Тодор Тагарев

След като Украйна пое инициативата във военните действия, с откритото си писмо до пyтин Зеленски иззе и дипломатическата инициатива, като призова за спиране на огъня и мирни преговори. Разбира се, кремъл няма да приеме и веднага постави неприемливи условия. Изглежда пyтин все още не е разбрал, че губи войната.
Сега е момента премиерът Радев да развие вижданията си за водеща роля на дипломацията, да извика Митрофанова и да поиска руzzия да спре бойните действия и да подходи сериозно към преговорите мир.
И още в интервюто за ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев:
👎 Прав ли е Радев в тезата си, че ядрена сила не може да бъде победена?
👉 Трябва ли да бъде сключен договор за доставка на допълнителни бройки управляеми ракети AIM-120 и оборудване?
👎 Как да си обясним публичните изявления на командира на ВВС?
👎 Успя ли България да изгради демократични гражданско-военни отношения?
👉 Какво означава постигането на оперативна способност и носене на бойно дежурство със самолетите F-16?
👉Ще се възползва ли България от програмата SAFE за да катализира процеса на интегриране на българската индустрия в Европейската отбранителна технологична и индустриална база?
Линк към пълния запис на интервюто - в първия коментар.

През седмицата премиерът Румен Радев проведе серия от срещи с лидери на европейски страни и на Европейския съюз. Позициите му, или отразяването им в българското информационно пространство, предизвикват много въпроси. В Алтернативата с Ilian Vassilev обсъдихме част от тях:
-- каква бе целта на тези срещи
-- опитва ли се Радев да влезе в обувките на Орбан? Или продължава да говори едно за българската публика и друго с европейските партньори?
-- има ли интерес Русия от излизането на България от ЕС и/или НАТО?
-- какви ще са последствията от политиката на Радев и опасността от самоизолиране от европейските интеграционни процеси.
Освен това - как да разбираме думите на Иван Костов, че няма руска заплаха?
Пълният запис на предаването е достъпен на https://www.youtube.com/watch?v=0DrIZ5mugxU. Моето участие започва след 18-та минута на записа.

АЛТЕРНАТИВАТА С ИЛИЯН ВАСИЛЕВ | 29.05.2026 Днес на 29 май в Алтернативата с Илиян Василев очаквайте:1️⃣Зад ис...

В самия край на работната седмица проведохме много задълбочен разговор с Николета Атанасова в предаването "Мрежата" на БНР - Българско национално радио -- почти 40 минути, посветени изцяло на войната на Русия срещу Украйна. И макар текстът на сайта на радиото да е доста обширен (а има и грешки - крилатата ракета Фламинго, или FP5, вече се използва редовно; очаква се балистичната ракета FP9 с 800 кг бойна част, в чийто обсег ще попада и Москва), няма как да обхване всички важни неща. Ако наистина се интересувате от хода и перспективите пред войната, препоръчвам да изслушате записа.
В резюме - през последните два месеца наблюдаваме съществени изменения, най-важното от които е поемането на инициативата от Украйна, и очаквам още важни промени през тази година.
Тук ще спомена само тезата си, че ударът с руски дрон по жилищен блок в румънския гр. Галац не е случайност, грешка или следствие на техническа неизправност, а най-вероятно - преднамерена провокация срещу страна - член на НАТО и ЕС. Тази сутрин видях същата теза, развита от анализатор в Kyiv Post.

Тодор Тагарев: Украйна има всички шансове да постигне своите цели Професор Тодор Тагарев, министър на отбраната в две български правителства, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" последните руски удари, ескалацията на ....

Три основни теми обсъдихме в Денят с Веселин Дремджиев:

👉 Иран: Блокадата на иранските пристанища оказва значителен натиск върху режима. Иран все още разполага със способности да поразява кораби и други цели в страните от Залива, но постепенно приема исканията на САЩ. Вече приема да спре обогатяването на уран за военни цели. Остават неприемливи исканията му за контрол на Ормузкия пролив и спиране на военните действия срещу прокситата му от т.н. "Ос на съпротивата". Второто е неприемливо. За първото може да се търси решение за плащане на такси от преминаващите танкери под международен контрол и използването им за възстановяване на разрушенията във всички страни от Залива. Ключова за бързото постигане на мир ще е позицията на Китай.

