Национален литературен музей

Почетен знак на президента

Поетът, публицист и общественик Атанас Капралов беше отличен за литературната, публицистичната и обществената си дейност, както и за активната ангажираност към съхраняването на традициите и авторитета на съвременната българска литература, с Почетен знак на президента.

Държавният глава Илияна Йотова връчи отличието днес, в Гербовата зала на президентството, на изтъкнати дейци в областта на културата и образованието.

Изложба на петдесетилетието:
"Слово и памет" с послание за литературна вечност

✨️В деня на светите братя Кирил и Методий в столичната галерия "Средец" се откри представителната юбилейна изложба "Слово и памет" на Национален литературен музей, посветена на половинвековното му съществуване.
✨️В първия си работен ден министърът на културата Евтим Милошев оцени първата си публична проява - откриването на литературната изложба, като "един добър знак и един голям ангажимент - една голяма отговорност към българското слово, към българската култура и към българското изкуство".
✨️Директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов подчерта, че писателят в България е не само творец, той почти винаги е обществена фигура, ангажирана със съдбата на своя народ. ✨️Стана ясно, че българската литературна памет в лицето на институцията има необходимост от собствено експозиционно пространство, което да задоволи нарастващия интерес към литературните реликви и съкровища - не само от България, но и от света.
✨️Заместник-директорката на музея Соня Кирицова, ръководител на авторския колектив, сътворил изложбата: Ивелина Велинова, Катя Зографова и Радослава Манова, подчерта, че експозицията е изградена около идеята за паметта и словото като основа на българската култура.
"Това, което ни вдъхнови, е огромната обич към писателя и към словото", подчерта Кирицова.
✨️В препълнената зала на откриването се срещнаха десетки музейни работници, учени, изследователи и творци, свързали живота си с Националния литературен музей през последния половин век.
✨️Сред присъстващите бяха: зам.-министърът на културата доц. Пламен Славов, председателят на Съюза на българските писатели (СБП) Боян Ангелов, директорът на Столична библиотека д-р Марчела Борисова, литературните критици проф. Михаил Неделчев, проф. Алберт Бенбасат, проф. Ивайло Христов, доц. Георги Цанков, дългогодишният ректор на УниБИТ проф. Стоян Денчев, писателите Георги Константинов, Димитър Христов, Мюмюн Тахир…
✨️По желание на публиката, за финал, поетът Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, изпълни своето стихотворение "Славата на поета" – апотеоз на знаковите ни словотворци през годините.
👇
️Можете да посетите представителната юбилейна изложба на Националния литературен музей в столичната галерия "Средец" на Министерство на културата до 2 юни 2026 година.
✨️Подарете си едно незабравимо пътуване във вечността на литературната памет на България.
✨️Пътуване на живота.

Фотографии: Mariana Stoichkova-I Photography

Представителна юбилейна изложба
„Слово и памет“ на
🏛Националния литературен музей
в 🎨галерия „Средец“ на
🏛Министерство на културата

✨️Половинвековната мисия за опазване на литературната памет на България дава на Националния литературен музей ключ към непреходната родина на българите – словото. Чрез знакови реликви и малко познати литературни скъпоценности, изложбата отдава почит на поколения талантливи български творци, съградили националната ни литература.

✨️Във фокуса на експозицията централно място е отредено на Словото – като родоначалие, съзидание, изповед, завет, откровение, вечност, и на Писателя – негов създател и призван рицар.

🫴Пет тематични раздела представят в литературноисторически сюжети емблематични художествени творби, уникални ръкописи, безценни лични притежания на писателите класици и послания на знакови имена в литературния пантеон на България.
🫴„В началото бе словото“ акцентира върху духовното пробуждане на нашия народ през Възраждането и силата на словото и вярата, които водят към свободата.
🫴„Словото завет“ представя не само победата на словото над смъртта, но и заветните думи към поколенията, които и днес пазим и сме длъжни да предадем в бъдещето.
🫴„Пантеон на словото“ събира обичта и преклонението на писателя пред родината, и обратната връзка – признателността и всенародната почит към неговата личност и талант.
🫴„Словото – съкровение и споделеност“ е лирично отклонение към вдъхновението от най-свидното чувство – любовта, от която се раждат вечни литературни шедьоври.
🫴„Словото незабрава“ напомня, че истинската литература и талантливото перо не могат да бъде изтрити от културната памет.

