Книжарница, детски играчки и изработка на подаръци - ЕТ"Юлиян Спасов"

О П Р Е Д ЕЛ Е Н И Е No 30589
гр. София, 18.09.2025 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 24 състав, в закрито заседание на 18.09.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Анастасия Хитова

като разгледа дело номер 5987 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Феникс Фарма“ ЕООД, подадена от управителя И. Лулов, срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община Васил Терзиев да сключи договор за наем с дружеството за имот -частна общинска собственост, след проведен публично оповестен конкурс. Моли се за отмяната на мълчаливия отказ като незаконосъобразен.
Ответникът- кметът на Столична община, изразява становище за недопустимост на жалбата.
Административен съд София град, 24 състав, намира следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед No СОА23-РД98-35/22.05.2023 г. на кмета на Столична община „Феникс Фарма 2020“ ЕООД е определено за спечелил публично оповестен конкурс No 7-СО2023 г. за отдаване под наем на имот- частна общинска собственост- сграда с идентификатор 68134.2816.2377.9 на един етаж, със застроена площ от 189 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор 68134.2816.2377 по КККР на [населено място], район „В.“, срещу месечна наемна цена в размер на 845 лева без ДДС, 1014 лева с ДДС, при условията на подаденото от него офертно предложение, за срок от 5 години. Заповедта е обжалвана и е влязла в сила на 28.02.2024 г.
Съдът счита, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК по следните съображения:
Процедурата по провеждане на конкурс за отдаване под наем на общински имот по реда на Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси на СОС /Наредбата/ представлява сложен фактически състав, съдържащ административноправни и гражданскоправни елементи. Със издаването на заповед No СОА23-РД98-35/22.05.2023 г. на кмета на Столична община по чл. 41, ал. 2 от Наредбата за определяне на спечелил конкурсната процедура приключва административната фаза на процедурата. При сключването на договора за наем между кмета на СО и участника, спечелил конкурса, страните не се намират в отношения на власт и
подчинение. Те са равнопоставени правни субекти, между които възникват гражданскоправни отношения. Несключването на договор за наем със спечелилия конкурса участник не представлява липса на волеизявление от кмета на СО за издаване на адм. акт, респ. мълчалив отказ, а представлява бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и редът за защита е исков по чл. 256 и сл. АПК.
По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
При този изход на спора разноски не се дължат, тъй като такива не се претедирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.159, т.1 АПК, Административен съд София град, 24 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от „Феникс Фарма“ 2020 ЕООД срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община да сключи договор за наем с дружеството за имот -частна общинска собственост, след проведен публично оповестен конкурс.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело No 5987/2025 г. по описа на Административен съд София град.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6590 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4672/2023 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Р. Р. С. да заплати на Столична община съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева).

Решението е окончателно.

РЕШЕНИЕ

№ 7304

София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: СИБИЛА СИМЕОНОВА
Членове: ЮЛИЯ ТОДОРОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

при секретар Мирела Добриянова и с участието
на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното
от председателя Сибила Симеонова
по административно дело № 10/2024 г.


Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. С. срещу Решение № 6590 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4672/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РВР23-РД56-49 от 21.02.2023 г. на кмета на Район „Връбница“ при Столична община, с която на основание § 2, ал. 5 и ал. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/ и чл. 26 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси /НОРИПДУКИ/ е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на оспорващия, наложена е глоба в размер на 1000 лева и на основание чл. 81, ал.1 ЗПКОНПИ е отнета в полза на район „Връбница“ – СО, сумата в размер на 3333,57 лева, представляваща получено нетно възнаграждение за периода от 17.10.2022 г. до 13.12.2022 г.

Наведени са възражения за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Развити са съображения, че процесната заповед е издадена на 21.02.2023 г., връчена на 02.05.2023 г., а служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, считано от 01.03.2023 г., с което твърди, че към тази дата същият вече не е бил в служебни правоотношения с район „Връбница“ при СО. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е пристъпил към разширително тълкуване на разпоредбата на §2, ал.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ /отм., бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г./. Релевира оплаквания, че решаващият състав необосновано се позовава на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, и че при доказана вина от страна на жалбоподателя, следва да се издаде една заповед, тъй като нарушението е едно и също, а не както е в случая – две заповеди, едната от 23.01.2023 г. по чл. 90, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, а другата от 21.02.2023 г. на основание ЗПКОНПИ.

