Национален исторически музей / National History Museum

🤝🏛️ Национален исторически музей получи сертификат в знак на признателност за дългогодишната си подкрепа към ежегодната международна научно-практическа конференция „Ти чуваш“, организирана от СУУУС „Проф. д-р Дечо Денев“.

📚 Тазгодишното издание на конференцията е посветено и на 120 години държавно образование за деца с увреден слух в България – значима годишнина, която отдава заслужено внимание на поколения преподаватели, специалисти и общественици, посветили труда си на каузата за достъпно образование, социална подкрепа и пълноценна реализация на децата със слухови затруднения.

💚 Вече повече от век училища като СУУУС „Проф. д-р Дечо Денев“ изпълняват своята благородна мисия – да осигуряват знания, увереност, възможности и достойно бъдеще за своите възпитаници, като им помагат да развиват своя потенциал и да бъдат активна част в обществото.

🙏 За екипа на НИМ е чест да подкрепя подобни инициативи, които утвърждават значението на образованието, човешката съпричастност и грижата за бъдещето на децата. Благодарим за признанието и пожелаваме още много успехи, вдъхновение и сили в тази изключително важна мисия

🚢⚓ Тази година отбелязваме 60 години от построяването на кораба „Радецки“ – една от най-емблематичните реликви на българската историческа памет.

Създаден като точен копие на легендарния австро-унгарски параход, свързан завинаги с подвига на Христо Ботев и неговата чета, днес корабът продължава да посреща хиляди посетители в Козлодуй и да пази жив спомена за едни от най-светлите страници в българската история. 🇧🇬

По повод годишнината зрителите могат да видят специален репортаж и интервю с нашите колеги от Национален музей „Параход Радецки“, които разказват повече за историята на кораба, неговото значение и ежедневната мисия по съхраняването на това безценно културно наследство.

📺 Вижте репортажа тук:

60 г. от построяването на кораба „Радецки“: Реликвата посреща хиляди посетители в Козлодуй Репликата на легендарния параход е създадена благодарение на една от най-мащабните дарителски кампании в България

На 28 май се навършват шестдесет години от създаването и спускането на вода на кораба музей „Радецки“, символ на една от най-героичните страници от историята на Априлското въстание и борбата на българите за политическа независимост и национално освобождение.

От 16 май 1876 г., когато Христо Ботев стъпва на борда на „Радецки”, слагайки началото на историческия му рейс до Козлодуйския бряг, австрийският пътнически параход завинаги остава в аналите на българската история като безценна реликва, безмълвен свидетел на незабравимия подвиг на войводата и водената от него чета.

Днес, 150 години след събитията от времето на Априлското въстание, на Козлодуйския бряг стои закотвен кораб-реплика на историческия параход – уникален за страната ни обект, съчетаващ в себе си едновременно мемориал, музей и функциониращ плавателен съд, предлагащ кратки туристически плавания по река Дунав.

Съвременната реплика на плавателния съд е построена през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда” в град Буда, тогава част от Австрийската империя, „Радецки” е параход, предназначен за редовни пътнически плавания по Дунав.
Идеята да бъде закупен и превърнат в кораб музей възниква вероятно през 1906-1907 г., а за неин автор се сочи Стоян Заимов, но идеята така и не се осъществява. Последната поява на „Радецки” по българските брегове на Дунав е през 1910 г. Вече твърде стар и амортизиран, през 1914 г. параходът е окончателно бракуван и предаден за нарязване, с което историческият плавателен съд е безвъзвратно изгубен.

По повод 90-годишнината от подвига на Ботевата чета и героичната гибел на поета чрез построяването на кораб реплика на историческия „Радецки” дава журналистката Лиляна Лозанова през 1964 г.

На 28 май 1966 г., „Радецки” е тържествено спуснат на вода в Русе след което капитанът задава курс – Козлодуй, където акостира пред хиляди хора, събрали се да го посрещнат.
През 1982 г. Министерският съвет решава корабът да бъде установен за постоянно в изградено специално за него пристанище в близост до историческия Козлодуйски бряг.
От 2004 г. „Радецки“ е филиал на Националния исторически музей, а екип от НИМ инсталира нова обновена музейна експозиция, разказваща за похода на Ботевата чета и историята на самия кораб.