✍️Сред знаковите реликви в изложбата са:„Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански – първата печатна книга на новобългарски език от 1806 г.; първото издание на знаменития учебник на д-р Петър Берон, известен като „Рибен буквар“, 1824 г.; уникалната икона „Успение Богородично“ – единствената оцеляла реликва от Вазовия дом при опожаряването на Сопот през 1877 г., спасена от майката на Иван Вазов; първото пълно издание на Библията на новобългарски език от 1871 г., издадена в Цариград от Петко Славейков; личният екземпляр на Пейо Яворов от антологията „Подир сенките на облаците“, 1910 г. с последните нанесени поправки на негови стихотворения; чашата, от която той изпива фаталната отрова и револверът Browning’s, с който слага край на живота си на 16/29 октомври 1914 г.; тетрадката „Сампа“ с последните записи на стихотворения от Никола Вапцаров, сред които оригиналите на „Прощално“ и „Предсмъртно“; ръкопис на Димчо Дебелянов на елегията „На раздяла“ („Аз искам да те помня все така“) и последната му снимка в с. Давидово край Вардар, 1916 г.; Царският указ за провъзгласяването на Иван Вазов за народен поет; сребърната лира с венец, на чийто листенца са изписани Вазовите творби; първото издание на „Под игото“ на английски език от 1894 г.; първият превод на „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше, издаден от Мара Белчева под редакцията на Пенчо Славейков…

☝️Могат да бъдат видяни още лични вещи, снимки, ръкописи, първи издания на автори, сред които:
Гео Милев, Христо Смирненски, Алеко Константинов, Стилиян Чилингиров, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Емилиян Станев, Елин Пелин, Димитър Димов, Владимир Башев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Боян Пенев, Яна Язова, Фани Попова-Мутафова, Змей Горянин, Асен Христофоров...

☝️За първи път пред публика ще бъде показана част от най-голямото дарение на музея в наши дни – литературен кабинет на името на писателя Иван Симеонов.

✨️Юбилейната изложба „Слово и памет“ на Национален литературен музей се открива на ✨️11 май 2026 година, понеделник, ✨️от 17 часа, ✨️в галерия „Средец“ в София (бул. „Александър Стамболийски“ 17) и може да бъде посетена ✨️до 2 юни 2026 година.
🫳Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на 🏛Министерството на културата.

🏛Националният литературен музей започва дейността си на 1 януари 1976 година като Национален музей на българската литература (НМБЛ). С решение на Министерски съвет през 1992 година името е променено на Национален литературен музей (НЛМ).
Половин век по-късно Националният литературен музей продължава мисията за опазване на литературната памет на България.

✨️Събитията от културната програма по повод половинвековния юбилей на Националния литературен музей през 2026 година са под патронажа на президента на Република България Илияна Йотова.

"Пролетни светове" на художничката
Милена Милушева
в столичната галерия „Тома Измирлиев“

🎨На 9 май, събота, 🕚от 11 часа, 🏛 в изложбена зала „Тома Измирлиев“ в двора на къща музей „Христо Смирненски“ (София, ул. „Овче поле“ 116) се открива изложба на 🎨художничката Милена Милушева ✨️„Пролетни светове“, с участието на Борис Маринов и Елена Алекова, главен уредник на музея.

✨️„Изненадваща и търсеща, Милена Милушева впечатлява с многообразието в творчеството си", казва Бойка Велинова, дългогодишен уредник в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил. "Бих я сравнила с нежна стихия, която елегантно намира своето място в личното пространство на мнозина от нас. Убедена съм, че има още много какво да ни каже с таланта си на художник. Тя достойно извоюва своето място в красивия свят на арт пространството“.

Първата самостоятелна изложба "Провокация – спирала на времето" на 🎨Милена Милушева е през юли 2002 г. във варненската галерия „Арета“. Девет от изложбите й са в Информационния център на Европейския съюз през Европейската нощ на музеите. Художничката представя картините си и в над 40 колективни национални и международни изложби у нас и по света (Цюрих, Ню Йорк и Маями).
🎨„Усещам цветовете", споделя ✨️Милена Милушева, 🎨"знам даден цвят къде точно да бъде поставен, за да се получи композицията. И когато преди време хванах молива и се върнах към една моя ✨️мечта, без да осъзнавам, че тя постепенно ще поглъща все по-голяма част от моето време, като в спирала на времето, се почувствах отново дете. ✨️А когато магията на спиралата завладя моите най-близки приятели, разбрах, че съм провокирала не само себе си, но и тях, и реших, че трябва да продължа“.

🎨Изложбата „Пролетни светове“ ще продължи от 9 май до 9 юни 2026 г.
🖼Специално за изложбата е издаден и „Каталог“ с картини и снимки на Милена Милушева.

Очакваме ви!

Експонат на месеца

️"На Острова на блажените"
Личният екземпляр за поправки на Пенчо Славейков

🏛Място на съхранение:
Национален литературен музей
Къща музей "Петко и Пенчо Славейкови"
София, ул. "Г.С.Раковски" 138

✍️Описание:
„На Острова на блажените“ - личният екземпляр на Пенчо Славейков, подписан: ✨️“Моя екземпляр за поправки”, е централен експонат във временната експозиция на
🏛Националния литературен музей, къща музей "Петко и Пенчо Славейкови".
✨️Знаменитата антология, издадена в края на 1910 година, е уникална по своя замисъл чрез вплитането на многоликия творчески автопортрет на ✨️Пенчо Славейков на фона на реалната и мечтаната от поета България.
✨️Ценният ръкопис остава във времето и с портретните скици от ✨️художника Никола Петров, дал книжното оформление на една от първите качествено издадени български книги.