Формулирано е искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт, както и да се отмени освобождаването на Р. Р. С. от длъжност едностранно без предизвестие, съгласно чл. 107, ал. 1, т. 8 ЗДСл, след влизане в сила на процесната заповед, предвид обстоятелството, че служебното му правоотношение с районната администрация, считано от 01.03.2023 г. е прекратено на основание по чл. 105, ал.1 ЗДСл. Претендират се сторените по делото съдебни разноски.

Ответникът – Столична община, район „Връбница“, чрез процесуален представител главен юрисконсулт А. Кавръкова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РВР23-РД56-49 от 21.02.2023 г. на кмета на район „Връбница“ при Столична община, с която на основание § 2, ал.5 и ал. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ и чл. 26 НОРИПДУКИ е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на Р. Р. С., в качеството му на Главен експерт в отдел Отдел „Правно обслужване, контрол на търговската дейност и сигурност” /„ПОКТДС“/ при Район „Връбница“ - СО, и в това му качество лице, заемащо публична длъжност по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, за това, че е участвал в провеждането на конкурс за отдаване под наем на общински нежилищен имот в частен интерес на свързано с него лице – И. Кадир, в качеството й на управител на „Цветята на СиМиРа“ ЕООД /спечелил конкурса участник/ в нарушение на разпоредбата на чл. 56 и чл. 58 ЗПКОНПИ. С оспорената заповед му е наложена глоба в размер на 1000 лева, на основание чл. 171, ал. 2 ЗПКОНПИ и е постановено отнемане в полза на район „Връбница“ – СО, сумата в размер на 3 333,57 лева, представляваща получено нетно възнаграждение за периода от 17.10.2022г. до 13.12.2022г., получено от деянието/правоотношението, породило конфликт на интереси, по чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ.

Производството е образувано на основание Заповед № РВР23 - РД91-4/10.01.2023 г. на кмета на район „Връбница“- СО, с която е възложено на постоянно действаща, назначена със заповед № РВР22-РД91-37/23.12.2022 г. на кмета на района комисия, да разгледа сигнал № СОА22-ВК08-16685/2/22.12.2022 г. на Й. Фандъкова - кмет на Столична община, относно постъпила в Контактния център на общината жалба с вх. № СОА22-КЦ01-54505/09.11.2022 г. от И. С., в която се наведени твърденията за извършени нарушения при провеждането на конкурс за отдаване под наем на имот - частна общинска собственост. Твърди се, че управителите на фирмата, спечелила конкурса, са „свързани лица“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ и § 1, т. 15 , б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ със служителя Р. Р. С. – член на конкурсната комисия.

Установено е, че със Заповед № РВР22- РД66-21/17.10.2022 г. на кмета на район „Връбница“- СО е назначена комисия за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на имот - частна общинска собственост, сграда с идентификатор 68134.2816.2377.9 по КККР със ЗП 189 кв.м. В състава на комисията е включен Р. Р. С..

Заявления за участие в конкурса са подали „Астрея Фешън“ ЕООД и „Цветята на СиМиРа“ ЕООД. „Астрея Фешън" ЕООД не е допуснато до участие във втория етап на конкурса, поради непредставяне на изискуемите документи, определени в конкурсните условия. С оглед това за спечелило конкурса е определено другото дружество - „Цветята на СиМиРа“ ЕООД, чието предложение комисията е оценила със 100 точки.

След подадения сигнал от фирмата, наемател на посочения имот, Столична община служебно е извършила справки в НБД „Население” относно наличието на родствени връзки на Р. Р. С. с управителите на дружеството, спечелило конкурса, както и в Търговски регистър и Регистър на лицата, заемащи висши публични длъжности, във връзка с проверка на подадените от същото лице декларации по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ. От извършената справка в НБД „Население” е видно, че въпросното дружество е собственост на Н. А., гражданин на Република Германия, роден на [дата]., женен за М. Р. С. Последната, съгласно изготвеното удостоверение за родствени връзки, е сестра на касатора Р. Р. С.. Н. А. дружеството има вписан още един управител - И. Кадир. Същата, съгласно представените от СО справки, е първа братовчедка на жалбоподателя, тоест роднина по съребрена линия от IV степен. Последната е подписала всички подадени от името на дружеството документи за участие в конкурсната процедура.

