Добра надежда

ЗА ЕВРОТО И ЕВРОЗОНАТА
(или края на Европа, какъвто не е очаквала)

Искам да попитам, някой случайно да знае какво точно се случи на 4 март 2025 година във Хонконг (известен в Европа като Специален административен район Хонконг, Hong Kong Special Administrative Region)?
За това няма да чуете и дума в българските (а и европейските медии), но случилото се касае Европа, Еврозоната и де що е самоопределящ се като гражданин на Европа, който до скоро се считаше за "евроатлантик" но сега е само "европеец".
И понеже не знаете какво точно се случва, нека ви обясня.
Хонконгската фондова борса (HKEX) стартира проект за надграждане на своето звено за централни парични пазари (CMU), с цел да го трансформира в най-големия централен депозитар на ценни книжа в Азия.
За да се случи това, обаче е нужно тази структура да разполага със съответните активи. До момента тези активи се съхранявата в Белгия (Европа), но сега те ще се съхраняват в Хонгконг (Далечния Изток).
Просто едни активи от Европа ще бъдат върнати в Китай, където им е мястото.
Clearing Limited е създадена през октомври миналата година и започва да предоставя съответните услуги през януари тази година. Това на практика поставя всички страни, свързани по един или друг начин в този процес пред свършен факт.
На 4 март CMU и HKEX подписаха меморандум за разбирателство и задълбочаване на сътрудничеството „за оптимизиране на инфраструктурата за ценни книжа на капиталовия пазар в Хонконг“. Това означава, че процесът има необратим характер и стартира процедурата по набиране на необходимите финансови активи.
КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ЕВРОПА?
Това означава, че базираният в Белгия централен европейски депозитар Euroclear, ще трябва да предостави на Clearing Limited (който както бе споменато е базиран в Далечния Изток) "скромната сума" от няколко трилиона (не е грешка, става дума за трилиони, а не за милиарди) под формата на ценни книжа.
Дали на Европа и на Белгия това им харесва или не е без значение, защото тези ценни книжа не са европейски. Европа печелеше от таксите за обслужване и лихвите по тях. Сега това приходно перо ще работи за Китай и други държави, които определено не са европейски.
Но ако мислите, че проблемите на европейските финансисти свършват до тук, значи нямате и най-малка представа какво реално се случва.
След "онази среща" в Риад, всички държави от Близкия и Средния Изток предявиха подобни искове към Европа.
Европа ще трябва да връща депозитите и това не подлежи на дискусия. И тук става дума за трилиони, а не за милиарди. Милиарди от лихвите и таксите, които ЕС използваше за финансиране на свои проекти са друга тема, която вече е приключила.
В този ред на мисли някакви лица, със съмнително ниво на компетентност, решиха, че точно в този момент ЕС се нуждае от едни 800 милиарда. Истината е, че "заемът" трябва да бъде 150 милиарда EUR, а останалите 650 милиарда EUR ще бъдат събрани от държавите членки. И това в момента, в който Clearing Limited иска да бъдат върнати всички ценни книжа при това незабавно.
За тези, които не четат китайската преса ще спомена, че тук не става дума за "замразените руски активи", а става дума за, цитирам: "... активи на държави от Далечния Изток и Океания". Това важи и за активите на арабските инвеститори.
Лично аз не виждам как белгийският (който е и централен европейски) депозитар ще излезе от така създалата се ситуация.
Съвсем друг е въпросът, че ЕС трябва да върне и два други заема, които получи от САЩ, съответно през 2008 година и през 2014 година и за които също не сте чували, но за които аз и колегите знаем и следим внимателно как се обслужват (по-скоро как ЕС отказва да ги обслужва).
Забавното в случая е, че и двата заема (те вече определено са за милиарди) са, цитирам "незабавно изискуеми", с всички произтичащи от това последици. А в момента САЩ са решени да съберат всички дължими суми от своите длъжници.
Мисля, че е излишно да казвам, че считано от 4 март 2025 година ЕС се превръща в най-големия длъжник в света. И ако не ми вярвате, попитайте Юй Вей Бен, който подробно на чист китайски език ще ви разясни какво точно е намислил да направи със задълженията на Европа и защо е дошло време да се плаща сметката.
ИЗВОД:
Както винаги съм казвал политиката и финансите са два взаимно изключващи се фактора. Когато политиката започне да се намесва във финансовата сфера, разрухата е неизбежна.
Каквото и да си говорим, както Китай, така и държавите от Близкия и Средния Изток, предприеха тези мерки, поради факта, че някой в Европа, реши да използва икономически механизми за политически цели. Да не забравяме и кой бе инициатор на това решение, което ще доведе Европа до тежка регионална катастрофа, с необратими последици за икономиката.
Semes Abramovich

Тръмп се придвижва към своята основна цел – Глобалното нулиране!