„И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!“

✨️Ценни издания от колекциите на Столична библиотека и Национален литературен музей - къща музей „Иван Вазов“ в София, по повод 150 години от Априлското въстание.

🎨Изложбата се откри днес в Мраморното фоайе на Столична библиотека със слово за паметните събития от 1876 г. на доц. д-р Радослав Спасов от Историческия факултет на СУ „Климент Охридски“.🏛От името на Националния литературен музей в откриването участва главният уредник на къща музей "Иван Вазов" - Надежда Терзи.

🏛Фотодокументалната изложба с постери разкрива ключови моменти и неизвестни факти от подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Жителите и гостите на столицата могат да видят оригинални архивни документи, фотоси, факсимилета и ценни книги от Фонда на библиотеката.
✍️Сред колекцията от ценни книги е първото издание на „Записки по българските въстания“ (1884 г.) от Захари Стоянов - с автограф от автора и с посвещение на д-р Константин Стоилов. ✍️В изложбата са публикациите на Уилям Гладстон „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1881 г.) и репортажите на журналиста Джанюариъс Макгахан „Зверства в България“ (1877 г.). ✍️ Историческата картина се допълва от по-късни изследвания, като тритомната „История на Априлското въстание“ от Димитър Страшимиров (1907) – един от първите опити за цялостно научно осмисляне на събитията.

✍️️Националният литературен музей и къща музей „Иван Вазов“ представят автентични експонати, сред които: ✨️портрети на водачите на въстанието, ✨️снимки, ✨️ръкопис на речта на Иван Вазов, посветена на 45-ата годишнина от Априлското въстание.
✨️Вниманието привлича макетът на Черешовото топче, превърнало се в символ на Априлското въстание.
✍️Публиката ще се докосне и до издания на над 20 езика на романа „Под игото“, които свидетелстват за фактите в българската история като духовен код, който е част от световното културно наследство.

🎨Експозицията в Мраморното фоайе на Столична бибиотека, на партера, първия етаж и в галерия „София“, може да бъде разгледана до 9 май.

160 години от рождението на Пенчо Славейков

✨️Временна експозиция в 🏛Славейковата къща в София и изложба във 🏛Високото пространство на Национален литературен музей, посветени на ✨️поета и ✍️литературните му проекти.

✨️„На Острова на блажените“ - личният екземпляр на Пенчо Славейков, собственоръчно подписан: ✍️“Моя екземпляр за поправки”, както и оригинални рисунки към книгата на 🎨художника Никола Петров, са част от експонатите във временната експозиция на Националния литературен музей. Витрината с ценния ръкопис и портретни скици по фотографии на Пенчо Славейков, може да бъде видяна до края на месец май в 🏛Славейковата къща в София на ул. Г.С. Раковски" 138.

На 27 април през 2026 година се навършват 160 години от рождението на Пенчо Славейков и 120 години от първото издание на неговия „Сън за щастие“ - емблематичната и вечна книга с любопитна творческа история.

На 26 май, вторник, във 🏛Високото пространство на 🏛Националния литературен музей в София на ул. "Ангел Кънчев" 37, с вход от ул. "Аспарух", се открива 🎨изложбата "Несбъднатият "Сън за щастие".
🫴За първи път пред публика се проследява движението между проект и творба - от ✍️първите ръкописни листове на Пенчо Славейков, през идеята и работата с 🎨рисунките на художника Харалампи Тачев, до реализацията на “Сън за щастие” без тях.
☝️Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ (НФК).

✨️Следете информацията за събитията от културната програма на Националния литературен музей за честванията на половинвековния му юбилей.

Очакваме ви!

150 години от Априлското въстание в
Къща музей "Никола Й. Вапцаров"

Вчера, 20 априлий 2026, в къща музей "Н. Й. Вапцаров" в София се проведе вдъхновяваща беседа, посветена на 150 години от Априлското въстание, с над 100 ученици от различни столични училища.
Срещата премина при голям интерес, а по думите на учителите, беседата беше поднесена по достъпен и вдъхновяващ начин, който докосна младата аудитория.

Текст и снимки:
Диана Михайлова

Признание за нашата работа

В навечерието на Великден Национален литературен музей за поредна година получи най-високата оценка "Отличен" /91,1%/ за работата през 2025 година, съгласно заключенията на комисията по утвърдените правила за мониторинг и оценка на дейностите на държавните културни институти в областта на културното, аудиовизуалното наследство и библиотечното дело в системата на Министерство на културата.

Това е поредното признание за управленския екип, за постиженията на музейните експерти в научната и популяризаторската мисия и професионалната им отдаденост в опазването и представянето на литературното наследство на България.

В юбилейната за музея 2026 година, през която се навършват 50 години от създаването му, предстои палитра от инициативи и събития, за които ще бъдете информирани.

Екипът на музея продължава да изпълнява отговорно и всеотдайно своя дълг за опазване на литературната ни памет.

Светли Великденски празници!