👍 Украйна: На петатата година от "Тридневната специална операция" путин моли Тръмп да съдейства за примирие, за да може да проведе основното си пропагандно мероприятие - парада за 9 май. Бен Ходжис определи това като "шокиращо унижение" за путин.

👍Украйна постепенно поема инициативата. Вече регулярно нанася удари по цели на цялата европейска територия на руzzия, главно рафинерии, нефтени терминали, военни кораби и танкери от сенчестия флот, въвеждайки по този начин ефективни "кинетични санкции". Така в голяма степен компенсира приходите в руския бюджет от повишените цени на нефта. Режимът в Кремъл вече проявява признаци на страх за физическото си оцеляване. Очакваната след няколко месеца балистична ракета FP9 с радиус 850 км и бойна част от 800 кг само ще увеличи тези страхове. В тази ситуация все по-често руснаци започват публично да недоволстват от ефектите на продължаващата война.

👍По-малко внимание привличат усъвършенстваните средства за поразяване на средна далечина - от 50 до ~ 250 км. ЗСУ нанасят все по-мащабни удари върху логистиката, елементи от противовъдушната отбрана и системата за командане и управление на руската армия и успяват значително да намалят офанзивният й потенциал.

👍На тактическо ниво, ЗСУ се фокусират върху атакуващите и поддържащите ги руски подраздаления. Русия успява да мобилизира и подготви около 30 хиляди нови военни на месец, докато загубите й от началото на годинита са средно ~ 32 хиляди убити и ранени.
В резултат на последните две развития, през последния месец русия губи част от окупираните територии.

👉България и еврпоейската отбрана: Решенията за външната политическа ориентация на новото правителство няма да се взимат от министъра на отбраната, а от премиера (както се очаква) Радев и тесният кръг от негови съветници по външнополитически въпроси. Радев вече заяви, че България няма да помага на Украйна, но и няма да препятства европейските инициативи за помощ. Това го изважда от "категорията на Орбан", но не трябва да ни успокоява. Европейските решения в областта на отбраната не са консенсусни и развитията естествено ще са на две скорости. Категорично НЕ е в интереса на България да останем извън ядрото, в сивата зона, в разкрачена позиция между Европа и Евразия. Още повече, че единствените свежи средства за нови проекти за превъоръжаване идват от европейския заем по SAFE.

👎Изявленията на близки до Радев хора, че България ще преустанови доставките на оръжие и боеприпаси за Украйна са чиста проба пропаганда за русофилския електорат. Никой не може да си позволи да блокира бизнес за милиарди евро.

👉 За подробности може да видите цялото интервю на

ДЕНЯТ с В. Дремджиев 2 likes. "Тагарев за Ормуз, преговорите на САЩ и Иран, Тръмп и Европа, Радев и военно промишления сектор"

Интервю за австрийския Profil (~ аналог на седмичника Капитал)
https://www.profil.at/ausland/militaer-experte-auch-wenn-nur-drei-russen-in-der-botschaft-arbeiten-sind-zwei-von-ihnen-spione/403151083

Militär-Experte: „Auch wenn nur drei Russen in der Botschaft arbeiten, sind zwei von ihnen Spione“ Todor Tagarev ist ein internationaler Militärexperte und ehemaliger Verteidigungsminister Bulgariens. In Russland darf er wegen seiner Ukraine-Unterstützung nicht einreisen. Ein Gespräch über Propaganda, die bevorstehenden Wahlen und russische Spionage-Drehbücher.

Моите 5 цента за предизборната кампания, резултатите и позиционирането на България в Европа и в частност в европейската #отбрана.

Bulgaria’s election and what it means for Europe – European Council on Foreign Relations Pro-Russian Rumen Radev and his new political party have won a majority in Bulgaria’s parliamentary election. As prime minister, he will probably sound like Vik

За интересуващите се от проблемите на армията и отбраната - получи се доста дълъг материал. но може би все пак ще отделите 10-15 минути.

