Библиотека при ОНЧиталище „Антон Страшимиров - 1926", София

На 14 май 1868 г. е роден генерал Владимир Вазов – героят от Дойран. 🇧🇬
Брат е на народния поет Иван Вазов и на генерал Георги Вазов. Когато през 1885 г. избухва Сръбско-българската война, едва 17-годишен, той се явява пред Наборната комисия, за да бъде изпратен на фронта, но не е приет заради възрастта си, а и другите му братя вече са войници. На следващата година Владимир Вазов постъпва във Военното училище и това е началото на блестяща воинска кариера в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Постиженията му предизвикват респект и възхишение и сред съюзниците, и сред враговете.
Генерал Владимир Вазов остава в световната военна история като Героят от Дойран, Непобедимият генерал. Неговата стратегия се изучава в почти всички военни академии в света.
Битката при Дойран през септември, 1918 г. е историческа за хода на Първата световна война и е спомен за най-страшното поражение на английската армия в цялата ѝ история. Българската армия се води от генерал Владимир Вазов. Той командва 9-та Плевенска дивизия на фронт от 100 километра. Численото превъзходство в полза на противника е многократно. Тогава генералът казва на българските войници и офицери: „Трябва да победим или да умрем - друг избор няма!" Вражеската артилерия изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.
През 1936 г. генерал Вазов е поканен на парад във Великобритания. Поводът е честване на победата на британската войска в Първата световна война. Когато българската делегация най-сетне се появява, фелдмаршал Джордж Милн – командващият британците край Дойран, извиква: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!"
За генерал Владимир Вазов председателят на Британския легион майор Голтей казва: „Той е един от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!"
След войната ген. Вазов е принуден да се оттегли от служба. От 1926 до 1932 г. той е кмет на София и по време на неговото управление градът се превръща в истинска европейска столица с модерна инфраструктура.
Генерал Владимир Вазов умира на 20 май 1945 г.

КНИГИ ОТ НАШИЯ ФОНД: „Животописни бележки" на Владимир Вазов, изд. „Св. Георги Победоносец".
Малко известен факт е, че героят от Дойран си води автобиографични бележки. Днес те стават публично достояние чрез настоящото издание.

На 11 май, денят на Светите братя Кирил и Методий, отбелязваме професионалния празник на библиотекаря, чиято мисия е да запази и даде нови възможности на знанието.

„Една библиотека е толкова много неща. Тя е място, където да се скриеш от дъжда. Място, където да отидеш, за да си сам и да помислиш. Но най-вече е място, където живеят книгите и можеш да се свържеш с други хора, с техните мисли, чрез книги. Ако искаш да намериш нещо – информацията е в съответната книга – речници, енциклопедии и атласи. Ако искаш да ти разкажат история – библиотеката е мястото, където да отидеш. Книгите съдържат повечето тайни на света, повечето мисли, които мъжете и жените са имали. С автора на една книга се усамотявате само двамата. Ако не си щастлив, в книга можеш да намериш комфорта и куража, който ти е необходим. Ако не си сигурен, в книга можеш да откриеш отговора на въпроса, който търсиш, или решението, което да вземеш. Книгите са добра компания за добри и лоши времена, защото те са хора – хора, които са останали живи, като са се скрили между корици”
Е. Б. Уайт

На 11 май българският народ почита Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. първи български просветители и провъзгласени за Съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II.
На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път.
На преподавателя по музика в училище в Ловеч Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Светите братя Кирил и Методий. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага.
Случайно му попада възторженото стихотворение „Химн на св. св. Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“ на Стоян Михайловски и за 15 минути съчинява мелодията.
На 11 май 1901 г. в Ловеч песента официално е изпълнена за пръв път като празничен химн за възхвала на делото на Светите братя Кирил и Методий и на българската просвета. От следващата година на този ден песента се подема и запява от всички училища в страната.
„Върви, народе възродени" си остава най-възторженият и любим химн на българите, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник!

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови! ...
***
Стоян Михайловски (вляво) е автор на текста,
а Панайот Пипков – на музиката
Снимка: Lifebites.bg

На 10 май се навършват 186 години от рождението на Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър – един от легендарните български войводи.
Умира едва 28-годишен след тежко сражение на четата му с османски части. По повод на смъртта му Христо Ботев написва едноименната балада.
youtube.com/watch?v=gtbm3KI02Lo

102 години от рождението на Булат Окуджава – световноизвестен руски поет и писател от грузински произход.