Днес Национален Музей „Параход Радецки” изпълнява функцията на кораб-музей, посветен на националния герой Христо Ботев и се явява паметник и символ не само на незабравимия му подвиг, но и на една вдъхновяваща инициатива, обединила милиони българи в името на запазването на историческата памет и почит към героите от Априлското въстание.
На 28 май 2026 г. Параход Радецки заедно с целия екип на кораба и посетители ще извърши ТЪРЖЕСТВЕНО ПЛАВАНЕ в акваторията на Пристанище Козлодуй, посветено на героичното минало на Христо Ботев и неговата чета.

На 28 май се навършват шестдесет години от създаването и спускането на вода на кораба музей „Радецки“ На 28 май се навършват шестдесет години от създаването и спускането на вода на кораба музей „Радецки“, символ на една от най-героичните страници от историята на Апр...

Събития за деня на детето

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, за трета поредна година се организира поредица от спортни и образователни инициативи за децата и гостите на столичния квартал „Панчарево“.

Тъй като тази година денят на детето – 1 юни – е в понеделник, събитията са изместени в края на месец май - 31 Май. Важно е децата да излизат сред природата със своите приятели, родители и учители, за да я обикнат и да научат повече както за планините Лозен и Плана, така и за храмовете и манастирите в местността Урвич.

Всяка година към организаторите се включват и ръководителите на археологическите разкопки Виолина Кирякова (Национален исторически музей) и д-р Филип Петрунов (Българска академия на науките) заедно с техния екип. Те ще проведат серия от лекции на тема „Кокалянски Урвич в светлината на новите открития и легендите за цар Ясен“ на 12 май в 83. ОУ „Елин Пелин“ – Панчарево и на 31 май в Урвичкия манастир „Св. Николай Летни“.

Събития за деня на детето — Храм Св. Вмч. Димитър Панчарево Панчарево - Кокаляне - Урвички манастир “Св. Николай - Летни - 31 май

"За първи път чух проф. Велизар Велков да определя релефа на Кибела – Артемида в светилището на Зайчи връх като свое най-голямо откритие през юли 1982 г., когато заедно с целия първи курс историци слушахме увлекателната лекция на професора на самия Зайчи връх, в обедната почивка в един от дните на летния ни археологически стаж⛏️.

Тракийското светилище на Зайчи връх съществува, вероятно, поне от II хил. пр. н. е.🏺. Тогава, или по-късно, светилището е посветено на великата богиня-майка Кибела и около него, в равнината, възниква тракийско селище. Към края на първото хилядолетие преди новата ера, Кабиле е вече особено значим град, чийто акропол се извисява именно на днешния Зайчи връх. По-сетне светилището в акропола започва да се свързва с Артемида Фόσφορος (Светоносна, Носеща светлина). Проф. Велизар Велков, след многогодишните си археологически проучвания в акропола на Кабиле на Зайчи връх, бе пръв и най-ентусиазиран защитник на тезата, че Фосфорионът, посветен на покровителката на града, се намира именно на Зайчи връх🔍.

Както ни разказа гл. ас. д-р Стефан Бакърджиев, директор на Регионалния исторически музей – Ямбол, oще в най-ранния период от съществуването на светилището скалите в най-високата част на върха са разсечени от два пресичащи се под прав ъгъл масивни процепа, насочени по посоките на света🧭. Достигайки източния процеп в деня на пролетното равноденствие (около 20 март), слънцето осветява релефа на Кибела – Артемида и само тогава релефът е напълно видим🌄."

-----------------------

English translation:
"I first heard Prof. Velizar Velkov describe the relief of Cybele–Artemis in the sanctuary on Zaichi Peak as his greatest discovery in July 1982, when, together with the entire first-year cohort of history students, we listened to the professor’s captivating lecture on Zaichi Peak during the lunch break on one of the days of our summer archaeological fieldwork⛏️.

The Thracian sanctuary on Zaichi Peak has existed, probably, at least since the 2nd millennium BCE🏺. Then, or later, the sanctuary was dedicated to the great mother goddess Cybele, and around it, on the plain, a Thracian settlement arose. By the end of the first millennium BCE, Kabyle had already become a particularly significant city, whose acropolis rises on today’s Zaichi Peak. Later the sanctuary in the acropolis began to be associated with Artemis Phosphoros (the Light-Bringer). Prof. Velizar Velkov, after his many years of archaeological excavations on the acropolis of Kabyle on Zaichi Peak, was the first and most enthusiastic proponent of the thesis that the Phosphorion, dedicated to the city's patroness, is located precisely on Zaichi Peak🔍.