Президентът Тръмп иска кризата в Украйна да бъде решена. Точка! Това е така, за да може бързо да продължи напред. Да нормализира отношенията с Русия и да започне проекта за „голямата картина“ за установяване на нов световен ред, който ще сложи край на войните и ще улесни бизнес връзките.
Въпросът тук, който Европа се преструва, че не разбира е, че краят на конфликта в Украйна е „вратата“ на Тръмп към цялата обосновка и платформа, на която той стои, а именно: Голямото пренастройване на геополитическия пейзаж .

Стармър, Макрон и лявото крило на евроелитите са слепи за мащаба на глобалната промяна на настроението към традиционалистката политика и етика на САЩ. „Maga Right няма задръжките на своите предшественици. Планира да използва силата на държавата, за да унищожи враговете си“.
Европейската управляваща класа е в отчайваща беда и е все по-изолирана в свят, който се измества „надясно“ с бясна скорост. „ Сега САЩ са враг на Запада“ , заявява Файнешенъл Таймс. Реалността е, че САЩ сега са ангажирани с промяна на външната политика на Европа . И започна да изнася традиционните навън републикански ценности на САЩ, за да надвие европейската система от вярвания. Европейските управляващи не успяха да разберат заплахата за собствените си интереси. Администрацията на Тръмп се опитва да възстанови болната си държава, а американците в тази нова ера не се интересуват от европейската мания по минали вражди и войните, които водят до тях.

Съобщава се, че Тръмп гледа с пълно презрение на хвалбите на Обединеното кралство и Европа, че ако САЩ не го направят, Европа ще го направи. Брюкселската класа твърди, че все още е в състояние – след три години загуби в Украйна – да може да нанесе унизително поражение на президента Путин. Екипът на Тръмп, посветен на задачата да срази американската дълбока държава като „неумолим враг“ – възприема британската държава заедно като част от глобалната и структура. И нейният най-стар и дълбок комплкс винаги е бил унищожаването на Русия и нейното разчленяване.
Това схващане се налага от внезапното изобилие от статии, появили се в европейския мейнстрийм в смисъл, че икономиката на Русия е много по-слаба, отколкото изглежда и може да се срине през следващата година. Разбира се, че това са глупости . Става дума за това да се накара европейската общественост да повярва, че продължаването на войната в Украйна е „добра идея“. Това е причината за публично огласеното несъгласие в Овалния кабинет. Мир чрез непоколебима победа – по същество е моделът на Втората световна война.

САЩ вижда нещата по различен начин: Те смятат, че европейската дълбока държава слага прът в колелото на Тръмп за „нормализирането с Русия“, нормализация, на която те дълбоко се противопоставят. С други думи, внушението е, че Фридрих Мерц, Макрон и Стармър говорят за това, как чрез масивно вливане на дълг ще превърнат своите страни във военни супердържави. Европейските елити са дълбоко нестабилни, рискуващи просперитета и стабилността на континента. Ясно е, че тези страни нямат военния капацитет да се намесят по някакъв съгласуван начин. Повече от всичко, мрачната реалност е за европейската икономика, която отива в канализацията.
Зеленски е съучастник в европейското вярване, че победата над Русия има приоритет пред постигането на мир в Украйна, въпреки липсата на каквато и да е стратегическа обосновка.
Обяснението вероятно го връща към епохата на Майдана, като бандеровците и днес все още са контролиращата сила. Дори тази фракция да признае, че тяхната война не може да бъде спечелена, те разбират какво ще им се случи, ако загубят. Русия няма да се занимава с тях. Те гледат на тях като на военнопрестъпници, които по никакъв начин не са „способни на споразумение“. Русия ще ги преследва и ще изправи тези мъже на съд. Зеленски се страхува от това, което бандеровците могат да направят с него (въпреки британския му екип от бодигардове).

