Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН

XVI издание на Софийския фестивал на науката (14-17 май) започна днес в София Тех Парк. Форумът обединява близо 140 различни прояви през четирите си дни с участието на 13 държави. На официалното откриване присъстваха представители на посолствата на Китай и Португалия.

Щандът на Института по астрономия с НАО по традиция предизвика засилен интерес сред посетителите. Играта „Задай въпрос – спечели награда!“ е неизменно интересна за ученици от основните и от средните училища, техните преподаватели, учени, изследователи. На многобройните въпроси с акценти като черните дупки, броят и големината на галактиките във Вселената и бъдещето на Слънчевата система през първия ден отговаряха гл. ас. д-р Мая Гълъбова, проф. д-р Камен Козарев и гл. ас. д-р Петя Янчулова Мерика-Джоунс.

Поради множество получени през деня запитвания съобщаваме, че през тази година традиционният Ден на отворените врати в НАО Рожен, който съвпада с празника Петдесетница, ще бъде в неделя, 31 май от 10:00-16:00 ч. Ще ви очакваме!

Заповядайте и на нашия щанд на Софийския фестивал на науката в София Тех Парк през някой от предстоящите три дни.

Не пропускайте срещата с учените от Института по астрономия с НАО д-р Петя Янчулова Мерика-Джоунс и Нестор Арсенов, които изучават структурата на Вселената и свойствата на междузвездния космически прах. Те ще участват във фестивала с темата „Тайните на космическия прах и кухини“, която ще представят на 16 май, 20:00 ч., в зала „КОСМОС“

Софийският фестивал на науката е празник на науката и технологиите, с представяния на водещи български и световни учени, дискусии, демонстрации, интерактивни работилници за ученици и възрастни, интердисциплинарно представяне на взаимодействието между наука и изкуство.

Фестивалът се организира от Фондация „Красива наука“. Създаден е през 2011 г. от Британския съвет и Форум Демокрит. Заедно с Министерство на образованието и науката, основен партньор на фестивала, както и многобройните институционални и корпоративни партньори, организаторите предлагат вълнуваща и разнообразна програма от непоказвани до момента събития, посветени на някои от най-големите въпроси пред човечеството като промените в климата, здравето, космическите изследвания и търсенето на отговорите за произхода ни, както и годишнини от забележителни събития и личности.

Ако в края на тази нощ - преди развиделяване на 13 май погледнем небето ниско над източния хоризонт, ще видим нещо, което не изисква телескоп, нито специално приложение или познания. Само очите ни, и чисто от облаци небе, естествено!

Луната и Сатурн ще споделят едно и също кътче на небето за последно преди Новолунието да изтрие всичко на чисто. След два дни Луната ще изчезне напълно за малко.

Утре сутрин, 13 май, намаляващият полумесец изгрява с осветени само 18.5%. След три дни, на 16 май в 23:01 ч. българско време ще настъпи новолуние и небето ще бъде тъмно. Утре сутрин ще можете да видите естествения ни спътник преди да е изчезнал напълно от небосклона.

Затова пък рядък небесен парад ще присъства в ранното утринно небе. Луната, Марс, Сатурн и Нептун ще бъдат видими във впечатляващо планетарно подравняване! 🌌
Гледката ще се простира по източния хоризонт точно преди зори.

⏰ Най-добро време: 45–60 минути преди изгрев слънце
📍 Къде да търсите: Погледнете към източния хоризонт

Луната, Марс и Сатурн могат да са видими дори с невъоръжено око, но ще ви трябва бинокъл или телескоп, за да забележите слабия Нептун!

Източник: Moonlit Whispers & Peaceful
Илюстрация: Peaceful

Споделяме няколко кадъра от гостуването на доц. д-р Янко Николов от Института по астрономия на проведеното през миналата седмица в зала 9 на НДК събитие, организирано от Образователна фабрика.

„Имах удоволствието да пренеса част от звездното небе от Рожен в НДК. Интересното е, че и двете – обсерваторията и дворецът на културата – са създадени по повод 1300-годишнината на България.
Разказах малко истории от „зад кадър“ – как изглеждат нощите на Рожен, как работим с 2-метровия телескоп и къде в Родопите е поляната, на която сякаш „растат звезди“ – "Белите брези". Говорихме и за пътя – от първия въпрос до реалната работа в науката, за младите хора, които днес правят първите си стъпки.
А една от историите, за които разказах, започна с фалстарт и завърши по много красив начин в Буенос Айрес. За нея ще споделя подробности по-нататък“, уверява доц. Янко Николов.