Две години по-късно

След два дни се навършват две години, откакто освободих ъгловия кабинет на „Дякон Игнатий“ 3 и в него влезе г-н Атанас Запрянов, а през миналата седмица министерският съвет одобри поредния годишен Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили (по-долу, „докладът“). Това е един добър повод да се направи кратък преглед на отбранителната политика на ГЕРБ, с която Борисов и съпартийците му се гордеят.
Но първо – защо на ГЕРБ? За да няма съмнения ще припомня, че като представител на ГЕРБ г-н Запрянов беше заместник-министър в кабинетите на ГЕРБ с Реформаторския блок (с Н. Ненчев като министър на отбраната) и ВМРО (с министър К. Каракачанов). След това беше номиниран за министър в неслучилия се кабинет Габровски. Аз го поканих за заместник-министър в кабинета Денков, подкрепян от „сглобката“ между ППДБ и ГЕРБ, именно като доверен представител на ГЕРБ.
Премиери в този период бяха г-н Димитър Главчев и г-н Росен Желязков, и двамата с опит като народни представители от ГЕРБ и председатели на Народното събрание. Представител на ГЕРБ председателства Комисията по отбрана в НС от 43-то до отиващото си 51-во Народно събрание (т.е. поне от 2014 г. насам) и по този начин партията може да насочва, както и да забавя или блокира внесени от изпълнителната власт предложения.
Със „Закона Ефтимов“ (ЗИД на ЗОВС от ноември 2025 г.) и по предложение на правителството на ГЕРБ НС удължи възможността началникът на отбраната да служи до 67 годишна възраст и така осигури два пълни мандата на адм. Е. Ефтимов (крайно необичайно за армиите на нашите съюзници, а и за практиката в новата българска история [1]). Приблизително по същото време и по предложение на министър Запрянов, премиерът Желязков назначи постоянния секретар на отбраната за трети мандат. Така, през последните две години ГЕРБ не само държи ключовите за отбраната позиции в законодателната и изпълнителната власт, но и висшият военен и висшият административен служител се ползват с категоричната им партийна подкрепа.
Този анализ не е, и няма как да е цялостен, а всички разсъждения се основават само и единствено на публична информация.

👎 Принос към съюзните политики
Политически и дипломатически, България подкрепя съюзните политики, които са фокусирани върху укрепване на потенциала за възпиране и отбрана на източния фланг и помощ за Украйна.
Управлението на ГЕРБ не направи почти нищо извън минималните задължителни действия. Северна Македония, например, участва със свои подразделения в многонационалните бойни групи в България, Румъния и Латвия, осигури финансов принос към фонда PURL в НАТО за закупуване на въоръжения за Украйна и подписа споразумение за стратегическо сътрудничество с Украйна още през 2024 г. При планирана среща за подписване на аналогично споразумение, премиерът Главчев поиска подкрепа от Народното събрание и бе бламиран от съпартийците си от ГЕРБ [2], а едва служебното правителство на А. Гюров подписа такова споразумение и осигури адекватен принос към фонда PURL.

👎 Хората в отбраната
От поне десет години Въоръжените ни сили изпитват затруднения в набирането на личен състав и тенденцията постоянно се влошава. За търсене на решения и като част от инициирания стратегически преглед дадох указания за разработване и сравнителен анализ на алтернативни модели на военна служба. За съжаление, указанията не бяха изпълнени и през последните две години министърът на отбраната заложи на повишаването на заплащането като най-важен фактор за привличане и задържане на военнослужещи.
Заплатите бяха повишени с 10 % през 2023 г., още 10 % през 2024 г. и с над 30 % през 2025 г. Въпреки това, недостигът на личен състав е намален с малко над 1 %. Вместо 21 %, сега е 20 %, т.е. няма индикации проблемът да бъде решен по този начин.
Подобно е положението и в резерва. Доброволният резерв на Въоръжените сили по начало е замислен да допълва активните формирования в среда, в която на хоризонта няма война с наше участие. Затова и е обявен с численост от 3000 души. Но дори тази численост е недостижима при действащите правила и организация и окомплектоването на резерва трайно остава под 20 %.
Ситуацията с мобилизационния резерв (запаса) не е по-добра. Последните наборни войници влязоха в казармата преди 25 години. Съвсем скоро практически няма да имаме подлежащи на мобилизация граждани с военна подготовка и по-млади от 50 години.
За търсене на решения на тези проблеми през есента на 2023 г. организирах изнесена работна среща на ръководния състав на МО, дискусия с шест бивши министри на отбраната [вж. снимките] и поставих на публична дискусия въпросът за задължителна военна подготовка на определени категории български граждани.
Но докато европейските страни една по една взимат решения за връщане на наборната служба, депутатите, цивилното и военното ръководство бягат от публичното дискутиране на проблема, въпреки че войната в Украйна доказа критичната важност на мобилизационния капацитет.