Тръмп не се забавлява с тези европейски „игри“: Той удря по Зеленски и европейските лидери, привеждайки Зеленски в съответствие... или може би не? Отборът на Тръмп, съобщава Politico, сега е влязъл в преки преговори с украинската опозиция за провеждане на предсрочни избори за сваляне на Зеленски, казват членове от екипа на Тръмп. Зеленски може вече да е приключен, но интересното е, че Залужний също не е обсъждан. Той е подготвен от британците за заместник, така че американците ще вземат своето решение независимо от тях.
Президентът Тръмп нареди да бъде спрян обменът на разузнавателна информация с Украйна. Това, което той технически направи, беше да спре Украйна да използва ексклузивни американски системи за насочване, контролирани от американското разузнаване, ЦРУ, Националната служба за разузнаване и Националната агенция за геопространствено разузнаване на САЩ. Това, което е спряно, е обменът на така наречените „смъртоносни“ данни, включително информацията за насочване на HIMARS към Русия. Въпреки това информация, необходима за защита от руски удари, все още се предоставя на Украйна. Офицер от военното разузнаване в Киев каза пред The Telegraph, че замразяването на информацията се равнява на „пълно спиране на тока“.
Спирането на доставките на боеприпасите несъмнено ще засегне военните способности на Украйна с течение на времето, като въздействието може да не се усети след няколко седмици. Загубата на жизненоважен интелект обаче остави своя отпечатък веднага. Това, просто казано ослепи Украйна . В украинските командни пунктове наистина са прекъснати проследяването на боевете и сателитните онлайн емисии към таблети и монитори.

Това, което ударът на Тръмп направи бе да разбие фикцията, че Украйна е в състояние да се защити с европейска подкрепа. Това винаги е било безсмислено. НАТО, ЦРУ и глобалната разузнавателна общност контролираха войната от самото и начало. А това в момента е изключено.
Така значи, Европа искала да поеме бремето на САЩ?

Bloomberg съобщава , че европейските пазари на облигации са в срив. Ако Европа се преструва, че ще замества САЩ, това ще бъде финансово скъпо, политически още повече и със сигурност ще се провали.
Св. Атаджанов

Прочетете!

Това е превод на речта на Путин от 24.02.2022г. , която "демократичните медии" никъде не цитират, дори я няма като основа за обвиненията...:

Уважаеми граждани на Русия! Скъпи приятели!

Днес отново считам за необходимо да се върна към трагичните събития, случващи се в Донбас, и ключовите въпроси за осигуряване на сигурността на Русия.

Нека започна с това, което казах в обръщението си от 21 февруари тази година. Говорим за това, което предизвика у нас особено безпокойство и тревога, за онези фундаментални заплахи, които година след година, стъпка по стъпка, се създават грубо и безцеремонно от безотговорни политици на Запад спрямо нашата страна. Имам предвид разширяването на блока на НАТО на Изток, приближавайки военната му инфраструктура до руските граници.

Известно е, че в продължение на 30 години упорито и търпеливо се опитваме да постигнем споразумение с водещите страни от НАТО за принципите на равна и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите предложения, непрекъснато се сблъскваме или с цинична измама и лъжи, или с опити за натиск и изнудване, докато Северноатлантическият алианс междувременно, въпреки всичките ни протести и опасения, непрекъснато се разширява. Военната машина се движи и - повтарям, се приближава до нашите граници.

Защо се случва всичко това? Откъде идва този нахален маниер на говорене от позицията на собствената изключителност, непогрешимост и всепозволеност? Откъде идва пренебрежителното отношение към нашите интереси и абсолютно легитимни искания?

Отговорът е ясен, всичко е ясно и очевидно. Съветският съюз в края на 80-те години на миналия век отслабна, след което просто се разпадна. Целият ход на събитията тогава е добър урок и за нас днес, който убедително показа, че парализата на силата и волята е първата стъпка към пълна деградация и забрава. Щом загубихме доверие в себе си за известно време, балансът на силите в света се оказа нарушен.

