31 СУЧЕМ - Дарителска библиотека

Любовта прекалява.
Любовта е дете
и поне дотогава,
докогато расте

всичко пипа и иска,
и готова за още
тя във теб се притиска
и събужда те нощем.

И самичка не може,
пада, плаче, кърви,
и те прави тревожен,
всемогъщ и щастлив…

Любовта прекалява.
Но проклетото време
я смалява, смалява,
идва да ти я вземе,

да я пъхне в торбата,
да я скрие така
в една къща в гората
на кокоши крака.

Ти оставаш – да помниш,
да вървиш, да ядеш,
като жалко, бездомно,
остаряло дете.

На какво се надяваше?
За какво трупа знание?
Без любов те смалява
отчаяние, отчаяние…

Мария Донева

Минута мълчание. Слиза небесната чета.
Минута България. Христо и шепа момчета.
Мъртвите идват... И правят жива верига.
До свободата със лазене трудно се стига.

Кой ще посмее от всички последно-първи
дума да каже, да кресне и камък да хвърли?
Минута проверка. Къде ви са всичките живи?
На оплаквачки превърнахте и самодивите.

Вият сирените. Вие вълкът на умряло.
На свободата й писна да я венчаят с всяко начало,
да изнасилват душата й, да я обличат във нова риза...
Години низост... Христо с момчетата слиза.

Стене земята. Потръпва Балканът стария...
Минута само. Колкото да оплачем България.

Яна Кременска

Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.

Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица - дъжд. И разгонени псета.
На Околчица - срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници...

Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове... Гласове... Знамена... Шарения.
Обещания светли и ...помия до шия.

Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.

И станете на крак, и за вас помълчете...
Втори юни си струваше всичко, поете!

Яна Кременска

БОТЕВ

Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
- Пишете за Ботев! -

"За Ботев ли? -
Седам.
Елате във среда
към седем."

Но ето че среда отдавна премина...
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.
И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
- Н е м о г а! -

Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето пристига
навъсен работник
и пита:

- Написа ли песен за Ботев? -
За Ботев ли?
Чакай...

"Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му
в мрака."

Работникът бърчи си челото
и пита:
- Това ли е Ботев?
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее нивята.

- Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.
Не виждаш ли? - Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.

- Ти падаш и Ботев ни казва:
"Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!"
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.

- Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.

Никола Вапцаров

Първата обич – какво ли се случи?
Той е сърдит. Начумерена – тя.
Фръцна се дамата. Той стисна юмручета.
Уж кавалер. А не дава ръка.
После усмихнати гонят врабчетата,
заедно броят от Едно до Не знам.

Тичат, подскачат, препускат през детството.
Тя е голямата. Той е голям.
После разделят по равно шишарките,
(не е по равно, щом някой реве)
Стига шишарки! – щурмуват пързалките
(Колко е лесно да бъдеш дете :)))

Ту се прегръщат, така, между другото,
ту се разбягват – издрани прилично.
Първата обич 🙂... А на мен ми се струва –
като за първа, се справят отлично 🙂

Мира Дойчинова

Честит празник на всички деца! Пораснали и не още.

И ти си бил дете (почти не вярваш),
и ти си имал къдри от злато;
застанал бос, на глас си разговарял
с обувките и детското палто.
(...)
Годините растат и те затварят,
и те зазиждат в твойта самота,
врази ти стават старите другари
и опустява медлено света.
Атанас Далчев, "Съдба", 1927.

Честит 1 юни!

Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.

Борис Христов

https://www.youtube.com/watch?v=vCIHc_-7o00&feature=youtu.be&fbclid=IwY2xjawSIsRtleHRuA2FlbQIxMQBicmlkETFjS0tiSTM4TXJzZU9VYVhQc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHs_2UtkzIfkWp3WjbrK8XKKYWOJdkq5Mz__1FUctN5BzVLH8kJ-eRSuJJwwN_aem_KpSnFqUBf6rQ0RQ4P9HVXQ&app=desktop

Interviewto 2.1K likes, 65 comments. ""Сватбата на мама" Борис Христов/Бойко Кръстанов"

Кралят е гол

Тресе се площадът. Крещи за възхвала
пред златния кралски престол.
И всеки в угода се кланя на краля,
а кралят на трона е гол.

Но някой в тълпата извика с насмешка:
"Очите ви кой е избол?
Къде са му новите лъскави дрешки?
Та кралят направо е гол!"

Намръщи се първият знатен велможа
и даде на стражата знак -
протегна ръка от луксозната ложа:
"Хванете го тоя простак!"

Отдръпна се всеки. Защо да се бори?
Та няма да свърши света,
когато властта запокити в затвора
"простака" с голяма уста.

И мигом затворен в тъмницата тясна
бе тоя безславен герой.
Палачът получи и заповед ясна:
да бъде премазан от бой.

Преби го палачът и каза: "Мълчи си!
Та тук е такъв произвол."
Но с кървави пръсти човекът написа:
"И все пак аз знам, че е гол!"

Вбеси се палачът. Главата отряза,
а после я сложи на кол.
Погледна мъртвеца и тихичко каза:
"Аз също видях, че е гол..."

Ники Комедвенска
"Свят за лудите"