В съответствие с чл. 25, ал. 4 НОРИПДУКИ материалите са предоставени от комисията по § 2, ал. 5 ДР ЗПКОНПИ при район „Връбница“ на Р. Р. С. с писмо от 20.01.2023 г., като му е указана възможността в 7-дневен срок да направи възражения. Той е депозирал такива на 26.01.2023 г., като е посочил, че не е имал и няма частен интерес от проведената конкурсна процедура; не е повлиял по какъвто и да било начин на останалите членове на комисията; нямал интерес от класирането на когото и да било в проведената конкурсна процедура; не е съдействал, помагал или подпомагал чрез предоставяне на предимство някой от участниците; не е вземал самостоятелни решения като член на комисията. Пояснил е, че не бил разбрал, че управителите на дружеството, класирано на първо място, са свързани с него лица.

В съответствие с предвидената в наредбата процедура /чл. 25, ал. 6/ жалбоподателят е бил поканен от комисията за изслушване, но не се е явил, а на прекия си ръководител е казал по телефона, че не се чувства добре. За горното е съставен Протокол № 4/31.01.2023 г., приет като доказателство по делото.

Комисията е обсъдила събраните доказателства и наведените възражения, като е приела същите за неоснователни и е посочила, че всеки следва да докаже благоприятните за него обстоятелства и дори да се приеме, че липсва абсолютна доказаност по отношение на това, че Н. Ю. А. - зет на Р. С. и Н. А. - управител на „Цветята на СиМиРа“ ЕООД, са едно и също лице, то не съществува спор по отношение обстоятелството, че И. Кадир е негова първа братовчедка и същите са свързани лица по см. на § 1, т.15 ДР ЗПКОНПИ - роднини по съребрена линия от IV степен.

С оглед горните констатации е прието, че е осъществен фактическият състав по чл. 52 ЗПКОНПИ и следва да бъдат приложени санкциите по чл. 80, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 и чл. 171, ал. 2 ЗПКОНПИ.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че при разглеждането и оценяването на офертните предложения Р. Р. С. като член на конкурсната комисия, е нарушил забраните по чл. 56 и чл. 58 ЗПКОНПИ. Обоснован е извод, съобразно който размерът на наложената глоба на оспорващия от 1000 лева кореспондира на извършеното нарушение и е в минимално установения праг от закона. В контекста на изложеното, съдът приема за правилно определен и размерът на сумата, която се отнема по реда на чл.81, ал.1 ЗПКОНПИ.

Върховният административен съд – шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

С оглед обсъждането на част от нормите на ЗПКОНПИ настоящият касационен състав съобразява, че е настъпила промяна в нормативната уредба, предвид влизането в сила нов Закон за противодействие на корупцията /ЗПК, обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г./, с § 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ/, понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗОНПИ, загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г./, включително относимите към настоящия правен спор разпоредби на Глава осма, § 2 и чл. 171, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред.

Правото на защита на лицето, по отношение на което се е развило производството по установяване на конфликт на интереси, не е ограничено в хода на административното производство, като му е осигурена възможност за реализирането му в пълен обем. Спазени са и изискванията по чл. 25, ал. 4 НОРИПДУКИ за предоставяне на същото за запознаване на всички събрани доказателства, и даване на възможност да направи възражения в 7-дневен срок от предоставянето им.

При правилно приложение на материалния закон в първоинстанционното решение е посочен и анализиран фактическият състав на установения конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 ЗПКОНПИ, изискващ кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема висша публична длъжност, респ. лице по § 2, ал. 1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ; частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. с чл. 54 ЗПКОНПИ; и възможност този частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.

Съгласно § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ, разпоредбите на глави пета, осма /в която се намират разпоредбите на чл. 52, чл. 56 и чл. 58/ и петнадесета се прилагат съответно за служителите в местната администрация, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности. От анализа на горната разпоредба следва, че нормите на чл.52, чл. 56 и чл. 58 ЗПКОНПИ намират приложение по отношение на жалбоподателя по силата на изрично направеното препращане, поради което направеното в тази насока възражение е неоснователно.