Това доведе до факта, че предишните договори и споразумения вече не са в сила. Убеждаването и молбите не помагат. Всичко, което не подхожда на хегемона, на управляващите, се обявява за архаично, остаряло, ненужно. И обратното: всичко, което им се струва полезно, се представя като върховна истина, прокарвана на всяка цена, нагло, безапелационно. На несъгласните се „чупят коленете“
Това, за което говоря сега, засяга не само Русия и не само нас. Това се отнася за цялата система на международните отношения, а понякога дори и за самите съюзници на САЩ. След разпадането на СССР всъщност започна преразпределението на света и ключовите норми на международното право, които се развиха по това време, бяха приети в края на Втората световна война и до голяма степен консолидираха нейните резултати - започнаха да пречат на онези, които се обявиха за победител в "студената война".

Разбира се, в ежедневието, в международните отношения, в правилата за тяхното регулиране беше необходимо да се вземат предвид промените в ситуацията в света и балансът на силите. Това обаче трябваше да стане професионално, постепенно, търпеливо, като се зачитат интересите на всички държави и, разбира се, собствената отговорност. Но се стигна до състояние на еуфория от абсолютното превъзходство, един вид съвременна форма на абсолютизъм и дори на фона на ниско ниво на обща култура и арогантност на тези, които подготвяха, приемаха и прокарваха решения, които бяха полезни само за тях. Ситуацията започна да се развива по различен сценарий.

Не е нужно да търсим примери далеч в историята. Първо, без никаква санкция от Съвета за сигурност на ООН, те извършиха кървава военна операция срещу Белград, използвайки самолети и ракети в самия център на Европа. Няколко седмици непрекъснати бомбардировки на цивилни градове, върху жизненоважна инфраструктура. Припомняме тези факти, защото някои западни колеги не обичат да си спомнят тези събития и когато говорим за това, предпочитат да посочат не нормите на международното право, а обстоятелствата, които тълкуват, както им е удобно.
След това дойде редът на Ирак, Либия, Сирия. Не легитимното използване на военна сила срещу Либия, манипулирането на всички решения на Съвета за сигурност на ООН по либийския въпрос доведоха до пълно унищожаване на държавата, до появата на огромно огнище на международен тероризъм, до факта, че страната се потопи в хуманитарна катастрофа, която не е спирала от много години гражданска война. Трагедията, която обрече стотици хиляди, милиони хора не само в Либия, но и в целия този регион, доведе до масово миграционно изселване от Северна Африка и Близкия изток към Европа.

Подобна съдба беше подготвена и за Сирия. Боевете на западната коалиция на територията на тази страна, без съгласието на сирийското правителство и санкцията на Съвета за сигурност на ООН, не е нищо друго освен агресия, намеса.

Специално място в тази поредица обаче заема, разбира се, инвазията в Ирак, също без правно основание. Като претекст те избраха „надеждна“ информация, за която се твърди, че е на разположение на Съединените щати за присъствието в Ирак.

Като доказателство за това публично, пред целия свят, държавният секретар на САЩ показа някаква епруветка с бял прах, уверявайки всички, че това е химическото оръжие, което се разработва в Ирак. След това се оказа, че всичко това е измама, блъф: в Ирак няма химическо оръжие. Невероятно, изненадващо, но фактът. Имаше лъжи на най-високо държавно ниво и от високата трибуна на ООН. И в резултат - огромни жертви, разрушения, невероятен подем на тероризма.

Като цяло се създава впечатлението, че почти навсякъде, в много региони на света, където Съединените щати нахлуват, за да установят свой ред, има кървави, незарастващи рани, язви от международен тероризъм и екстремизъм. Всичко, което казах, е най-впечатляващият, но в никакъв случай единственият пример за незачитане на международното право.