Кадри: A.S.G - PhotoGrapher

Какво е Слънцето и с какво се различава от другите звезди?
Какво са слънчевите избухвания?
Как слънчевата активност влияе директно на Земята?
Как слънчевата активност влияе на междупланетарното пространство?

Отговори на тези и на много други въпроси, свързани с нашата звезда, нейните специфики и позициониране сред множество подобни космически обекти, както и развитието ѝ във времето предложиха трима учени от Института по астрономия с НАО. Те бяха поканените за участие лектори в събитието под наслов Heliophilia в придобилия популярност формат за обсъждане на теми, свързани с науката - Ratio.

Доц. д-р Антоанета Антонова, проф. д-р Камен Козарев и гл. ас. Цветан Цветков направиха презентации по темата, след което отговаряха на зададени от публиката и от зрители онлайн въпроси. Събитието по традиция привлече интереса на многобройна младежка публика.

Слънцето е звезда със свой строеж, еволюция и активност, която непрекъснато влияе на средата около нас. Макар често да го възприемаме като нещо постоянно, то е динамична система, чиито процеси се отразяват пряко на Земята.

На събитието Heliophilia ще се приближим максимално до Слънцето. Ще разгледаме как неговата структура и активност влияят на живота ни – чрез природни явления, физически неразположения и технически смущения в GPS системите.

Доц. д-р Антоанета Антонова, гл. ас. Цветан Цветков и проф. Камен Козарев от Института по астрономия с НАО - БАН ще ни покажат Слънцето като двигател на процеси, които реално променят света около нас.

Доц. д-р Антоанета Антонова ще ни разкаже какво всъщност е Слънцето и с какво се различава от другите звезди. Заедно ще разгледаме неговия строеж, еволюция и мястото му сред останалите звезди, както и ролята му в търсенето на обитаеми екзопланети.

С гл. ас. Цветан Цветков ще говорим за космическото време, слънчевите бури, заредените частици, които достигат до нас и как слънчевата активност влияе директно на Земята.

От проф. Камен Козарев ще разберем какво са слънчевите избухвания и короналните изхвърляния на маса, какво ги предизвиква и кои други феномени ги съпътстват.

Повече подробности за самото събитие - в линк в коментарите 👇

Учениците от 88. СУ „Димитър Попниколов“ в столицата имаха изключителната възможност да се срещнат с полярните изследователи гл. ас. д-р Ивайло Начев от Техническия университет и гл. ас. д-р Гергана Георгиева от Софийския университет, които наскоро се завърнаха от 34-тата българска антарктическа експедиция.

Срещата бе организирана от клуба за занимания по интереси „Физиката сред нас“ с ръководител Боряна Радулова и се превърна в истинско пътешествие до ледения континент, съобщават на Фейсбук страницата на училището. Събитието е описано като „вълнуваща среща с полярни изследователи“.

Д-р Ивайло Начев представи вдъхновяваща лекция на тема „Слънцето и йоносферната динамика над Антарктида“, в която запозна учениците с влиянието на слънчевата активност върху йоносферата и радиовръзките в полярните области. Младият учен пътува до Ледения континент в състава на 33-та и 34-та български полярни експедиции като участник в първия български полярен астрономически проект, реализиран съвместно от Института по астрономия с НАО, Техническия университет - София и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – Варна. Проектът "Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергийни частици над Антарктида" цели да обогати научните познания за космическото време и слънчево-земните връзки, като той вече дава значими резултати.

Двамата учени разказаха на учениците за своята научноизследователска работа, за предизвикателствата и ежедневието в българската база на остров Ливингстън, както и за незабравимите срещи с пингвини, тюлени и спиращата дъха природа на Антарктида.

Срещата предизвика изключителен интерес – учениците зададоха множество въпроси както за научните изследвания, така и за живота в суровите условия на най-студения континент. В знак на благодарност за вдъхновяващото преживяване те поднесоха на гостите малки подаръци за спомен.

Източник: Фейсбук страница на 88. СУ "Димитър Попниколов"

На 19 април се очаква интересно и доста рядко небесно явление, за което съобщихме и в аванс благодарение на Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедрата „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски”.

На този ден кометата C/2025 R3 ще премине през перихелия си, на разстояние 74,587 млн. км от Слънцето. Перихелият е най-близката до Слънцето точка от нейната орбита. Според Astrowonders, кометата не е посещавала небето над Земята от 170 000 години, и се завръща като блести все по-ярко през тези денонощия. „Кометата C/2025 R3 (Pan-STARRS) вече се вижда при напълно тъмно небе, а през сутрините ще е все по-лесно да се забележи. Това не е просто поредната комета — това е събитие, което се случва веднъж в човешката история. Последният път, когато тя премина покрай нашата планета, ранните хора все още споделяха Земята с изчезнали гиганти,“ посочват от Astrowonders.