Роден на 9 май 1924 г. в Москва. Един от първите и най-известни бардове, той е сред основателите на жанра "авторска песен".
През 1937 г., по време на Големия терор, баща му влиза в конфликт с Лаврентий Берия и екзекутиран след скалъпен процес, а майка му прекарва 18 години в Карагандинския лагер за „жени на изменници”. През 1942 г., едва 17-годишен, Булат Окуджава се записва като доброволец на фронта, но през 1943 г. е сериозно ранен и изпратен в тила. Тогава започва да пише първите си песни.
Макар и в песните му да няма нищо политическо, за разлика от тези на негови съвременници, като Висоцки, властите нееднократно се колебаят дали да не санкционират поета заради възгледите му. Той вече е много популярен, особено сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани се от ръка на ръка.
Неговото творчество включва повече от 800 стихотворения и около 200 песни, които звучат в над 80 филма. Сред най-известните му песни са "Ваше благородие" ("Бялото слънце на пустинята"),"Десятый наш десантный батальон" ("Белоруската гара"), "Среднощен тролей", "Песен за Арбат" и др.
Окуджава оставя в наследство и много интересна проза - разкази, повести и романи. През 1994 г. романът "Закритият театър" получава Международната награда "Руски Букър" за най-добър роман на годината.
Булат Окуджава умира през 1997 г. в Париж и е погребан в Москва.
"... Аз, в най-общи линии, имам щастлива литературна съдба. Тя се получи след многочислени трудности, препятствия, конфликти - това ли не е щастие? Съдбата ме закали, научи ме на много неща и в същото време не ме лиши от способността да изразявам себе си с тези средства, с които ме е надарила природата. Добре или зле се разпореждам с тях - не аз трябва да отсъдя. Във всеки случай, много се старах. Ако бях се поблазнил, то бих сметнал, че на мен ми предстои да напиша най-значителното си произведение. Но, за щастие, аз се научих да не се изкушавам... "
Булат Окуджава
из "Превратностите на съдбата"