👉 Превъоръжаване и модернизация

👎Радари
През януари 2024 г. след процес, продължил повече от година, междуведомствена комисия избра доставчик на 3D радари с оферта от 300 млн. лева и двегодишен срок за доставка. Утвърдих избора, а на отделен ред в бюджета за 2024 г. бяха предвидени 120 млн. за авансово плащане. Няколко месеца по-късно приключи, неуспешно, съдебното оспорване на избора, но МО не сключи договор и не усвои средствата (за неизпълнения бюджет вижте по-долу). Днес армията ни можеше да разполага с модерни радари. Вместо това, МО се похвали с планове за придобиване „в съкратени срокове“ по програмата SAFE на стойност 195 млн. Евро [3]. Така, с допълнително двегодишно закъснение и 30 % по-висока цена може най-накрая да заменим 60+ годишната съветска техника.

👉 Зенитно-ракетни комплекси
През август 2023 г. подписах меморандума за „Европейски небесен щит“ [4] и България се присъедини към инициативата. През февруари 2024 г. по време на Мюнхенската конференция за сигурност проведох среща с главния изпълнителен директор на фирмата Diehl Defence, производител на фамилията от системи за противовъздушна и противоракетна отбрана IRIS-T, и настоях за максимално кратък срок за доставка за България. Отговорът бе, че най-краткият срок за доставка на една батарея ЗРК е 18 месеца от сключване на договор. През септември 2024 г. МО сключи договор, а през 2025 г. се отчита плащане от 104 млн. лева по него, но 18 месеца след сключване на договора не се чува за предстоящи доставки. Всяко забавяне на министъра в сключването на договор води до още по-голямо забавяне в изпълнението му. Все пак, за последните две години, това е единственият нов договор от списъка на „големите“ проекти в инвестиционната програма на МО. Да се надяваме, че участието ни в инициативата ще се използва пълноценно за изграждане на модерни способности за противовъздушна и противоракетна отбрана.

👎 Брегови противокорабни ракетни комплекси
Докладът за 2025 г. отбелязва: „Извършената приоритизация в Министерството на отбраната изведе на преден план необходимостта от неотложната реализация на проекта [за придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси]“. Любопитно твърдение, особено като се вземе предвид, че кабинетът Денков обяви решение да форсира плановете за придобиване на такива комплекси още през есента на 2023 г. Изглежда борбата между различни лобита сред управляващите [5] е забавила стартирането на проекта с около две години и все още няма договор.

👎Изпълнение на сключени договори
Сключеният от кабинета Денков договор за бойни и спомагателни машини Striker предвижда първи доставки за армията през есента на 2025 г. Вместо това, министърът ни информира, че първите машини са пристигнали в Терем през февруари тази година. Т.е., очертава се забавяне от не по-малко от половин година на доставката в армията, без да се дава обяснение за това.
Договорът за вторите осем самолета F-16 предвиждаше плащане от 700 млн. лева (361 млн. Евро) през 2026 г. През ноември 2025 г. министър Запрянов обяви, че това плащане се отлага с две години, но без обяснения за причината и последствията от това отлагане. [6]
Важно е да се отбележи, че плащанията по сключените договори бяха заложени в тригодишната бюджетна прогноза ПРЕДИ взимането на решение на срещата на върха на НАТО в Хага за увеличаване на разходите за отбрана до 3.5 % и свързаните разходи до 1.5 % от БВП.
Проблемите с двата най-големи договора не са само в доставката на материалната част. Под въпрос е готовността на подразделенията от 61 механизирана бригада за усвояване на новите бойни машини, основно заради недостига на личен състав.
Също толкова критичен е въпросът за усвояването на F-16 бл. 70. Седем години след подписване на договора, пет години след началото на обучение на летателен състав и една година след пристигане на първите самолети са изпълнени само няколко демонстрационни полета. Вместо да решава този проблем, министерството на отбраната пуска обществена поръчка за нови ремонти на МиГ-29 – морално и физически остаряла техника, която само „яде“ човешки и финансов ресурс. (аналогични, и дори по-тежки са проблемите в противовъздушната отбрана, но за тях няма място тук)