В тази поредица има обещания към страната ни да не разширява НАТО дори с един инч на изток. Повтарям - измамиха ме, но казано по-популярно, просто го изхвърлиха. Да, често можете да чуете, че политиката е мръсна работа. Може би, но не в същата степен, не в същата степен. В крайна сметка подобно измамно поведение противоречи не само на принципите на международните отношения, но преди всичко на общопризнатите норми на морала и морала. Къде са справедливостта и истината тук? Само лъжи и лицемерие.
Между другото, самите американски политици, политолози и журналисти пишат и говорят за това, че в рамките на САЩ през последните години се създаде истинска „империя на лъжата“. Трудно е да не се съглася с това - вярно е. Но не трябва да бъдем скромни: Съединените щати все още са велика страна, система, формираща сила. Всички нейни сателити не само примирено и послушно се съгласяват, пригласят ѝ по всякаква причина, но и копират поведението й, приемат с ентусиазъм правилата, които той предлага. Следователно с основателна причина можем уверено да кажем, че целият така наречен Западен блок, формиран от Съединените щати по свой образ и подобие, е самата „империя на лъжата“.
Що се отнася до нашата страна, след разпадането на СССР, при цялата безпрецедентна откритост на новата съвременна Русия, готовността да работим честно със САЩ и други западни партньори и в условия на почти едностранно разоръжаване, те веднага се опитаха да поставят потиснат, довършат и ни унищожат напълно. Точно това се случи през 90-те, в началото на 2000-те, когато така нареченият Запад най-активно подкрепяше сепаратизма и наемническите банди в Южна Русия. Какви жертви, какви загуби ни костваше всичко това тогава, през какви изпитания трябваше да преминем, преди най-накрая да пречупим гърба на международния тероризъм в Кавказ. Ние помним това и никога няма да забравим.
Да, всъщност доскоро опитите да ни използват в свои интереси, да разрушават нашите традиционни ценности и да ни налагат своите псевдоцености, които да разяждат нас, нашите хора отвътре, тези нагласи, които те вече агресивно насаждат в своите страни и които директно водят до деградация и израждане, защото противоречат на самата природа на човека. Няма да стане, никога и никой не е успял в това. Няма да стане и сега.

Въпреки всичко през декември 2021 г. все пак отново направихме опит да се договорим със САЩ и техните съюзници относно принципите за гарантиране на сигурността в Европа и за неразширяването на НАТО. Всичко е напразно. Позицията на САЩ не се променя. Те не смятат за необходимо да преговарят с Русия по този ключов за нас въпрос, преследвайки свои собствени цели, пренебрегват нашите интереси.

И разбира се в тази ситуация за нас възниква въпросът: Какво да правим?

Какво да чакаме? През 40-те години и особено през 1941 г. Съветският съюз всячески се стремеше да избегне или поне да отложи началото на втората световна война. Стараеше се буквално до последния момент да не провокира потенциална агресия. Не осъществи дори обичайните действия за подготовка пред очевидното нападение. И крачките, които в края на краищата бяха направени катастрофално закъсняха. В резултат страната се оказа неподготвена с пълна сила да срещне Нацистка Германия, която без да обявява война нападна нашата родина на 22 юни 1941 г.
Успяхме да я спре и след това да я съкрушим. Но на колосална цена. Опитът да се успокои агресорът на прага на Великата отечествена война се оказа грешка, която струваше скъпо на нашия народ. В първите месеци на бойните действия ние загубихме огромни, стратегически важни територии и милиони хора. Втори път такава грешка няма да допуснем. Нямаме право.

Тези, които претендират за световно господство, публично, безнаказано и без всякакви основания обявяват нас, Русия, за свой враг, те наистина разполагат с големи финансови, научно-технологически и военни възможности. Ние знаем това. И обективно оценяваме постоянно звучащите по наш адрес заплахи в сферата на икономиката. Както знаем и нашите възможности да противостоим на този нагъл перманентен шантаж.

Що се отнася до военните сили, съвременна Русия, даже след разпада на Съветския съюз и загубата на значителен потенциал, се явява в момента една от най-мощните ядрени държави в света. И нещо повече – притежава определени преимущества. В тази връзка не бива да има съмнение у никого, че пряко нападение срещу нашата страна ще доведе до разгром и ужасни последствия за всеки потенциален агресор.

По нататъшното разширение на инфраструктурата на НАТО и започващото военно усвояване на територията на Украйна за нас е неприемливо. За НАТО това е инструмент на външната политика на САЩ. На близките до нас територии се създава враждебна към нас Анти-Русия, която е поставен под пълен външен контрол. (...) САЩ и техните съюзници наричат това „политика за сдържане на Русия“. Очевидни геополитически дивиденти.

