Институт за изследване на населението и човека - БАН

Представяме Ви Национален доклад от изследването в България по проект „Здравни и психосоциални дългосрочни ефекти и копинг ресурси при тежко или критично преболедували Ковид-19“ - с Отворен достъп, публикуван от Институт за изследване на населението и човека - БАН и наличен на уебстраницата на Института.

Международният изследователски проект, подкрепен от Алианса на националните и международни научни организации (ANSO), проект № ANSO-CR-PP-2021-10, е с ръководител доц. д-р Анна Александрова-Караманова и представлява сравнително качествено изследване, проведено в пет страни от Централна и Източна Европа – България, Словакия, Хърватия, Румъния и Полша.

Националният доклад с резултати от изследването в България представя в обобщен вид основните резултати от проведеното у нас изследване и препоръки относно организацията на здравеопазването, оказването на психосоциална подкрепа и публичните политики при бъдещи здравни кризи.

Реализираното в рамките на проекта научно изследване проучи преживяванията на тежко или критично преболедували Ковид-19, като се фокусира върху възприемането и осмислянето на дългосрочните негативни последици от заболяването (физически, психологически и когнитивни симптоми) и тяхното влияние върху ежедневното функциониране и общото качество на живот, както и върху възможни положителни дългосрочни резултати като посттравматичен растеж. Задълбочено са проучени личните и социалните ресурси за справяне, които подпомагат адаптацията и възстановяването след заболяването. Резултатите се анализират в рамките на локалния социокултурен контекст и особеностите на здравните системи.

Можете да изтеглите Националния доклад от изследването в България от следния линк:
https://iphs.eu/wp-content/uploads/2026/05/Тежък-или-критичен-Ковид-19_доклад-България.pdf

🏆 Докторант от ИИНЧ-БАН, Ваня Печикамъкова-Зъбчева, получи награда за отлична презентация на постер: "Предизвикателства пред психичното здраве в журналистиката - стратегии за справяне с вторичен травматичен стрес, свързан с работата. Емпиричен модел за изследване.", представен в рамките на Седмия интердисциплинарен докторантски форум (27-29 април 2026г., гр. Велинград), организиран от ЦО-БАН.

👩‍🎓 В събитието взе участие и докторант Силвия Иванова.

🌈🌞 Гл. ас. д-р Виктория Недева-Атанасова беше модератор на Ice Breaking сесия за участниците във форума.

Запознайте се с програмата на XVII Национална школа за докторанти и млади изследователи в социалните науки "Участие в отворената наука: принос към достъпното знание и решаването на сложни глобални предизвикателства", 11-13 май 2026 г., гр. Варна:

- 10 тематични научни секции
- 92 регистрирани участници: 61 доклада и 31 слушатели
- една пленарна лекция
- един работен семинар
- един практически уъркшоп
- хибриден формат на провеждане

📢ПОЧЕТНА ГРАМОТА ЗА ДАРИТЕЛСТВО❗
📅На 5 февруари 2026 г. в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя осмата церемония „Дарител на годината“ за 2025 г. Сред отличените бе доц. д.н. Спас Ташев, ръководител на департамент „Демография“ при ИИНЧ–БАН.
📜📷Сред дарените от него документи се открояват единственият запазен брой на в. „Охрид“ и оригинална фотография от депортацията на македонските евреите от Скопие през 1943 г. Най-значимото дарение е пълното течение на вестник „Macedonia“, издаван от Иван Михайлов през 50-те години на ХХ век в Рим.
❗📢В краткото си слово доц. Ташев подчерта, че в световен мащаб са запазени едва три пълни комплекта от това издание. 📰Вестникът излиза на четири езика – английски, френски, немски и италиански – с цел да информира чуждестранната общественост за актуалните измерения на македонския въпрос в условията на следвоенна Европа. Преводач на публикациите е унгарският евреин и дългогодишен приятел на България Болеслав Тахауер.
🙏🙏Броевете са предоставени на доц. Ташев от Вида Боева от Охрид – личен сътрудник на Иван Михайлов. Публикациите във вестника запълват съществени празноти в изследванията върху репресиите срещу българите в днешна Северна Македония по времето на режима на Йосип Броз Тито. След запознаване със съдържанието доц. Ташев взема решение изданието да бъде предадено на Националната библиотека като институция, призвана да съхранява националната памет. В словото си той изрично подчерта, че признанието следва да бъде споделено с Вида Боева, съхранила това значимо документално наследство.
👍Значението на вестник „Macedonia“ бе високо оценено от български и чуждестранни дипломати, присъствали на церемонията. След официалната част подвързаното течение бе експонирано във витрина в централното фоайе на Националната библиотека и предизвика засилен интерес сред гостите.
📚🖊Поводът за издирването и проучването на изданието е текущата научна работа на доц. Ташев по темата „Статистически и идентичностни аспекти в позицията по македонския въпрос на Федерален съюз на европейските националности (1949–1956)“. Периодът е ключов за формирането на структурите на днешния Европейски съюз, част от които функционират и в момента. В началото му е признато наличието на българи в Македония, но впоследствие тази линия постепенно е изоставена в условията на задълбочаващото се разделение между Изтока и Запада и стремежа на Югославия да балансира между двата блока в ранния етап на Студената война.
📰Този процес намира пряко отражение на страниците на „Macedonia“. В изданието се откриват и ранни прояви на евроскептицизъм, свързани с възприеман курс към политическа коректност и премълчаване на обективни факти. С това дарението на доц. Ташев се утвърждава като ценен изворов ресурс за българските и чуждестранните изследователи. 👏👏👏