На 7 май отбелязваме 96 години от рождението на поета с неспокойна душа Пеньо Пенев. Наричан „Поетът с ватенката"-„звание"- израз на житейската биография на човек, чийто живот е изпълнен с премеждията, трудностите и разочарованията на трудовите хора. Участва активно в бригадирското движение, а строителните обекти стават негов втори дом. Животът му се свързва изцяло с изграждането на Димитровград и той обиква този град с цялото си сърце. На строителството на Димитровград е посветена и единствената негова стихосбирка, издадена при́живе „Добро утро, хора!"
Пеньо Пенев безспорно е една от големите фигури в българската поезия. За жалост си отива( сам) от живота едва 29-годишен. Много факти от живота и смъртта на поета остават в тайна. Той на практика остава неразбран, защото не е като другите. Често е обвиняван, че е твърде чувствителен, че е чешит!
Дали причината е била любовно разочарование или нещо друго, днес никой не може да твърди със сигурност, макар версиите да са много. Пеньо Пенев е силно разочарован от реалността, в която е принуден да живее след „Великата промяна“ – лансирането в литературата на посредствени „творци“ с „ангажирана“ поезия или публицистика, липсата на перспектива за обикновените хора, включително за създателите на Града на младежта. Огорчен е и от раздаването на новите жилища на партийни функционери, милиционерски началници и всякакви други „заслужили другари“.
Това, съчетано с провалите в личния му живот, неразбирането, недохранването, недоспиването, алкохолът и всичко останало, го срива и го довежда до крайно отчаяние, което в крайна сметка го тласка към смъртта.
На 27 април 1959 г. след погълната смъртоносна доза лекарство, той написва своите предсмъртни редове, между които и тези до неговия приятел Митко Иванов:
„Митко!
Приятелю стари и насъщни!
Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан..."
След многото опити за самоубийство, този път, за съжаление, успява.
~~~
Снимка: Уикипедия: Дом - музей „Пеньо Пенев", Димитровград
***
Душата ми не е модерен ресторант,
за да гуляят в нея разни дами!
Не искам да пилея гордия талант
в дребнавости и лични, празни драми! -
Когато цялата планета ври в борби
и взрив тежи на дните в небосводите,
когато следната година може би
война ще връхлети върху народите!
На колебливостта отхвърлям гневно бремето
в излишна нежност и сантиментални думи!
Аз искам в крак да бъда
с марша смел на времето
и да воюват
стиховете ми - куршуми!
За теб е труден моят път сред грохота,
разбил съня на празна суета.
Довиждане! Мен чака ме епохата,
Сина си слънчев чака вечността.
Пеньо Пенев

6 май - Ден на храбростта и българската армия.
Празникът на българската бойна слава. 🇧🇬

Паметникът на Незнайния воин в София – в памет на стотиците хиляди бойци, загинали за Отечеството във войните, водени от българската държава. Мястото, където се извършват някои от най-важните държавни церемонии.
Монументът съчетава "вечен огън", пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка, които са едни от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуята на легналия лъв от стария паметник – българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис:
"Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха!"
(Иван Вазов)

Българската армия няма нито едно пленено бойно знаме.
Поклон!
***
Снимки: Уикипедия

На днешния ден през 1937 г. светът на литературата се променя завинаги – Маргарет Мичъл печели наградата ‚Пулицър‘ за своя вечен шедьовър ‚Отнесени от вихъра‘.
Романът, издаден едва година по-рано, бързо се превръща в една от най-продаваните книги в историята.
Из литературните среди се носела мълвата, че създавайки Скарлет, Маргарет всъщност описвала себе си. И макар писателката да отричала тези слухове, сравнението идвало от само себе си: съдбата и характерите на младата Мичъл и Скарлет били много близки. Предците на семейството ѝ са подобни на тези на семейство О'Хара в „Отнесени от вихъра“. Маргарет Мичъл е била красива и обаятелна жена, непокорна и с чувство за хумор. Предпочитала да се облича в панталони, пиела, пушела, носела в себе си пистолет, яздела и карала автомобил с мъжки замах и често попадала в ситуации, каквито се случват само на мъжете. Тя е първата разведена жена в рода си.
Маргарет пише легендарния си роман цели 10 години. Заглавието ѝ хрумва в последния момент, след като завършва епохалния си труд. "Отнесени от вихъра" е строфа от стихотворението на Ърнест Доусън "Синара". Името Скарлет О'Хара също се ражда в последния момент.
История за оцеляване, гордост и любов. „Отнесени от вихъра" бие всички рекорди, когато за един ден се продали 50 000 екземпляра, а в края на първата година от излизането му - 1,5 млн. Преведен е на 18 езика.
Маргарет получава съобщение, че в Холивуд ще екранизират нейния роман. Дейвид Селзник, режисьорът на бъдещия филм, я кани в Холивуд, за да участва при избора на актьорите и, най-вече, да напише сценарий. Но съпругът ѝ я убедил да си остане вкъщи, тъй като се притеснявал за здравето ѝ. Маргарет отказва да вземе участие в работата над филма, а Селзник, който смятал, че на света няма човек, способен доброволно да се откаже от холивудската слава, бил потресен.
Писателката не присъствала и на премиерата на филма в Лос Анджелис. Затова пък на премиерата на филма в Атланта се събрали стотици хора от целия щат Джорджия. Тълпата с гръмки викове приветствала Кларк Гейбъл и Вивиан Лий. Този филм държи рекорда по най-много продадени билети. Получава 10 награди „Оскар" – рекорд, който се задържа в продължение на 20 години.
И книгата, и филмът се превръщат в символ на епоха и вдъхновение за милиони. Скарлет О'Хара ни научи на най-важното: ‚В края на краищата, утре е нов ден!‘

Джеръм Джеръм: "Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно."

На 2 май 1859 г. е роден Джеръм Клапка Джеръм – английски писател и драматург, най-популярен с хумористичните си романи и разкази.
Още от малък Джеръм не обича да учи, но за сметка на това чете много, наблюдава хората и случките от улицата, запомня езика и отношенията, включително твърде "солените" изрази на хората от подземния свят. А мечтата му е да стане писател.
Когато е на 14, останал без баща, той окончателно напуска училище и работи на различни места, за да издържа себе си и семейството. Бил е учител, журналист и актьор в театрална трупа. Когато излизат неговите "Празни мисли на един празен човек", а малко по-късно и "Трима души в една лодка (без да броим кучето)", вече е богат и известен. Следва „Трима на бумел“, като този път тримата приятели са на велосипедна обиколка в Германия.
Освен романи, разкази и есета, той пише и около 15 пиеси, които са представяни с успех на сцените в Лондон.
Умира през 1927 г.
Един журналист, след няколко срещи с писателя, пише за него:
„Джеръм Джеръм беше от онези хора, които животът не можа да ограби."
***
"Много са хората, които предприемат това пътешествие [нагоре по реката на живота] с натоварена до горе лодка, плаваща под вечната угроза да потъне ведно с цял товар от всевъзможни неща, на които те гледат като насъщни за удобствата и удоволствията на пътуването, макар да представляват само ненужен баласт!
…
Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно - уютен дом и прости удоволствия, двама - трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са ни необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо.
Ще видите, че тогава лодката върви по-леко и не може тъй лесно да се обърне, а обърне ли се, бедата няма да е голяма - добрата и здрава стока не се бои от вода. Ще имате време и за работа, и за размисъл - време да се опивате от слънцето на живота и да слушате соловата музика, която божественият вятър извлича от струните на човешките сърца край нас, време да…"
Джеръм К. Джеръм, "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)"