Музей „Борис Христов“ / Museum „Boris Christoff“

Музеят „Борис Христов" кани младите таланти на Нов български университет да направят своя традиционен пролетен концерт.

Йоанна Русева (р. 1998) завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в класа на Благородна Танева. Носител е на награди от 16 международни конкурса, сред които „Петър Тошков“, „Недялка Симеонова“, „Добрин Петков“, „Млади виртуози“, „Давид Ойстрах“ в Москва, „Постачини“ във Фермо, „Стефани Хол“ във Виена, „Шимон Голдберг“ в Майнц, „Антон Рубинщайн“ в Дюселдорф и „La Musique et la Terre“ в Париж. През 2022 г. е полуфиналистка на конкурса „Джордже Енеску“ в Букурещ, а през 2025 г. печели сребърен медал от конкурса „Манхатън“ в САЩ.

Като солист концертира със Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, FM Classic Orchestra, Нов симфоничен оркестър, както и с оркестри в България и чужбина. Изнасяла е рецитали в София, Будапеща и Виена, включително в „Музикферайн“. Свири в дует с френския пианист Гийом Винсент и е била част от камерния ансамбъл Wiener Collage, с който редовно концертира в „Музикферайн“ и Шьонберг център.

Йоанна свири на цигулка „Деконет“ от 1764 г., предоставена ѝ от Университета за музика и сценични изкуства във Виена (MDW), където учи при проф. Елизабет Кропфитч след обучение при проф. Антон Сороков. Посещавала е майсторски класове при Борис Кушнир, Захар Брон, Светлин Русев, Жерар Пуле и други изтъкнати музиканти. Била е стипендиантка на Queen Elisabeth Music Chapel в Белгия и на Моцартеум Залцбург.

През 2023 г. става концертмайстор на втора цигулка в Оперния театър в Баден, Австрия. През 2024 г. участва като първа цигулка в Кралската опера в Лондон – Ковънт Гардън, а през 2025 г. е концертмайстор на Люксембургския джаз оркестър и свири в Ербфилхармония Виена, както и като солист на Словашката филхармония и Камерния оркестър на двореца Шьонбрун.

ЖИВОТ СТРАШЕН И ВСЕ ПАК МНОГО ХУБАВ

Филмът разказва за жертвоготовната любов между Пенка Касабова и Борис Христов – любов, надживяла предразсъдъци, политически катаклизми, лични интриги и физическа раздяла. Това е история за жената в сянка, помогнала за създаването на световната оперна звезда Борис Христов.

Вдъхновени от разказите на наследничка на Пенка Касабова, авторите откриват необикновен образ – силна и независима жена, чиято лична история се преплита с бурните събития на XX век. Чрез спомените на Пенка и писмата на Борис пред зрителя оживяват войната, фашизмът, антисемитските закони, зараждането на комунизма и променящото се място на жената в обществото.

Филмът поставя въпроси за цената на любовта, саможертвата, отношението към твореца и силата да останеш верен на себе си в трудни времена. Историята надхвърля рамките на интимния разказ и се превръща в отражение на едно общество и епоха.

Три актриси – Милена Ерменкова, Елена Хрант и Вера Среброва – пресъздават различни етапи от живота на Пенка Касабова. Чрез тях се разкриват страстта, приятелството, чувството за дълг и тихата сила на героинята. В ролята на Борис Христов Иваил Симеонов представя един по-малко познат образ на прочутия бас – чувствителен, духовит и колеблив човек, който постепенно открива амбицията си под влиянието на любимата жена.

Най-интересен е контрастът между двамата герои – Пенка остава непреклонна и вярна на себе си, докато Борис претърпява дълбока вътрешна промяна. Именно взаимното им влияние, изпитанията и случайностите в отношенията им изграждат емоционалната драматургия на филма.

Линк към Facebook събитието: https://fb.me/e/94I2EehUY

„ОТДАДЕНОСТ”
ПОСТЕРНА ИЗЛОЖБА
125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЕНКА КАСАБОВА

Изложбата е вълнуващо приключение в отдадеността на Пенка Касабова към професията ѝ на педагог и в безрезервната ѝ любов към Борис Христов. Колажи от фотографии, писма и документи проследяват живота на Пенка Касабова (1901 – 2000 г.) - първата висшистка по „Предучилищно възпитание”, бакалавър от Колежа в Еванстън край Чикаго - САЩ. Тя е личността, която насърчава млади специалисти да се заемат с професията на педагога и със заниманията с най-малките.

Изложбата акцентира върху актуалността на педагогическите принципи на Пенка Касабова. „Ръката, която люлее люлката, управлява света“ – тази мисъл, често изричана от нейната преподавателка Елисавета Кларк, вдъхновява Пенка Касабова да гради връзката дете – родител – учител – общност – държава.

Характерна за Пенка Касабова е дарбата да привлича за своите каузи хора от различни социални слоеве, да открива таланти и да помага за избора на професия.