👉 Инфраструктура
Къде тогава отиват планираните и неусвоени средства за проекти за превъоръжаване? Отговорът е – в строителни и строително-ремонтни дейности. След като ГЕРБ провали ротацията и свали кабинета Денков бяха отпуснати допълнително половин милиард лева за инфраструктурата на 3-та авиобаза. Отчетените резултати – „предприети … стъпки за ускоряване изпълнението на предвидените обекти, с цел наваксване на допуснатото забавяне; спешни мерки за ускоряване на дейностите за проектиране и завършване на строително-монтажните работи …“ – дават част от обяснението за проблемите в усвояването и постигането на оперативна готовност с новите самолети.
Забавянето на други инфраструктурни проекти, в това число база Варна на ВМС (с ремонт на двойна от очакваната цена [7]), Кабиле и многонационалния дивизионен щаб, само повишава разходите и влияе негативно на развитието на националните способности и изпълнението на съюзните ни ангажименти, и то такива с пряко влияние върху отбраната на България.

👉 Отбранителна индустрия
Българската отбранителна индустрия сравнително бавно се модернизира и интегрира в европейската и евроатлантическа отбранителна технологична и индустриална база. Очаква се тази интеграция да получи сериозен тласък с нарастващите бюджети за отбрана, бума на търсене на въоръжение и боеприпаси и европейските инициативи и програми (EDF, EDIP, EDIRPA, SAFE и др.). До момента няма информация как тази интеграция ще се случи с предстоящите проекти за модернизация. Най-голямо внимание привлича договорът за съвместни предприятия между Райнметал и ВМЗ-Сопот с очаквана инвестиция от един милиард Евро и 1000 нови работни места, представен в края на октомври 2025 г. от главния изпълнителен директор Армин Папергер и лично от г-н Б. Борисов. По принцип този тип взаимодействия са нужни и важни за интеграцията. До момента обаче не е ясно кой в каква степен ще поеме финансовата част от инвестицията и как при 49 % дял (обявен от Борисов) България ще защитава интересите си в променящата се среда.
По-малко известни са случаи на съвместно производство на дронове, като правило без държавна подкрепа. За сравнение, Румъния инвестира 200 млн. Евро по SAFE в проект с Украйна за производство на дронове в Румъния. По този начин се гарантират иновации и пряк пренос на ноу-хау от бойното поле в производството, и от там в румънската армия.

👎 Разходи за отбрана
На срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. всички съюзници поеха ангажимент до 2024 г. да увеличат разходите си за отбрана 2 % от БВП. През следващите четири години ГЕРБ продължи да съкращава разходите за отбрана като процент от БВП и едва след това започна бавно увеличение (с изключение на 2019 г. заради пълното плащане по договора за първите осем самолета F-16). Едва кабинетът Денков предприе необходимите стъпки и за две години увеличи бюджета за отбрана от 1.55 % до 2.05 % от БВП, планирани за 2024 г. Кабинетът Главчев обаче не изпълни закона за бюджета за 2024 г., при което вместо планираните 2.05 % са изразходвани 1.96 % от БВП. Така, въпреки приетия закон, ГЕРБ нареди България сред малкото страни-членки на НАТО, които НЕ изпълниха ангажимента от Уелс.
Освен това, предоставяйки излишно въоръжение и техника на Украйна, министерството на отбраната получава средства от съюзници. На пресконференцията в министерския съвет на 8 март 2024 г. заявих: „Моята амбиция, при подкрепа от парламента, е да осигурим по този начин [предоставяне на излишно за нас въоръжение на Украйна] 1 милиард лева над гласувания бюджет, които ще реинвестираме за ускорено превъоръжаване на армията“ [8].
От изявление на премиера Р. Желязков през февруари миналата година стана ясно, че България е получила 348 млн. лева от Кралство Дания, т.е. тази политика на кабинета Денков е частично изпълнена по отношение на приходите. Нищо обаче не е ясно относно реинвестирането на тези средства. Сумата само по първия пакет, предоставен по този механизъм, бе достатъчна за първоначално плащане за придобиването на дивизион 155-мм самоходни гаубици и боеприпаси за тях със срок на доставка 18 месеца. Т.е. до момента един от приоритетните проекти в инвестиционната програма щеше да бъде изпълнен и Сухопътни войски щяха да разполагат с дивизион модерни гаубици, но това не се случи поради политиката на ГЕРБ.