Представяме Ви електронна брошура с Отворен достъп, публикувана от Институт за изследване на населението и човека - БАН и налична на уебстраницата на Института, по проект КП-06-Н55/7 „Здраве и благополучие на юношите в условията на пандемията от Ковид-19: ефекти върху психичното здраве, здравното поведение, социалните взаимодействия и академичната мотивация и успеваемост, модерирани от личностните особености“, финансиран от Фонд „Научни изследвания, МОН, по Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2021 г.

Брошурата е подготвена в края на 2025 г. и представя в обобщен вид основните резултати от проекта и разработените насоки за превенция и интервенция на проблеми на юношеското здраве и благополучие – нормативни и по време на криза.

Реализираното в рамките на проекта фундаментално научно изследване проучи влиянието на промените, настъпили в живота на българските юноши вследствие на пандемията от Ковид-19 (заболяване на юношата или член на семейството, мерки за опазване на общественото здраве, живот онлайн, финансова несигурност) върху тяхното здраве и благополучие, и по-конкретно върху психичното им здраве, здравното им поведение, социалните им взаимодействия и справянето им в училище, като отчете модериращите ефекти на социално-демографски характеристики и на личностните особености на юношите.

Можете да изтеглите брошурата от следния линк:
https://iphs.eu/wp-content/uploads/2026/02/Брошура-Ковид-19-и-юношите-1.pdf

Доц. д.н. Спас Ташев представи анализ на демографските модели в Европа и мястото на България

📢 На 16 декември 2025 г. в София се проведе кръгла маса на тема „Демографските предизвикателства в Европа – диалог за тенденциите и решенията в демографската политика“. В рамките на събитието доц. д.н. Спас Ташев, ръководител на департамент "Демография" в Институт за изследване на населението и човека при БАН представи доклад на тема „Типологизация на демографските модели в Европа и мястото на България“, базиран на сравнителен анализ на основни демографски индикатори и дългосрочни тенденции

✔ В доклада беше изведена типология на четири основни демографски модела в Европа - западно- и северноевропейски, централноевропейски пронаталистичен, южноевропейски и постсъветски - въз основа на показатели като коефициент на обща плодовитост (TFR), средна възраст при първо раждане, естествен прираст и нетна миграция. Анализът показа, че нито един от тези модели не води до бърз и устойчив демографски обрат, като всички те са ограничени от дългосрочната демографска инерция и от комплексното взаимодействие между икономически, социални и културни фактори.

✔ Особено внимание беше отделено на различните механизми за демографска стабилизация. В западно- и северноевропейските държави това става основно чрез компенсаторна миграция, докато в централноевропейските страни се прилагат активни пронаталистични политики с ограничен и временен ефект. Южна Европа остава регион с едни от най-ниските нива на раждаемост, а постсъветското пространство се характеризира с дългосрочен спад, висока смъртност и силни регионални дисбаланси.

✔ Втората част на изложението беше посветена на позиционирането на България в тази типология. Представени бяха данни за динамиката на раждаемостта през последното десетилетие, показващи временен подем след 2020 г., без достигане на устойчиво равнище на просто възпроизводство. Беше подчертано и трайно отрицателното салдо на естествения прираст, както и ограничената компенсаторна роля на миграцията, въпреки положителния външен миграционен баланс в последните години.

❗ В заключение докладът изведе, че България може да бъде определена като държава с депопулационен демографски модел, характеризиращ се с ниска и колеблива раждаемост, отрицателен естествен прираст и структурно недостатъчен миграционен компенсаторен механизъм. Страната се позиционира по-близо до южно- и източноевропейските демографски периферии, отколкото до западноевропейските или централноевропейските модели.

‼ В изказването беше акцентирано и върху необходимостта демографските политики да се основават на емпирични данни и дългосрочни тенденции, а не на краткосрочни политически интерпретации. Беше подчертано, че ефективните решения изискват последователен, междусекторен подход и реалистични очаквания, съобразени с инерционния характер на демографските процеси.

https://www.troyan.bg/bg/novini/pochti-dvuchasova-diskusiya-na-tema-troyan-hora-i-perspektivi-provokira-zhiteli-i-gosti-na-troyan-da-diskutirat-konkretni-merki-za-spravyane-s-demografskite-predizvikatelstva

Почти двучасова дискусия на тема „Троян: хора и перспективи“ провокира жители и гости на Троян да дискутират конкретни мерки за справя Община Троян

Покана: кръгли маси за представяне на резултати от научни проекти – 4 и 11 декември

Уважаеми колеги,

Имаме удоволствието да Ви поканим на две събития – кръгли маси за представяне на резултати от научни проекти, реализирани от Институт за изследване на населението и човека при Българска академия на науките в периода 2022-2025 г. от научни колективи под ръководството на доц. д-р Анна Александрова-Караманова.

И двете събития ще се проведат в хибриден формат – в залата на Институт за изследване на населението и човека – БАН, София 1113, ул. Акад. Георги Бончев, бл. 6, партер, и в платформата Zoom.

1. Представяне на резултати от международен изследователски проект „Здравни и психосоциални дългосрочни ефекти и копинг ресурси при тежко или критично преболедували Ковид-19: качествено изследване“, финансиран от Алианс на международните научни организации – ANSO (проект ANSO-CR-PP-2021-10).

Изследването е проведено в 5 страни от района на Централна и Източна Европа: България, Словакия, Хърватия, Румъния и Полша.

Партньори по проекта са Словашка академия на науките, Университет в Загреб, Хърватия, Университет Бабеш-Боляй, Румъния, и Университет „Николай Коперник“ в Торун, Полша.

Достъпът до събитието изисква регистрация. Участниците, които ще присъстват в залата на ИИНЧ-БАН, ще бъдат регистрирани на място. Участниците, които ще присъстват онлайн, се регистрират на посочения по-долу линк.

ДАТА: 4 декември 2025 г. (четвъртък)
ЧАС: 10.30-14.00 ч.
Линк за достъп в ZOOM: https://us06web.zoom.us/j/84906832733?pwd=axqkPCI9QZSPN3L1z1aygJZiFtUUkc.1
Линк за регистрация за онлайн участие: https://forms.gle/P5nrNgwXVvifvH1h9

2. Представяне на резултати от изследователски проект „Здраве и благополучие на юношите в условията на пандемията от COVID-19: ефекти върху психичното здраве, здравното поведение, социалните взаимодействия и академичната мотивация и успеваемост, модерирани от личностните особености“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, МОН (проект КП-06-Н55/7).

Изследването включва национална представителна извадка от 3326 юноши на възраст 11-17 години.

ДАТА: 11 декември 2025 г. (четвъртък)
ЧАС: 10.00-14.30 ч.
Линк за достъп в ZOOM: https://us06web.zoom.us/j/84362596640?pwd=jqeWGpCtDI4pIdO3QkzbLYqk81XL8N.1

Очакваме Ви!

🔬 Безплатен семинар на МОН и Elsevier!

Министерството на образованието и науката съвместно с Elsevier организират семинар, посветен на:

📌 публикации в отворен достъп
📌 продуктите и платформите на Elsevier
📌 развитие на българската наука и международно сътрудничество

🗓 18 ноември 2025 г.
🕘 09:00 ч.
📍 Централна сграда на БАН, София, ул. „15 ноември“ №1

🎯 За: изследователи, преподаватели, докторанти и научни организации
✅ Участието е безплатно, но е нужна регистрация:
👉 https://luma.com/qct66mbn

Не пропускайте възможността да се запознаете с актуалните тенденции в научното публикуване!
#МЦРКнаУНСС

🎯 Учени от Институт за изследване на населението и човека – БАН бяха лектори и ментори в първия Интердисциплинарен хакатон „Млади изследователи на мисия: иновации за по-добър живот в София“ (21-23.10.2025г, София), Събитието обедини млади учени от различни специалности в търсене на смели и приложими идеи за по-добър живот в столицата.

❤ Участнците в събитието благодариха сърдечно на великолепните лектори и ментори за отличните презентации и менторска подкрепа:

📖 Гл. ас. д-р Валентина Долмова представи дизайн мисленето като инструмент за трансформиране на креативността в приложими решения.
📖 Гл. ас. д-р Илина Начева анализира динамиката на сформираните екипи от младите изследователи и представи полезни стратегии за ефективна екипна работа и лидерство.
📖 Гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева запозна участниците с ценни методи за управление на стреса при млади предприемачи.

Сред младите участници в събитието бяха ас. Стивън Маринашев и докторант Радостина Ванева Стоянова-Ширяев.

Гл. ас. д-р Виктория Недева-Атанасова беше част от организационния екип на хакатона.

Събитието се организира от Център за обучение – БАН, в изпълнение на проект „Млади изследователи на мисия: иновации за по-добър живот в София“, финансиран по Програма „София – град на младите и активните“ на Столична община.