Сред талантите, на които тя оказва огромно влияние, е Борис Христов (1914 - 1993). Пенка Касабова е неговата голяма любов. Тя го въвежда в своя интелектуален кръг, с обаянието и настоятелността си стимулира неговото развитие като певец с широки интереси към всички изкуства. Това по-късно се отразява в многостранността на изгражданите от артиста образи на оперната сцена.

Автор на изложбата е Елена Драгостинова. „Отдаденост“ се опира на затрогващия разказ, изведен като монологични цитати от публикации на педагожката, отдадена на децата, и жената – всеотдайна в любовта. Двата преплетени сюжета имат своята самостоятелна драматургия и кулминации в изложбата. Те се градят върху концентрат от думи и спомени, извлечени от книгите на Пенка Касабова „Любов и талант“ („Литера Принт“ АД, 2013), „Скици по пътя на живота“ (Булвест 2000, София, 2011) и био-библиографията „Пенка Милева Касабова“ от доц. д-р Райна Захариева („Изкуства“, София, 2012).

В изложбата е вграден фотоархивът на семейството на Пенка Касабова, дарен на Музея „Борис Христов“ от Виолета Цонева, и материали, предоставени от Националния музей на образованието в Габрово.

Изложбата е създадена по проект на Музея „Борис Христов“, подкрепен от Министерството на културата.
Елена Драгостинова

Линк към Facebook събитието: https://fb.me/e/7tSHelR03

БОРИС ХРИСТОВ КАТО ИВАН ГРОЗНИ
„ИВАН ГРОЗНИ“ от НИКОЛАЙ РИМСКИ-КОРСАКОВ

Образът на Иван Грозни е изпълнен за първи път от Борис Христов на концерт, а през 60-те години заема трайно място в неговия репертоар. В записа от спектакъла в Рим през 1969 г. ясно се усеща богатият му опит в изграждането на велики руски владетели - опит, който му помага да създаде един властен, суров и дълбоко драматичен образ.

Сценичните фотографии го показват като истински самодържец с богато украсен костюм, жезъл в дясната ръка и мрачен, властен поглед. Във второ действие Борис Христов разкрива царя в миг на потрес и вътрешно разтърсване, когато Иван разпознава Олга като своя дъщеря. Фразата „Ciel! Quegli occhi!“ звучи като внезапно пробуждане на спомените и на човешкото чувство у владетеля.

След разкритието на княз Токмаков и новината за смъртта на Вера Шелога, истинската майка на Олга, царят прощава на бунтовния град Псков. В думите „Dio Signor, accogli nel tuo regno quell'anima fedel“ Борис Христов внася милост, тиха печал и спомен за отминала любов.

По анализа на Карло Курами и Маурицио Модуньо - „Борис Христов - живот, глас, изкуство”

Линк към Facebook събитието: https://fb.me/e/3L3QoH8QH

Скъпи приятели, споделяме с Вас културната ни програма за месец май!

Ще Ви очакваме!

А вие знаете ли къде в България се намира 3D копието на „Пиета“ на Микеланджело?

Ние го открихме по време на обучението „Музеите в нови измерения: тримерна дигитализация и дигитално документиране на културно наследство“, проведено и организирано съвместно от Focus: ERA Chair, 3dlabbg – Институт по информационни и комуникационни технологии, ИИКТ – БАН, EDIH Zagore и КЛаДа.

Отговорът на този въпрос е много повече от любопитен детайл. Той е отправна точка към една по-голяма и вдъхновяваща тема – как днес културното наследство може не само да бъде съхранявано, но и пресъздавано, изследвано и разказвано по нов начин. 3D дигитализацията, дигиталното документиране, стандартите за данни и свързаните мрежи от знания променят начина, по който гледаме на артефактите - като носители на памет, смисъл и човешки истории.

На обучението се срещнахме с широк кръг от теми: от дигиталната стратегия на музеите до 360° фотографията, виртуалните разходки, тримерното лазерно сканиране, фотографските техники за заснемане на музейни експозиции и възможностите на 3D сканирането и 3D печата. Всичко това очерта една нова перспектива към музейната работа – по-съвременна, по-свързана и много по-близка до публиката. Особено силно въздейства скулптурата „Пиета в разпад“ – централният обект на изложбата „Опитай сълзите ѝ“ на Веселин Зографов, представена в мащаб 1:2. Чрез 3D сканиране, моделиране и принтиране фигурите оживяват в структура, която носи едновременно усещане за устойчивост и крехкост, за памет и разпад. Творбата поставя зрителя в напрегнатото пространство между поколения, позиции, разбирания и действия. И точно там започват най-важните въпроси: какво успяваме да съхраним, какво губим, какво пренасяме нататък и какви следи оставяме след себе си?

„Пиета в разпад“ не предлага лесни отговори. Тя изисква присъствие, размисъл и готовност да се вгледаме отвъд видимото. Може би именно затова този пример остана толкова силно в съзнанието ни – защото ни напомни, че дигитализацията не е просто технически процес, а дълбоко културен жест. Жест, чрез който миналото може да бъде доближено до настоящето по нов, по-човешки и по-въздействащ начин.