Легалните дефиниции на понятията частен интерес и облага се съдържат в чл. 53 и чл. 54 от ЗПКОНПИ. Частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, т. е. за да е налице частен интерес, следва да има реална възможност за настъпване на облага. Облага е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по- ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

С оглед спецификата на заеманата от касатора длъжност на служител в местната администрация, изпълнението на задълженията и осъществяването на правомощията, които са му вменени, не следва да се допуска наличие на съмнение за съществуването на частен интерес при реализирането им. Изложените съображения се извеждат от целта на ЗПКОНПИ, а именно да се попречи не само на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на облага чрез използване на служебното положение на лицето, но и да се изключи каквото и да е било съмнение, че такива действия ще бъдат осъществени при реализиране на правомощията на лицето.

За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици (в този смисъл Решение № 31 от 03.01.2020 г. по адм. д. № 1419/2019 г., VІ отд. на ВАС и цитираните в него Решение № 115 от 06.01.2016 г. по адм. д. № 1439/2015 г. на ВАС, Решение № 6945 от 23.05.2014 г. по адм. д. № 1791/2014 г. на ВАС и Решение № 17114 от 13.12.2019 г. по адм. д. № 9250/2019 г. на ВАС и др.). Наличието на частен интерес не е обвързано от изискването облагата да е реализирана, а е достатъчно да съществува като възможност, която да мотивира лицето да действа, упражнявайки правомощията си.

Законодателят е предвидил законов механизъм за избягване на конфликт на интереси при действието на ЗПКОНПИ. Съгласно чл. 63, във връзка с чл. 65 от ЗПКОНПИ, лицето, заемащо висша публична длъжност следва да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването, незабавно след възникване или узнаване на данни за наличие на частен интерес.

Целта на закона се изразява в предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 3110 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2023 г., VI о., Решение № 1445 от 16.02.2022 г. по адм. д. № 9400/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5739/12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2021 г., VІ отд., Решение № 1690 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2020 г., VІ отд., Решение № 10812 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2020 г., VI о., Решение № 2585 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2020 г., VI о., Решение № 12130/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2020 г., VI о., Решение № 17114 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9250/2019 г., VІ о., Решение № 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2015 г., VII о., Решение № 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2014 г., VII о. и др.

Възраженията на жалбоподателя относно прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл, след влизане в сила на процесната заповед, са ирелевантни съм предмета на спора. В тази връзка са неоснователни и твърденията, че съдът не се е произнесъл относно последното изречение от заповедта за установяване конфликт на интереси, предмет на настоящото производство, че на осн. чл. 80, ал. 1 ЗПКОНПИ, съгласно ал. 2 от същия член и чл. 30 НОРИПДУКИ, влезлият в сила акт за установяване конфликт на интереси е основание за освобождаване от длъжност, като освобождаването се извършва по реда, определен в съответните закони, а именно – едностранно без предизвестие по чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл. Горната разпоредба намира приложение само ако лицето е в служебни или трудови правоотношения към датата на влизане в сила на заповедта. Прекратяването на служебното правоотношение на лицето на основание чл. 105, ал.1 ЗДСл, считано от 01.03.2023 г. не води до нищожност на обжалваната заповед.

Обоснован е изводът на първоинстанционния съд относно неоснователност на възраженията на касатора досежно момента на съобщаване на заповедта - след като служебното му правоотношение е прекратено. Меродавно за законосъобразността на оспорената заповед е наличието на служебно правоотношение към датата на издаването й, а такова в случая е било налице, тъй като процесната заповед е издадена на 21.02.2023г., а служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със Заповед № РВР23-РД15-256/28.02.2023г., считано от 01.03.2023г.

Първоинстанционното съдебно решение е постановено в съответствие с целта на ЗПКОНПИ, формулирана в чл. 2, т. 1 с.з., да се защитят интересите на обществото чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите.

Неотносими към настоящия спор са наведените от касатора възражения досежно Заповед № РВР23-РД-17-1/23.01.2023 г. на кмета на район „Връбница“ - СО, издадена на основание чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 с.з. му е наложено дисциплинарно наказание „Понижаване в по-долен ранг за срок от една година“.