А за нашата страна това е въпрос на живот и смърт. Въпрос за нашето историческо бъдеще като народ. И това не е преувеличение. Това е каквото е. Реална заплаха не просто за нашите интереси. А за самото съществуване на нашата държава. Това е тази червена линия, за която нееднократно говорех. Те я преминаха.

За ситуацията в Донбас. Виждаме, че силите, които извършиха държавен преврат в Украйна през 2014 г., завзеха властта и я държат с помощта на декоративни изборни процедури, най-накрая се отказаха от мирното уреждане на конфликта. В продължение на осем години, безкрайно дълги осем години, ние направихме всичко възможно, за да разрешим ситуацията с мирни, политически средства. Всичко беше напразно.
Както казах в предишното си обръщение, човек не може да гледа какво се случва там без състрадание. Беше просто невъзможно да търпи всичко това. Трябваше незабавно да се спре този кошмар – геноцида срещу милионите живеещи там хора, които разчитат само на Русия, надяват се само на нас. Именно тези стремежи, чувства, болка на хората бяха за нас основният мотив да вземем решение за признаване на народните републики на Донбас.

Важно е да подчертая допълнително: водещите страни от НАТО, за да постигнат собствените си цели, подкрепят във всичко крайни националисти и неонацисти в Украйна, които от своя страна никога няма да простят на кримчаните и севастополците свободния им избор – обединението с Русия.

Те, разбира се, ще се полазят и в Крим, точно както в Донбас. С война, за да убиват, като по времето на Великата отечествена война убиваха наказателните отряди на украинските националисти, съучастниците на Хитлер. Те открито заявяват, че предявяват претенции за редица други руски територии.
Целият ход на събитията и анализът на постъпващата информация показва, че сблъсъкът на Русия с тези сили е неизбежен. Въпрос на време е: те се готвят, чакат подходящото време. Сега те също претендират да притежават ядрени оръжия. Няма да им позволим това.

След разпадането на СССР Русия прие новите геополитически реалности. Ние уважаваме и ще продължим да се отнасяме с уважение към всички новообразувани страни от постсъветското пространство. Ние уважаваме и ще продължим да уважаваме техния суверенитет и пример за това е помощта, която оказахме на Казахстан, изправен пред трагични събития, с предизвикателство за неговата държавност и цялост. Но Русия не може да се чувства в безопасност, да се развива, да съществува с постоянна заплаха, идваща от територията на съвременна Украйна.

Нека ви напомня, че през 2000-2005 г. ние дадохме военен отпор на терористите в Кавказ, защитихме целостта на нашата държава, спасихме Русия. През 2014 г. подкрепихме кримчани и севастополци. През 2015 г. въоръжените сили поставяха надеждна бариера пред проникването на терористи от Сирия в Русия. Нямахме друг начин да се защитим.
Същото нещо се случва и сега. На вас и на мен просто не ни е останала друга възможност да защитим Русия, нашия народ, освен тази, която ще бъдем принудени да използваме днес. Обстоятелствата изискват от нас да предприемем решителни и незабавни действия. Народните републики на Донбас се обърнаха към Русия с молба за помощ.

В тази връзка, в съответствие с член 51 от част 7 от Устава на ООН, със санкцията на Съвета на федерацията на Русия и в изпълнение на договорите за приятелство и взаимопомощ, ратифицирани от Федералното събрание на 22 февруари тази година с Донецк Народна република и Луганската народна република, взех решение да се проведе специална военна операция.

Целта е да се защитят хората, които бяха подложени на тормоз и геноцид от режима в Киев в продължение на осем години. И затова ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както съд за онези, които са извършили многобройни кървави престъпления срещу цивилни, включително граждани на Руската федерация.

В нашите планове не влиза окупация на украински територии. Няма да налагаме нищо на никого със сила. В същото време чуваме, че напоследък на Запад се появяват все повече думи, че подписаните от съветския тоталитарен режим документи, които консолидират резултатите от Втората световна война, вече не трябва да се изпълняват. Е, какъв е отговорът на това?

Резултатите от Втората световна война, както и жертвите на нашия народ, принесени на олтара на победата над нацизма,са свещени. Но това не противоречи на високите ценности на човешките права и свободи, базирани на реалностите, които се развиват днес през всички следвоенни десетилетия. Той също така не отменя правото на нациите на самоопределение, залегнало в член 1 от Устава на ООН.