Кометата C/2025 R3 (PanSTARRS) бе открита на 8 септември 2025 г. от телескопа Panoramic Survey Telescope and Rapid Response System (Pan-STARRS 1) на вулкана Халеакала, о-в Мауи, Хавай, припомня експертът Пенчо Маркишки. Най-близо до Земята кометата ще бъде на 26 април – на разстояние 73,15 млн. км., но тогава няма да можем да я наблюдаваме поради нейната видима близост до Слънцето, посочи той.

Интересният период за наблюдение на C/2025 R3 е в предходния период, когато кометата изгрява на североизток-изток около 04:20 ч. за наблюдател от района на София, каза Пенчо Маркишки. Тогава тя ще бъде с яркост около 4-та видима звездна величина и ще се намира в съзвездието Пегас. Заради малката височина на кометата над хоризонта, ще ни е нужен бинокъл, за да я открием, както и наблюдателно място с нисък източен хоризонт, достатъчно отдалечено от нощните светлини на градовете, съветва той.

С всяка следваща сутрин яркостта на кометата расте, но изгревът ѝ закъснява. Прогнозната яркост на R3 (PanSTARRS) за 19 април е около 3,6-а видима звездна величина. На тази дата кометата ще изгрее около 1 час и 50 минути преди изгрев-слънце – около 04:47 ч. за района на София. Можем да я открием в съзвездието Риби, близо до неговата граница с Пегас. В утрата около 19 април теоретично трябва да можем да забележим кометата с невъоръжено око, но с бинокъл ще я открием в небето много по-бързо, уточни Пенчо Маркишки.

Илюстрации: Пенчо Маркишки, Astrowonders и любителят-астрофотограф Любослав Кармиджанов, който любезно ни предостави необработена фотография на кометата, заснета от него в района на Варна на 17.04

Фестивал за наука и образование събира на едно място учени, преподаватели, експерти и представители на бизнеса, за да обсъдят иновациите и развитието на страната. „Намереното поколение“ се завръща в Националния дворец на културата в София на 18 и 19 април, съобщава OffNews.

Събитието отваря врати в събота, 18 април от 10 часа, а лекционните панели ще вървят паралелно в две зали. В зала 9, ет. 5, фокусът е върху науката, технологиите и бъдещето на труда.

Доц. Янко Николов от Института по астрономия към БАН ще открие панела с лекция за пътя на младия изследовател – от въпроса „защо“ до научното „как“ (12:00–12:40 ч.).
Под небето на Родопите, там където Орфей е срещнал Евридика, е изграден най-големият астрономичен комплекс в Югоизточна Европа. Вече 45 години Националната астрономическа обсерватория Рожен е космическите очи на България към Вселената – място, където любопитството се превръща в наука, а първите стъпки правят ученици, студенти и докторанти. В тази лекция доц. Янко Николов повежда най-любопитните зад кадър – там, където нощите са дълги, телескопите улавят и най-слабата светлина, а въпросите са по-важни от отговорите. Ще видим какво означава да се занимаваш с астрономия в България днес – отвъд романтиката, през предизвикателствата и реалните възможности, и как фундаменталната наука тихо променя света около нас. Какви са перспективите пред астрономията и Рожен през XXI век – и къде е мястото на следващото поколение изследователи? И може би най-важното – ако погледнеш към звездите днес, докъде може да те отведе този поглед утре?
Доц. д-р Янко Николов е астроном, който от 2006 г. работи под звездното небе на обсерваторията Рожен. Днес отговаря за наблюдателната дейност в Института по астрономия с НАО към БАН и обича да разказва за астрономията на живо. В научната си работа изследва звездни експлозии и взаимодействието им с междузвездната среда. Работи активно със студенти и млади изследователи, като ги въвежда в реалната работа с телескопи и наблюдения. Освен астрономията, други негови страсти са аржентинското танго, фотографията и пътешествията.

След него, отново в зала 9, доц. д-р инж. Димитър Николов от Техническия университет в София ще говори за ролята на STEM образованието като мост между теорията и практиката (12:40–13:20).

В същата зала доц. Лилия Бочева от НИМХ ще представи тема за променящия се климат в България (13:20–14:00), а Георги Първанов от HR компанията CTeam ще насочи вниманието към това какво означава да си конкурентен в свят на изкуствен интелект и дигитални умения (14:00–14:40).