Касационната инстанция намира първоинстанционното решение за обосновано и законосъобразно. В рамките на проведеното производство са установени материалноправните предпоставки от фактическия състав на конфликта на интереси по чл. 52 ЗПКОНПИ, чието кумулативно наличие законът изисква. Обосновано е прието, че размерът на наложената глоба по чл. 171, ал.1 ЗПКОНПИ е правилно определен към минимума, както и размерът на сумата, която следва да бъде отнета в полза на общината по реда на чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ.

Въз основа на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Р. Р. С. следва да бъде осъден да заплати на Столична община съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева /сто лева/.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,



РЕШИ:



ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6590 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4672/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Р. Р. С. да заплати на Столична община съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева).

Решението е окончателно.



Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Р Е Ш Е Н И Е № 6590

гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-

ГРАД,

Второ отделение 40 състав, в публично заседание на 19.10.2023 г. в следния състав:

СЪДИЯ: Диляна Николова

при участието на секретаря Евелина Пеева, като разгледа дело номер 4672 по описа за 2023 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията /З./. Образувано е по жалба на Радко Радков Славков срещу Заповед № РВР23-РД56-49/21.02.2023г. на кмета на Район „В.”-СО, с която на основание § 2, ал.8 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/ е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя, наложена е глоба в размер на 1000 лева и е отнета в полза на района сумата в размер на 3333,57 лева, представляваща получено нетно възнаграждение за периода от 17.10.2022г. до 13.12.2022г. Жалбоподателят моли за отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна, тъй като към датата на връчването й същият вече не се е намирал в служебно правоотношение със Столична община – Район „В.”, доколкото същото е прекратено на 01.03.2023г. – след изтичане на срока на едномесечното предизвестие, отправено от него, поради което и тя според него не поражда правно действие. На следващо място със Заповед № РВР23-РД-17-11/23.01.2023г. било наложено дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от една година” за конфликт на интереси, което по същество представлявало налагане на повторно наказание за едно и също деяние. Оспорват се по същество и изводите за наличие на конфликт на интереси. На първо място жалбоподателят не заемал висша публична длъжност и за участие в комисията във връзка с проведен конкурс за отдаване под наем на общински нежилищен имот. На следващо място посочва, че за да е налице конфликт на интереси следва да са налице свързани лица, а жалбоподателят не бил в такива отношения и това се доказало с писмени доказателства. На трето място жалбоподателят бил член на конкурсната комисия, а не неин председател, поради което не е видял имената на представляващите дружествата-кандидати. На четвърто място, видно от протокола на комисията, соченото за свързано лице търговско дружество така или иначе щяло да спечели конкурса. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Г. моли за отмяната на оспорената заповед и освобождаването от длъжност – едностранно без предизвестие, по съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждането на разноски по представен списък. Ответникът по оспорването, в писмен отговор по жалбата моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание чрез юрк. К. намира твърденията на оспорващия за недоказани. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт. Административен съд София-град, като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима - подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт, от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в преклузивния срок за обжалване с оглед обстоятелството, че заповедта е връчена на 02.05.2023г., а жалбата срещу нея е заведена в регистратурата на съда на 12.05.2023г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши дължима на на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия, на всички основания по чл.146 АПК, съдът приема следното: Съгласно § 2, ал.8 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ /сега Закон за противодействие на корупцията/, установяването на конфликт на интереси се извършва от органа по избора или назначаването, като с акта за установяване на конфликт на интереси се налага и административното наказание, а за кметовете на кметства - от постоянна комисия на съответния общински съвет. В тези случаи не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. Страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят към датата на издаване на оспорения акт е заемал длъжността „главен експерт” в Отдел „Правно обслужване, контрол на търговската дейност и сигурност” в Район „В.”