As Senior Assistant Professor Dr. Stefan Bakardzhiev, director of the Regional Historical Museum – Yambol, told us, as early as the earliest period of the sanctuary’s existence, the rocks at the highest part of the peak were cleft by two massive fissures intersecting at a right angle, aligned with the cardinal directions. Reaching the eastern fissure on the day of the vernal equinox (around March 20), the sun illuminates the relief of Cybele–Artemis, and only then is the relief fully visible🌄."

98 години от рождението на бележития български историк и археолог проф. Велизар Велков Проф. Велизар Велков: „Откриването на релефа на богинята Кибела в светилището на Зайчи връх смятам за най-голямото свое откритие“ Релефно изображение на проф. Вел....

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?...

Малкият Евгени, който превърна детската си стая в музей, вече е добре познат и в Националния исторически музей. 😊

Любовта му към историята не е случайна – неговият дядо Калин работи в музея и често го води, за да се запознае отблизо с експонатите, сградата и хората, които се грижат за опазването на българското културно наследство.

Директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова поздравява Евгени за интереса и любознателността му и му пожелава да продължава да открива историята със същия ентусиазъм.

…А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Миряна Башева

Детето, което превърна детската си стая в музей - Българска национална телевизия Мира Добрева ни срещна с дете, от което ние, възрастните, имаме много какво да научим. Той е на 10 години и толкова много обича българската история и...

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.
24 май е един от най-обичаните български празници. На тази дата честваме делото на първоучителите Св. св. Кирил и Методий, създатели на буквите, с които религиозната християнска литература е преведена на разбираем за славянските народи език още през IX век. Двамата братя използват старобългарския език при превода на богослужебните книги, а чрез техните ученици Средновековната българска държава става основно книжовно средище.

Денят е празник най-вече на българското училище, на всички ученици и учители, като носители и пазители на българския език и писменост. Днес българският книжовен език се преподава в училищата, използва се в делови и официални случаи и в медийното пространство. Тъй като езикът е жив чрез своите носители, съвременният български е стилово многообразен и звучи във всички сфери на езиковото общуване.

Българският език е индоевропейски южнославянски език и има дълга и богата история, която специалистите разделят условно на четири периода. Най-ранният период е дописмен, наричан Праславянски, и обхваща времето от 5-7 век до 9 век. Вторият период е известният на всички ни Старобългарски – 9 – 11 век, приет като официален държавен език в Първото българско царство. В този период са създадени най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници, а България става средище на славянската писменост и култура. Среднобългарският период в развитието на българския език обхваща 12 – 14 век, времето на Второто българско царство, когато езикът добива значение на общ книжовен славянски език. Използваният в богослужението днес черковнославянски език възниква в този период като руски фонетичен вариант на среднобългарския език. Началото на Новобългарския период започва още през 15 век, но най-ранните известни ни писмени паметници са Дамаскините от 17 – 18 век. През 19 век новобългарският език се развива и разпространява интензивно по всички български земи чрез многобройните печатни издания на педагогическа, художествена и научна българска и преводна литература. След Освобождението българският език е обявен за държавен на 11 септември (30 август – стар стил) 1878 г. и от тогава говорим за развитие на официалния българския книжовен език, който след няколко писмени реформи добива днешния си вид.

Днес някои от най-ценните оригинални издания на новобългарски език от 18 и 19 век могат да се видят в Зала №4 на Националния исторически музей.

Честит празник на книжовността, която предава познанието и паметта за предците напред!

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. 24 май е един от най-обичаните български празници. На тази дата честваме делото на първоучителите Св. св. Кирил и Методий, създатели на буквите, с които религиозната х...

Честит 24-ти Май!

Несъмнено едно от най-големите достижения и основна характеристика на цивилизацията е писмеността. Чрез нея се предават информация, идеи, мисли, чувства. Ние българите сме един от малкото народи, създали своя писменост, и с гордост можем да претендираме за своя собствена цивилизация през Средновековието – Преславската цивилизация. Нейното най-голямо постижение е кирилицата и неслучайно най-старият надпис на кирилица е открит в Североизточна България в скалния манастир до село Крепча, Търговищко, който датира от 921 г.