Напомням, че нито по време на създаването на СССР, нито след Втората световна война, никой никога не е питал хората на територията на съвременна Украйна, как самите те искат да уредят живота си. Нашата политика се основава на свободата, свободата на избор всеки сам да определя своето бъдеще и бъдещето на своите деца. И ние считаме това право за важно – правото на избор – да бъде използвано от всички народи, живеещи на територията на днешна Украйна, от всеки, който го желае.

Обръщам се към гражданите на Украйна. През 2014 г. Русия беше длъжна да защити жителите на Крим и Севастопол от онези, които вие сами наричате „нацисти“. Кримчани и Севастополци направиха своя избор да бъдат с историческата си родина, с Русия и ние подкрепихме това. Повтарям - просто не бихме могли да направим друго.

Днешните събития не са свързани с желанието за накърняване на интересите на Украйна и украинския народ. Те са свързани със защитата на самата Русия от онези, които взеха Украйна за заложник и се опитват да я използват срещу страната ни и нейния народ.
....
Длъжен съм да се обърна и към военнослужещите от въоръжените сили на Украйна.
Скъпи другари! Вашите бащи, дядовци, прадядовци са се борили с нацистите, защитавайки общата ни Родина. И не са го правили, за завземат властта в Украйна днешните неонацисти. Дадохте клетва за вярност на украинския народ, а не на антинародната хунта, която ограбва Украйна и се подиграва със същите тези хора.

Не изпълнявайте престъпните й заповеди. Призовавам ви незабавно да сложите оръжията си и да се приберете вкъщи. Нека обясня: всички военнослужещи от украинската армия, които изпълняват това изискване, ще могат свободно да напуснат зоната на бойните действия и да се върнат при семействата си.
Още веднъж силно подчертавам: цялата отговорност за евентуално кръвопролитие ще бъде изцяло на съвестта на режима, управляващ на територията на Украйна.

Сега няколко важни, много важни думи за тези, които може да се изкушат да се намесят в текущите събития.
Който се опитва да ни пречи и още повече да създава заплахи за страната ни, за нашия народ, трябва да знае, че отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще ви доведе до такива последици, каквито никога не сте изпитвали в историята си. Готови сме за всяко развитие на събитията. Всички необходими решения в тази насока са взети. Надявам се, че ще бъда чут.

Уважаеми граждани на Русия!

Благосъстоянието, самото съществуване на цели държави и народи, техният успех и жизнеспособност винаги произлизат от мощната коренова система на тяхната култура и ценности, опит и традиции на техните предци и, разбира се, пряко зависят от способността за бързо адаптиране към постоянно променящият се живот, върху сплотеността на обществото, неговата готовност да се консолидира, да събере всички сили, за да продължи напред.

Силите са необходими винаги - винаги, но силата може да бъде с различно качество. Политиката на "империята на лъжата", за която говорих в началото на речта си, се основава предимно на груба, директна сила. В такива случаи казваме: „Сила имат, ум не е има е нужен“.

И ние с вас знаем, че истинската сила е в справедливостта и истината, която е на наша страна. И ако това е така, тогава е трудно да не се съглася с факта, че силата и готовността за борба са в основата на независимостта и суверенитета, необходимата основа, върху която можете само надеждно да изградите бъдещето си, да изградите своя дом, своето семейство , своята родина..

Скъпи сънародници!

Уверен съм, че войниците и офицерите на руските въоръжени сили, отдадени на своята страна, ще изпълнят професионално и с мъжество своя дълг. Не се съмнявам, че всички нива на управление, специалисти, отговорни за стабилността на нашата икономика, финансовата система, социалната сфера, ръководителите на нашите компании и целия руски бизнес ще действат координирано и ефективно. Разчитам на консолидирана, патриотична позиция на всички парламентарни партии и обществени сили.

В крайна сметка, както винаги е било в историята, съдбата на Русия е в надеждните ръце на нашия многонационален народ. А това означава, че взетите решения ще бъдат изпълнени, поставените цели ще бъдат постигнати, сигурността на нашата Родина ще бъде надеждно гарантирана.

Вярвам във вашата подкрепа, в онази непобедима сила, която ни дава любовта към Отечеството.