-СО, по служебно правоотношение. „Орган по избора или назначаването“, според легалната дефиниция по § 1, т.10 ДР ЗПКОНПИ, е органът, който избира или назначава, а когато такъв орган липсва - работодателят по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Съгласно чл.46, ал.1, т.4 ЗМСМА орган по назначаването в района е кметът на района. Съответно той компетентният орган по § 2, ал.8 ЗПКОНПИ, в редакцията, действала преди изменението, обн. ДВ, бр.84/06.10.2023г. В процесния случай оспорената заповед, с която по отношение на жалбоподателя е установен конфликт на интереси, е издадена именно от кмета на Район „В.“-СО или оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му от закона власт. Спазено е изискването за форма на административния акт като той съдържа изискуемите от нормата на чл.59, ал.2 АПК реквизити, в т.ч. са посочени фактическите основания за издаването му, което е предпоставка за упражняване от съда на контрол за материална законосъобразност. Не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и съответно да мотивират отмяната на акта само на това основание. Правилно е приложен материалният закон. От доказателствата по делото се установява, че със Заповед № РВР22-РД66-21/17.10.2022г. на кмета на район „В.“-СО е назначена комисия за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на имот – частна общинска собственост, сграда с идентификатор 68134.2816.2377.9 по КККР със ЗП 189 кв.м. В състава на комисията е включен жалбоподателят РАДКО СЛАВКОВ. Заявления за участие в конкурса са подали „АСТРЕЯ ФЕШЪН“ ЕООД и „ЦВЕТЯТА НА СИМИРА“ ЕООД. „АСТРЕЯ ФЕШЪН“ ЕООД не е допуснато до участие във втория етап на конкурса, поради непредставяне на изискуемите документи, определени в конкурсните условия. С оглед това за спечелило конкурса е определено другото дружество - „ЦВЕТЯТА НА СИМИРА“ ЕООД, чието предложение комисията е оценила със 100 точки. Посоченото дружество е установено, че е собственост на Наимет Алдин, гражданин на Република Германия, [дата на раждане] , женен за Мария Радкова Славкова – А., ЕГН [ЕГН]. Последната, съгласно изготвеното удостоверение за родствени връзки е сестра на жалбоподателя РАДКО СЛАВКОВ. Освен Наимет Алдин дружеството има вписан още един управител – Ивона Петрова Кадир. Същата, съгласно представените от СО справки, е братовчедка на жалбоподателя – РАДКО СЛАВКОВ /л.110 по делото/. Последната е подписала всички подадени от името на дружеството документи за участие в конкурсната процедура. Горните обстоятелства са описани в постъпилото на 22.12.2022г. в районната администрация писмо от кмета на Столична община във връзка с постъпила чрез Контактния център жалба с вх.№ СОА22-КЦ01-54505/09.11.2022г. от И. С., в която се навеждат твърдения за извършени нарушения при провеждането на конкурс за отдаване под наем на имот – частна общинска собственост. Към писмото е приложена жалбата, както и съобраните в хода на проверката по нея материали. Въз основа на постъпилата информация със Заповед № РВР23-РД91-4/10.01.2023г. на кмета на район „В.“-СО е образувано производство за установяване на конфликт на интереси като на постоянно действащата комисия по § 2, ал.5 ДР ЗПКОНПИ е възложено разглеждането на сигнала /писмото от 22.12.2022г. на кмета на СО/Йорданка Фънд./. В съответствие с чл.25, ал.4 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси /НОРИПДУКИ/ всички събрани материали са предоставени от комисията по § 2, ал.5 ДР ЗПКОНПИ при район „В.“ на РАДКО СЛАВКОВ с писмо от 20.01.2023г. като му е указана възможността в 7-дневен срок да направи възражения. Той се е възползвал от предоставената възможност като е депозирал такива на 26.01.2023г., в които е посочил, че не е имал и няма частен интерес от проведената конкурсна процедура; не е повлиял по какъвто и да било начин на останалите членове на комисията; нямал интерес от класирането на когото и да било в проведената конкурсна процедура; не е съдействал, помагал или подпомагал чрез предоставяне на предимство някой от участниците; не е вземал самостоятелни решения като член на комисията. Пояснил, че не бил разбрал за това, че управителите на дружеството, класирано на първо място са свързани с него лица /Съпруг на неговата родна сестра/. В съответствие с предвидената в наредбата процедура /чл.25, ал.6/ жалбоподателят бил поканен от комисията да бъде изслушан от нея като СЛАВКОВ. не се явил, а на прекия си ръководител казал