Златина Тодорова

Представяме Ви избирателната книжка на Борис Христов за периода 1 септември 1936 г. – 1 септември 1939 г., съхранявана във фонда на Музея „Борис Христов“.

На задната страна на книжката са отбелязани наказателни разпоредби, които целят да гарантират законосъобразното протичане на изборите. Сред тях са:

Чл. 128. „Който със сила или заплашване възпрепятствува на някой избирател да упражни свободно своето избирателно право, при каквито и да е избори, назначени по разпореждане на властта, или пък с викове и други незаконни средства разтури бюрото или разгони някой от членовете му, наказва се с тъмничен затвор до една година.“

Чл. 131. „Който, при каквито и да е избори, назначени по разпореждане на властта, подкупи някого от избирателите с пари, дарове или други имотни облаги, било да упражни или не своето избирателно право, или пък да го упражни по определен начин, наказва се с тъмничен затвор до една година или с глоба до 2500 лева.“

Избирателната книжка в България през периода 1936–1939 г. представлява официален държавен документ, удостоверяващ избирателните права на гражданите и тяхното участие в изборния процес. Тя се издава от местните административни власти и съдържа лични данни на притежателя, информация за избирателния район и отбелязвания за участие в проведени избори.

Периодът се характеризира с ограничена демократична система след Държавния преврат от 19 май 1934 г., когато политическите партии са забранени, а управлението се концентрира около цар Борис III. Въпреки това избори продължават да се провеждат, като избирателната книжка остава задължителен инструмент за упражняване на избирателното право.

Съгласно тогавашното действащо законодателство - Законът за изборите за Народно събрание (в сила през 30-те години на XX век), книжката има официална удостоверителна функция. В нормативните текстове изрично се подчертава нейната роля:

„Всеки избирател се снабдява с избирателна книжка, в която се вписват данните му и която служи за удостоверение на избирателното му право при гласуване.“
(Закон за изборите за Народно събрание, обн. в Държавен вестник)

Това означава, че без избирателна книжка гражданинът не може да упражни правото си на глас. Освен удостоверителна, тя изпълнява и контролна функция - чрез отбелязванията в нея, държавата проследява избирателната активност.

Използвани източници:
- Закон за изборите за Народно събрание, обн. в Държавен вестник, редакции от 30-те години на XX век
- Наказателен закон на Царство България (действащ през 30-те години на XX век)
- Архивен фонд на Музея „Борис Христов“

ЗЛАТИНА ТОДОРОВА

„Писмо от Тоскана“
Прожекция на филма на Ема Константинова и Георги Тошев

Разказ за живота на големия артист за онзи период, в който Борис Христов е предпочел уединението сред прелестната природа. Филмът ни отвежда в домовете на великия изпълнител и дарител в София, Рим и в обитавания от семейството му дом в Буджано. Използвани са рядко представяни публично снимки, притежание на различни архиви и фондации. Представа за сценичните изяви на Борис Христов дават и заснетите в Кралската опера „Ковънт Гардън“ костюми на певеца.

Билети - 1€

Линк към Facebook събитието: https://fb.me/e/4hliJNnbG

21 АПРИЛ, ВТОРНИК, 16:00 ЧАСА ИЗКУСТВОТО НА БОРИС ХРИСТОВ
„ЮЛИЙ ЦЕЗАР В ЕГИПЕТ“ от ГЕОРГ ФРИДРИХ ХЕНДЕЛ

В изпълнението си на Юлий Цезар Борис Христов разкрива не само вокална мощ, но и забележителна чувствителност към детайла. Виртуозните пасажи звучат с лекота и бързина, а речитативите носят характер на изповед, наситени с драматизъм и вътрешно напрежение. В арии като „Un tacito e nascosto“ той демонстрира стабилен стил и отлична вокализация, докато в по-големите сцени разгръща широка динамична палитра: от внушителна сила до едва доловими нюанси.

Нека пуристите отбележат отклоненията от стила и текста, както и по-романтичния драматизъм в интерпретацията - това е безспорно. Но също толкова безспорно е въздействието: прочит, съпоставим по сила с големите образци в музиката. Неговият Цезар не е просто исторически персонаж, а сложен и многопластов образ - едновременно владетел, философ и човек. Речитативът звучи с императорско достойнство и завършва с неочаквано пианисимо, което разкрива изключителна вокална култура и фино, нюансирано пеене.

По анализа на Карло Курами и Маурицио Модуньо - “Борис Христов - живот, глас, изкуство”

Линк към Facebook събитието: https://fb.me/e/9TAR9ja4p

„Лесно, дори банално е да кажем, че никой не се е спускал толкова дълбоко в кладенеца на душата на Фиеско. По-трудно е да разкрием, че никой не е доловил културните и стилистични координати на този образ, както Христов… С благородството и сатанизма си, с отдаването си на пеенето, чувствано като декламираната истина на словото, Фиеско на Борис Христов е чистият, съвършен, цялостен Верди.“

Маурицио Модуньо

Линк към Facebook събитието: https://fb.me/e/3wCFwm7CD