Денят завършва с разговор за професиите на бъдещето, воден от представители на Coddy Academy, които ще обяснят как децата могат да се подготвят за новите кариерни реалности (14:40–15:20).

Паралелно в зала 8 темите са насочени към образованието, културата и личностното развитие. Д-р Константин Голев от БАН ще направи исторически прочит на глобализацията като процес, съществувал още през XIII век (11:40–12:20), а Вирджиния Събева от Music Lab Academy ще говори за връзката между емоциите, идентичността и изкуството в панела „Хормони на щастието“ (12:20–13:10). След пауза програмата продължава със София Дичева от British School of Sofia, която поставя въпроса как да образоваме децата за свят, който още не съществува (14:00–14:40).
В късния следобед Театър „Цвете“ ще включи публиката във форум театър по темата за агресията в училище (14:40–15:40), а финалът ще бъде лекция на доц. д-р Цветелина Цветкова, декан на факултет „Екранни изкуства“ в НАТФИЗ със заглавието „Творя, следователно съществувам“ (15:40–16:10).

В неделя, 19 април, програмата продължава в зала 8 и поставя акцент върху психологията, ученето и съвременната среда. Денят започва с Борислава Петрова от British School of Sofia, която ще говори за мотивацията и стратегиите за мислене (10:20–11:00). След нея ще говорят представители на хомеопатичното сдружение „Витулкас България“ (11:00–11:40).
Следват лекции на Теодосий Теодосиев за различните видове интелигентност (11:40–12:40), както и на психотерапевта Мадлен Алгафари за заблудите във възпитанието (12:40–13:40). Максим Бехар, водещ PR експерт и президент на Асоциацията на Световния комуникационен форум в Давос, ще насочи вниманието към това как се променя ученето в ерата на YouTube, ChatGPT и TikTok (13:40–14:20).

В следобедната програма Радка Карагьозова от иновативно училище „Рьорих“ ще говори на тема „Силата да останеш цял: ново взаимодействие в училищната екосистема“ (15:10–15:50), а преди това проф. Илин Савов ще представи тема за киберсигурността и това как децата се превръщат в мишена на киберпрестъпници (14:20–15:10).

Фестивалът ще завърши с кръгла маса, която ще събере представители на образованието, бизнеса и институциите в опит да се формулират конкретни решения за бъдещето на ученето и пазара на труда. Целта е да се създаде реален диалог между различните сектори и да се очертаят посоки за развитие, отговарящи на съвременните предизвикателства.
Посетителите ще имат възможност да разгледат специална изложбена зона, кариерен център и така наречения технологичен хъб.

"Успешният полет е ключова стъпка в дългосрочната програма Artemis II, чиято цел не е просто повторение на историческите мисии, а изграждане на устойчиво човешко присъствие на Луната", каза астрономът д-р Петя Янчулова от Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория в предаването "Утрото на Фокус" по Радио ФОКУС.

По думите ѝ това включва развитие на нови технологии, научни изследвания и създаване на основа за бъдещи мисии към Марс.

"Повече от половин век след Apollo предизвикателствата днес са различни. Не става дума само да повторим Apollo, а да изградим изцяло нова система – от ракети като Space Launch System до кораба Orion, системите за животоподдържане и комуникация", обясни тя.

Според нея съвременните стандарти за безопасност са значително по-високи, а политическата и финансова подкрепа през годините не винаги е била последователна.

Астрономът отбеляза, че мисията Artemis II е първият пилотиран тест на кораба Orion в дълбокия космос.

"По време на полета са проверени ключови системи, включително управлението, аварийните процедури и условията за живот на екипажа. Събрани са и важни биомедицински данни, както и хиляди изображения на Луната. Сред значимите постижения е и рекордното разстояние от около 407 000 км от Земята, което екипажът достига. Това дава ценна информация за човешките възможности извън ниската околоземна орбита и показва, че хората могат да работят ефективно в дълбокия космос, макар и все още да не е доказана възможността за дългосрочно пребиваване там", допълни тя.

Янчулова акцентира и върху международния характер на програмата: "В мисията участват партньори като Европейска космическа агенция и Канадска космическа агенция, а зад проекта стоят специалисти от десетки държави. България също е част от инициативата чрез подкрепа на т.нар. "Артемис споразумения".

По отношение на бъдещето тя обясни, че следващите мисии ще надградят постигнатото. "Очаква се Artemis III и Artemis IV да доведат до ново кацане на Луната и постепенно изграждане на постоянна база около 2028 г. Това ще бъде важна стъпка към по-далечни цели, включително пилотирани мисии до Марс", каза още Янчулова.

Астрономът подчерта и вдъхновяващия ефект на подобни мисии върху младите хора. Според нея те превръщат науката в реална и достъпна, като показват, че зад космическите успехи стои съвместната работа на специалисти от различни области – инженери, лекари, програмисти и учени.

"Космосът вече не е територия само на избрани – той е поле за всички талантливи и мотивирани хора", заключи Янчулова.

Още по темата можете да чуете в линка в коментарите: 👇

Максимумът на метеорния поток Лириди ще бъде на 22 април, а на 19 април ще наблюдаваме краят на окултация на звездния куп Плеяди от Луната. Това съобщи Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски”.

Максимумът на метеорния поток Лириди за 2026 г. ще настъпи около 22:40 ч. българско време на 22 април, когато активността на потока ще достигне около 18 метеора за час. Този поток може да се наблюдава след 22 ч., когато неговият радиант в съзвездието Лира започва да се издига над североизточния хоризонт, а към края на нощта той е вече високо в небето, посочи Маркишки. Той уточни, че в нощта на 22 срещу 23 април Луната ще залезе в 02:29 ч. с 37% осветен диск и след това няма да затруднява наблюденията.

Метеорният поток Лириди е активен от 16 до 25 април. Родителското му тяло е дългопериодичната комета C/1861 G1 (Thatcher), която има период 415 години. За последен път тази комета е преминала през своя перихелий на 3 юни 1861 г., припомни физикът.

Вечерта на 19 април при ясно небе ще може да се наблюдава краят на закриване (окултация) на звездния куп Плеяди от Луната, продължи Пенчо Маркишки. Цялото явление ще може да се проследи от територии, намиращи се на изток и североизток от България - от Западна Азия, уточни той. Купът Плеяди е известен в българската народна астрономия с много имена: Квачката с пиленцата, Власците, Влашковете, Ситото и др.

Явлението ще бъде видимо от около 21:30 ч. за наблюдател от района на София, ниско над хоризонта в посока запад-северозапад, каза Маркишки. Тогава от тъмно място или с помощта на бинокъл ще можем да забележим тънкия лунен сърп във видима близост до Плеядите. Вдясно и под лунния сърп ще бъдат видими тези звезди от купа, които скоро преди това са били закрити от Луната. В същото време на около 7 градуса по-ниско ще бъде видима ярката планета Венера. Небесната атракция ще бъде достъпна до лунния залез в 23:15 ч. за София, посочи физикът. Той е автор на изданието „Гид на любителя астроном“ на катедра „Астрономия“ на СУ и съветва любителите астрономи за провеждане на наблюдения. / БТА

На картата: небето над източния хоризонт на 19 април 2026 в 05:10 ч. за наблюдател от района на София (1.5 часа преди изгрев-слънце) с видимия път на кометата C/2025 R3 (PanSTARRS) от 24 март до 23 април. Визуализирани са обектите под хоризонта за да се придобие по-добра представа за датата, до която кометата ще може да се наблюдава сутрин. Нейните позиции са означени през 2 дни за 05:10 ч. сутринта, във формат месец-ден (mm-dd).
Рано в утрата около 19 април - преди разсъмване, при ясно небе тази комета ще може да се забележи с невъоръжено око, ако наблюдателят се намира далеч от нощните светлини на градовете.
Илюстрация: Пенчо Маркишки

„Откритията на космически телескопи“ бе темата на лекцията, която изнесе д-р Петя Янчулова от Института по астрономия с НАО пред ученици в 145 ОУ “Симеон Радев”, с усилено изучаване на немски език.
„Присъстваха всички 4-ти класове, общо пет паралелки. Децата бяха много развълнувани и също така много подготвени - с въпроси, теории и проекти по астрономия, които бяха правили в час по английски. Подариха ми много красиви рисунки, които собственоръчно бяха създали!“, сподели по повод срещата д-р Янчулова.
Организатор на събитието бе класната на една от паралелките, г-жа Кристина Константинова. Учениците получиха материали, свързани с телескопи, включително на Научния институт за космически телескопи (Space Telescope Science Institute) в Балтимор, Мериленд – предишно работно място на д-р Петя Янчулова.

Лекцията на д-р Петя Янчулова е осъществена с подкрепата на Фулбрайт България: https://www.facebook.com/fulbright.bulgaria/
@последователи @топ фенове