по телефона, че не се чувства добре. За горното е съставен Протокол № 4/31.01.2023г., приет като доказателство по делото. Наведените възражения комисията обсъдила през призмата на събраните доказателства и законовите разпоредби и приела същите за неоснователни като посочила, че всеки следва да докаже благоприятните за него обстоятелства и дори да се приеме, че липсва абсолютна доказаност по отношение на това, че Н. Ю. А. – зет на РАДКО СЛАВКОВ и Наимет Алдин – управител на „ЦВЕТЯТА НА СИМИРА“ ЕООД са едно и също лице, то не съществува спор по отношение обстоятелството, че Ивона Кадир е негова братовчедка и същите са свързани лица по см. на § 1, т.15 ДР ЗПКОНПИ – роднини по съребрена линия от IV степен. С оглед това е прието, че е осъществен фактическият състав по чл.52 ЗПКОНПИ и следва да бъдат приложени санкциите по чл.80, ал.1 и чл.81, ал.1 и чл.171, ал.2 ЗПКОНПИ. Разпоредбата на чл.52 ЗПКОНПИ гласи, че конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Съгласно чл.63, ал.1 ЗПКОНПИ, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, то е длъжно да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването. Съгласно § 2, ал.1, т.1 ДР ЗПКОНПИ разпоредбите на глави пета, осма /в която се намират чл.52 и чл.63/ и петнадесета се прилагат съответно за служителите в администрацията на президента, в администрацията на органите на законодателната и съдебната власт, на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието, в администрацията на органите на изпълнителната власт, в това число на териториалните звена, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности. От анализа на горните разпоредби следва, че разпоредбите на чл.52 и чл.63 ЗПКОНПИ намират приложение и по отношение на жалбоподателя макар той да не заема висша публична длъжност, по силата на изрично направеното препращане и направеното в тази насока възражение е неоснователно. Фактическият състав на конфликта на интереси по чл.52 ЗПКОНПИ предполага кумулативно наличие на три предпоставки - лице, което заема публична длъжност по смисъла на чл.6 от ЗПКОНПИ /а в случая лице, попадащо в хипотезата на § 2, ал.1, т.1 ДР ЗПКОНПИ/; частен интерес на това лице и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо съответната публична длъжност. От анализа на този състав следва извода, че частният интерес и признатата му способност за въздействие върху конкретно лице превръщат нормативно установени правомощия, респ. права и задължения на това заемащо публична длъжност лице, в недопустим от закона начин на упражняване на тези правомощия, права и задължения, тъй като трансформират предоставената от държавата власт от средство за постигане на публично признати цели и интереси в инструмент за постигане на частен интерес. Безспорно към датата на издаване на оспорената заповед и визирания в нея период, жалбоподателят е лице, заемащо публична длъжност по см. на § 2, ал.1, т.1 ДР ЗПКОНПИ. Налице е безспорно установено родство по съребрена линия от IV степен между жалбоподателя и братовчедка му Ивона Кадир – управител на дружеството, класирано на първо място в проведената конкурсна процедура за отдаване под наем на имот – частна общинска собственост или те се явяват свързани лица по см. на § 1, т.15 ДР ЗПКОНПИ. Наличието на свързаност предполага наличието на частен интерес, съмнение в безпристрастността и обективността на лицето, заемащо публична длъжност при вземането на решения от кръга му на влияние. Такъв според разпоредбата на чл.53 ЗПКОНПИ е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. В случая, макар тези обстоятелства да са налице, жалбоподателят не се е отвел, а напротив е попълнил декларация по чл.35, ал.8 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси, в която е заявил, че не е свързано лице по см. на Търговския закон с участници в конкурса или с членове на техните управителни или контролни органи. Според § 1, ал.1 ДР ТЗ "Свързани лица" по смисъла на този закон са: 1. съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително; 2. работодател и работник; 3. лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; 4. съдружниците; 5. дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството; 6. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице; 7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице; 8. лицата, едното от които е търговски представител на другото; 9. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото. Тази разпоредба по своето съдържание е идентична с разпоредбата на § 1, т.15 ДР ЗПКОНПИ. Облага, според чл.54 ЗПКОНПИ, е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. В случая липсват данни жалбоподателят да е получил конкретна физически измерима облага от това, че е взел участие в работата на комисията, разгледала постъпилите заявления за участие в конкурса. За квалификацията на обстоятелствата като конфликт на интереси обаче, е достатъчно наличието на възможността да се повлияе върху вземането на решение при изпълнението на службата му или правомощията му в полза на свързаното с него лице. Разпоредбата на чл.58 вр. § 2, ал. 8 от ДР на ЗПКОНПИ въвежда забрана за лица от кръга на жалбоподателя да да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Т. лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. В константната практика на ВАС се поддържа неизменно, че частният интерес представлява мотив, движеща сила, цел на действията и бездействията на овластеното лице. На плоскостта на конкретния случай съдът приема, че при разглеждането и оценяването на офертните предложения Р. С. като член на конкурсната комисия, е нарушил забраната по чл.58 ЗПКОНПИ. Възможността за получаване на облага от свързано с него лице – спечелване на конкурса за отдаване под наем на общински имот, представлява частен интерес по смисъла на чл.53 от закона на свързано с него лице по смисъла на § 1, т.15, б."а" ДР ЗПКОНПИ, с което той е нарушил забраната по чл.58 ЗПКОНПИ. Така изложеното обосновава извод за правилно приложение на материалния закон от административния орган. При наличието на установен конфликт на интереси по см. на чл.52 ЗПКОНПИ възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината – чл.81, ал.1 ЗПКОНПИ. Предвид това правилно на основание посочената разпоредба ответникът е разпоредил отнемането в полза на Столична община полученото от РАДКО СЛАВКОВ възнаграждение за периода от 17.10.2022г. /датата на издаване на заповедта на кмета на Район „В.“ за определяне на състава на конкурсната комисия/ до 13.12.2022г. /датата, на която в районната администрация е постъпил препис от частната жалба срещу Определение № 9443/30.11.2022г., постановено по адм.д. № 10836/2022г. по описа на Административен съд София-град, в която за първи път е въведено твърдение за конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя от друг участник в проведения конкурс/ в общ размер на 3333,57 лева. Законосъобразно, предвид установеното нарушение на чл.52 вр. чл.58 ЗПКОНПИ, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, на основание чл.171, ал.2 вр. ал.1 ЗПКОНПИ. Неоснователно намира съдът възражението, че това наказание е второ по ред за едно и също нарушение, предвид издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, предхождаща оспорената - с едно деяние могат да бъдат извършени няколко нарушения като за всяко от тях се налага отделно наказание – чл.18 ЗАНН. Неоснователно намира съдът и другото възражение, че заповедта му е връчена след като служебното му правоотношение е прекратено. Меродавно за законосъобразността на оспорената заповед е наличието на служебно правоотношение към датата на издаването й, а такова в случая е било налице, тъй като процесната заповед е издадена на 21.02.2023г., а служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със Заповед № РВР23-РД15-256/28.02.2023г., считано от 01.03.2023г. Неоснователно намира съдът и възражението, че разпоредбата на § 2 ДР ЗПКОНПИ е отменена, считано от 06.10.2023г. В ДВ, бр.84/06.10.2023г. е обнародван Закон за противодействие на корупцията. С § 3 от Преходните и заключителните му разпоредби е изменено наименованието на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.; изм., бр. 20, 21, 41 и 98 от 2018 г., бр. 1, 17, 79 и 83 от 2019 г., бр. 69 и 70 от 2020 г., бр. 12 от 2021 г. и бр. 102 и 104 от 2022 г.) като думите "за противодействие на корупцията и" се заличават /т.1/. С т.38 от същия параграф се отменя разпоредбата на § 2 ДР ЗПКОНПИ /сега Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество/. Разпоредба с идентично съдържание обаче е предвидена в обнародвания на 06.10.2023г. Закон за противодействие на корупцията. По тези съображения съдът намери жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на ответника са дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено на 100 лева, на основание чл.24 НЗПП, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.143, ал.3 АПК, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл.172 и чл.143, ал.3 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 40-ти състав

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на РАДКО РАДКОВ СЛАВКОВ срещу Заповед № РВР23-РД56-49/21.02.2023г. на кмета на Район „В.”-СО. ОСЪЖДА РАДКО РАДКОВ СЛАВКОВ ЕГН [ЕГН], да заплати на Столична община сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по производството. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд София-град пред Върховния административен съд. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.137 АПК.
Съдия: