийски - 1919 г." на ул. "Пиротска" 79, в школата по рисуване и живопис с худ. ръководител Елена Хаджистоянова , се състоя "Зимна изложба" с рисунки на деца.
Вечерта беше невероятна и изпълнена с много положителни емоции!
Екипът на НЧ "Емил Шекерджийски - 1919 г." благодари на всички родители, деца, гости и на чудесната Елена Хаджистоянова за красивата изложба и чудесното отношение!
Прекрасни картини на прекрасни деца! Благодарим Ви!
И една прекрасна новина от изминалите празници - Школата по рисуване и живопис представи 70 Коледни картички на фирма "Кока Кола" Coca-Cola, които участваха в благотворителен търг. Събраните средства бяха предоставени в дом за сираци от град Варна. Най-много картички - 15 броя, нарисува Борис Радоев - девет годишен от 134 СУ "Димчо Дебелянов"!
06/01/2026
Днес се навършват 178 години от рождението на Христо Ботев. Поклон!