👎Цялостна отбранителна политика
С една, а вече и втора голяма война недалеч от границите ни, проблемите пред отбраната са сложни и нямат просто решение. Затова през 2023 г. инициирах Стратегически преглед на отбранителната политика. За съжаление, той не беше приключен за времето на кабинета Денков и изглежда бе изоставен от министър Запрянов скоро след това.
Няма признаци да е намерен друг подход към адаптиране на отбранителната ни система към променените условия. Министерството на отбраната все още залага на Програма 2032, разработена през 2020 г. [9] и приета от правителството Борисов-3 и парламента. Това е уникално. Вече пета година близо до нас се води жестока и мащабна война с нови оръжия, нови технологии, нова тактика и оперативно изкуство, изцяло нови организационни структури и механизми за взаимодействие, значително изменение на разпределението на човешки, материални и финансови ресурси, а ние продължаваме да смятаме, че през 2020 г. сме погледнали в кристалната топка, видели сме бъдещето и сме планирали прецизно действията си за следващите 12 години.
За пример ще посоча само, че докладът реферира към дроновете само като заплаха или заявен интерес към Европейската инициатива за защита от дронове. А както посочи президентът Зеленски, през миналия месец украинската армия е нанесла 96 % от загубите на противника в личен състав използвайки дронове, и само 4 % с използването на артилерия, мини или стрелково оръжие.

🧐 Заключение
Този анализ далеч не е изчерпателен. Не се наемам на негова основа да оценявам дали неспособността на Министерството на отбраната и Въоръжените сили да се адаптират към качествените промени в средата за сигурност и военните действия е резултат на липса на професионализъм, недостатъчна експертиза, слабо лидерство или политическа суета. Годишният доклад също не дава отговор на този въпрос. Вместо това, бодро ни се разяснява какви хубави неща ще се случат в бъдеще. Реалността обаче е доста по-различна, и е добре българските граждани да направят обективна преценка.
Служебното правителство на А. Гюров направи изключително важни ходове с подписването на споразумението за сътрудничество в областта на отбраната с Украйна и включването ни във фонда PURL и ни приближи отново към основните ни съюзници от НАТО и ЕС. Не може обаче да очакваме от него други съществени промени в отбраната.
Следващият кабинет ще е в ситуация да взима трудни, и част от тях непопулярни решения, от които ГЕРБ избяга.
---
[1] Мандатът на генерал Михо Михов като началник на Генералния щаб е удължен веднъж за срок от две години.
[2] https://www.svobodnaevropa.bg/a/glavchev-provali-sporazumenie-ukrayna/33244531.html
[3] https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/22599991
[4] Инициативата е превеждана още като „Щит на европейското небе“.
[5] „Армията прави странни маневри за противокорабните ракети NSM“, Капитал, януари 2026 г. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/otbrana/2026/01/16/4871990_armiiata_pravi_stranni_manevri_za_protivokorabnite/
[6] https://boulevardbulgaria.bg/articles/balgariya-otlaga-plashtane-na-361-mln-evro-za-f-16
[7] https://www.mediapool.bg/remontat-na-voennomorskata-baza-vav-varna-poskapna-dvoino-ot-ochakvanoto-do-nad-73-mln-evro-news380107.html
[8] https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/632116-ministarat-na-otbranata-todor-tagarev-moy-osnoven-prioritet-e-adaptiraneto-na-v
[9] Докладът ни информира, че през 2025 г. с указания на Началника на отбраната е стартиран Преглед на структурата на въоръжените сили, а неговите резултати „ще станат основата за разработването през 2026 г. на План 2032 г., с което ще се осигури реализирането на Програмата 2032 г. през втория етап от изпълнението ѝ.“

Заедно с петима колеги, бивши министри на отбраната, призоваваме За справедлив и траен мир в #Украйна
На 19 април предстоят парламентарни избори и поредната промяна на властта в България. Това става на фона на бушуващи войни и конфликти.
Най-пряко отношение към нашата сигурност има агресията на Русия срещу Украйна. По всеобщо признание тя е грубо нарушение на международното право, на Устава на ООН и на принципите и договореностите в рамките на Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа (ОССЕ). Тази агресия причини милиони човешки жертви, сред които хиляди мирни жители, както и огромни материални разрушения. Тя прекъсна мирния ход на европейската история след Втората световна война, издълба пропасти от недоверие и омраза между хора и народи, причини масови травми, които отново ще трябва да се лекуват с десетилетия.
Българският народ застана решително зад жертвата на агресията, зад народа на Украйна, част от който е значителна по мащаби историческа българска народност. Украинските българи плащат цената на агресията редом с всички останали граждани на своята страна, включително с цената на човешки животи и съдби. Те са редом със своите съграждани и на фронтовата линия, и в усилията за запазване на държавността, в защита на семействата си, земята и домовете си от агресора.
България се солидаризира с Украйна от първия ден на агресията заедно с всички европейски и други демократични държави от целия свят. Тази солидарност продължава непоколебимо и досега. Израз на българската подкрепа бе не само хуманното отношение и помощ за стотиците хиляди бежанци от войната и страдащите от агресията мирни жители в Украйна. На базата на Споразумението за военна помощ от 5 декември 2022 г., на поредица последващи решения на Народното събрание и правителството, както и по линия на НАТО и ЕС, нашата страна осигури в решителни моменти за фронта огромни количества боеприпаси и техника.
България ще продължи да стои непоколебимо в подкрепа на борбата на Украйна за отстояване на нейния суверенитет, независимост и териториална цялост в името на справедливостта, в подкрепа на мира. Подписаното на 30 март т.г. на най-високо ниво политическо Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между България и Украйна е израз именно на непреходността на тази воля.
Днес за Европа няма по-важна цел от постигането на справедлив мир в Украйна. За да стане това възможно и да започне възстановяване на доверието и нормалността е необходимо на първо място агресията да спре незабавно.
Траен и справедлив мир е възможен само на основата на принципите на международното право, на Устава на ООН, на договореностите в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в т.ч. Хелзинкският заключителен акт, Парижката харта и другите основополагащи документи на ОССЕ.
Незабавното спиране на военните действия трябва да бъде последвано от изтегляне на агресора до международно признатите граници на Украйна. Извършените по време на войната военни престъпления трябва да бъдат разследвани от Международен трибунал. Агресорът трябва да възмезди жертвите и да възстанови причинените разрушения. Процесът на възстановяването на мира трябва да бъда съпътстван със създаването на система от мерки за сигурност, които да предотвратяват възобновяване на военни действия не само на територията на Украйна, но и на цялата територия на ОССЕ. Украйна трябва да стане член на ЕС в най-кратките възможни срокове, в съответствие с всички изисквания за пълноправно членство.
В навечерието на парламентарните избори се обръщаме към лидерите на всички участващи партии и коалиции, да потвърдят своята искрена привързаност към каузата на мира и да подкрепят този призив. Очакваме от бъдещите народни представители, получили доверието на българските граждани в новото Народно събрание, да претворят тази своя подкрепа към мира и в конкретни дела.
Бивши министри на отбраната на България
Аню Ангелов
Бойко Ноев
Георги Панайотов
Николай Ненчев
Николай Свинаров
Тодор Тагарев