Най-напред в началото на Х век в България кирилицата се употребява успоредно с глаголицата, а от началото на XII век вече се използва основно кирилица. От България през XI - XII в. кирилицата е пренесена в Русия и Сърбия. Във Влашко и Молдова кирилицата се употребява като богослужебна и канцеларска писменост от края на XIV в. до 1859 г. В рамките на СССР кирилицата е възприета от много неславянски народи: абазини, абхази, авари, адиги, азери, алтайци, балкарци, башкири, буряти, даргини, дунгани, евенки, ескимоси, ингуши, кабардинци, казахи, калмици, каракалпаци, карачаевци, киргизи, коми, коряци, кумики, кюрди, лакци, лезгинци, манси, марийци, мордовци, нанайци, ненци, нивхи, ногайци, осетинци, селкупи, таджики, татари, тувинци, туркмени, удмурти, узбеки, уйгури, хакаси, ханти, чеченци, чуваши, чукчи, якути. През 1946 г. и Монголия приема кирилицата за официална писменост. Към днешна дата над 250 милиона души в света използват кирилицата, а след приемането на България в

Европейския съюз през 2007 г. тя става една от официалните му азбуки. Без колебание може да определим кирилицата като най-големия български принос за световната цивилизация.

Използвана литература:
1. Андреев Й., Лазаров И., Павлов П. Кой кой е в Средновековна България. Изток – Запад. София, 2012
2. Божилов И. Кирилица, с. 302-316. В: Кирило-методиевска енциклопедия. Том II. Наука и изкуство. София, 1995
3. Ваклинов С. Формиране на старобългарската култура VI-XI век. Наука и изкуство, София, 1977
4. Sulaiman K. Civilization: history, description, common characteristics and importance, pp 27-38. In: Journal of Edication and Social Sciences, vol. 5, issue 1. Zes Rokman Resources, 2016 [https://jesoc.com/wp-content/uploads/2016/11/JESOC5_25.pdf]

https://bit.ly/4dX6QCB

Кирилицата. Най-големият български принос към човечеството. Несъмнено едно от най-големите достижения и основна характеристика на цивилизацията е писмеността. Чрез нея се предават информация, идеи, мисли, чувства. Ние бълга....

🧠✨ С напредването на „Европейската нощ на музеите“ бихме искали да ви представим най-новата изложба, която можете да разгледате във фоайето на партерния етаж на Национален исторически музей.

📚 Експозицията „Фантастични умове“ 2025 представя успехите на България в международните олимпиади по науки през годината и отдава заслужено признание на младите хора, които със своя труд и знания прославят страната ни по света. 🌍🇧🇬
🗓️ Изложбата ще бъде достъпна до 2 юни 2026 г.

🌟 „Фантастични умове“ е специално издание на проекта „Моите будители“ на Фантастико груп, реализирано съвместно със Сдружение на олимпийските отбори по природни науки (СООПН).

🔬💡 Изложбата е посветена на постиженията на най-добрите български ученици по математика, физика, химия, информатика, биология, лингвистика, астрономия, география и изкуствен интелект през 2025 година.

👩‍🏫👨‍🏫 Тази година изложбата поставя специален акцент и върху ръководителите на националните отбори – хора, които като ученици сами са били олимпийци и днес превръщат собствения си успех в мисия да подготвят и вдъхновяват следващите поколения млади таланти. 🌱

🥇🏅 През 2025 г. българските олимпийци, водени от своите ръководители, спечелиха общо 39 медала от най-престижните международни олимпиади:
✨ 8 златни
✨ 14 сребърни
✨ 17 бронзови

🏆 Заедно с отличията от европейски, балкански, младежки и момичешки олимпиади, броят на медалите достига впечатляващите 97:
🥇 15 златни
🥈 40 сребърни
🥉 42 бронзови медала.

🤝 Проектът „Моите будители“ се осъществява със съдействието на дирекция „Култура“ на Столична община, чиито галерии на открито са домакин на изложбата още от първото ѝ издание, с партньорството на Министерство на образованието и науката и с медийната подкрепа на bTV Media Group.

📍 Очакваме ви в Национален исторически музей, за да се срещнете с едни от най-ярките млади умове на България! 🇧🇬✨

Уважаеми посетители,

На 27.05 Национален музей „Параход Радецки“ няма да работи с посетители.

На 28.05 до 13:00 ч. няма да се осъществяват плавания.

Благодарим Ви за разбирането!