Централна селскостопанска библиотека

На 23 април се отбелязва Световният ден на книгата и авторското право. Определен е за честване от ЮНЕСКО през 1995 г. Целта е да се отдаде почит на книгите и авторите им, да се насърчи четенето, издателската дейност и закрилата на интелектуалната собственост чрез авторското право.

По случай празника представяме на Вашето внимание една забележителна книга, която е част от колекциите на Централна селскостопанска библиотека. Нейното заглавие е „Изложение за ветеринарното състояние на Пловдивский окръг“. Публикувана е от печатница „Стара планина“ в Пловдив през 1897 г. Автор е Георги Бъчваров, който по това време изпълнява длъжността окръжен ветеринарен лекар в града. Той получава своето образование през втората половина на 80-те години на XIX в. в чужбина, ползвайки държавна стипендия, като изучава ветеринарна медицина в няколко европейски града. Първоначално се записва във Висшето ветеринарно училище в гр. Лемберг, Австро-Унгария (днес Лвов, Украйна), а след това учи последователно във Ветеринарната школа в Алфор до Париж, Ветеринарната школа в Лион и Държавното ветеринарно училище в Тулуза, където се дипломира. След като се завръща в България Г. Бъчваров работи по специалността си и се утвърждава като един от най-добрите ветеринарни лекари в Княжеството.
Книгата се състои от 141 страници и включва три части – „Географически отдел“, „Стопански отдел“ и „Санитарно-ветеринарен отдел“. В първата част са разгледани географското положение и границите на Пловдивски окръг, и е направена характеристика на климата, растителността и населението. Във втората част е обърнато внимание на зърненото и фуражното производство, подробно е разгледано състоянието на животновъдството в района. В третата част са засегнати въпросите, свързани с ветеринарната служба и нейния персонал, характерните за окръга епизоотии, санитарно-ветеринарният надзор на пазарите за добитък и др. Предложени са мерки за по-успешна борба с инфекциозните заболявания по животните и опазването на общественото здраве. В текста са поместени множество таблици, съдържащи различни статистически данни за отделните видове и породи животни в Пловдивско за периода 1886 – 1896 г. Като приложение е даден един много интересен документ – „Ведомост за ходът на заразителните болести помежду домашните животни през 1896 година и от 1 януарий до 30 юний 1897 година“.
Представената книга разкрива не само състоянието на Пловдивски окръг по отношение на ветеринарната медицина, но отразява и нивото на тази наука в България в първите десетилетия след Освобождението.

На 22 април отбелязваме Деня на Земята с темата „Нашата сила, нашата планета“. Масовото обединение на хората винаги е било в основата на Деня на Земята и е катализатор за промяна в начина на мислене, защото когато хората се обединят с обща цел, те могат да преодолеят и най-големите предизвикателства.
Темата на кампанията тази година призовава общностите по целия свят да предприемат действия в подкрепа на чистия въздух, чистата вода, чистата енергия, защитените природни ресурси и климатичната стабилност.

Източник: БТА https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/1110721-mosv-nashata-sila-nashata-planeta-e-poslanieto-na-denya-na-zemyata-2026

На днешната дата се навършват 173 години от рождението на Вацлав Стрибърни – чешки ботаник, специалист по овощарство, учител и градинар.
Той е роден на 15 април 1853 г. в Лидице, Чехия. В периода 1867 – 1877 г. е практикант в градините на Фердинанд IV във Велика Мен и помощник-градинар в градините на граф Кински до Прага. По същото време посещава вечерни и празнични курсове по общообразователните предмети при Държавното индустриално училище в същия град, както и специалните курсове по ботаника при университетската ботаническа градина, ръководени от проф. д-р Августин Карел. През 1881 г. завършва с отличен успех Помологическия институт в гр. Троя. След това в продължение на три години е помощник-градинар при проф. Бенедикт Рьозл.
През 1883 г. Вацлав Стрибърни е поканен от Директората на Източна Румелия за учител в Държавното земеделско училище в Садово, където работи в продължение на 37 години. В този период той е преподавател по овощарство, паркоустройство, зеленчукопроизводство и пчеларство, ботаника и зоология. Завежда овощните разсадници и градини на училището, изградени от него. Освен това ръководи и отглеждането на ягодовите култури в Садово, Катуница и Сараньово. Стрибърни е основоположник на градинарската наука в България. Създава първата модерна градина с различни култури, овощен разсадник, зеленчуков масив и пчелин. Освен това изучава българските растителни видове, като започва да събира растения за създаване на хербарий на българската диворастяща флора. Сбирката му наброява около 12000 растения, които се съхраняват в Централния земеделски научноизследователски институт в София. Назначен е на работа като ботаник към същия институт първо в Ботаническия отдел, а от 1924 до 1930 г. в Земеделския отдел.
Вацлав Стрибърни е автор на редица учебни помагала и множество статии, публикувани в списание „Садово“. На 1 май 1933 г., за големите си заслуги към българската ботаника, е избран за почетен член на Българското ботаническо дружество. През същата година става и почетен член на Българска академия на науките. Отличен е с ордените „Св. Александър“ VI степен, „Св. Александър“ IV степен и „За граждански заслуги“ IV степен.
Във фонда на Централна селскостопанска библиотека се съхраняват част от трудовете на видния учен – „Градинарство-овощарство : Кн. 1-2“ (1888 -1889), „Засаждане и отглеждане на овощни дървета в двора“ (1921), „Зеленарство“ (1889), „Пчеларство“ (1888 -1889).

Източници:
Учени и дейци в селското и горското стопанство в България : Родени 1814-1920 година / Състав. Йосиф Ковачев и др. ; Ред. Михо Гюров, Станка Тировска. – София : Европреса ; Земя, 2002.
Централна селскостопанска библиотека

За 101-ви път отбелязваме Седмицата на гората от 06 до 12.04.2026 г. България има за какво да се гордее, защото днес горските територии заемат близо 39% от площта на страната. Гората е в добро здравословно състояние, а запасът й се е увеличил 3 пъти за последните 60 години.

Гората е най-сложната сухоземна екосистема, оазис на биоразнообразие. Ролята й е да съхранява биоразнообразието, да подобрява водния баланс на териториите (водоохранна функция). Тя предпазва от ерозия почвата и от срутища и свлачища прилежащата инфраструктура. Създава условия за рекреация и туризъм. Освен това е основен източник на обли дървени материали за строителството, индустрията и местното население. От гората черпим и редица други недървесни горски продукти като гъби, билки, горски плодове. Тя е надеждно убежище на дивеча. Фиксира и съхранява дългосрочно въглеродния диоксид, регулира локално климат, резервоар е на генетично разнообразие и много др. Постигането на баланс измежду всички тези очаквани от обществото функции на горите е трудоемко, но не е невъзможно. В продължение на повече от век именно лесовъдите са ключов фактор за устойчивото стопанисване на горите.

България празнува 101 години Седмица на гората: Рекорден горски запас и устойчиво бъдеще Отбелязваме Седмицата на гората от 6 до 12 април 2026 г. Научете как лесовъдите и бизнесът съхраняват 39% от територията на България като жив ресурс.

Във фонда на Централна селскостопанска библиотека постъпи дарение от 17 тома книги и 1 електронна книга. Изданията са в областта на биологичното земеделие, животновъдството, градинарството, полските култури и растителната защита. Екипът на библиотеката благодари за подкрепата на дарителите, които пожелаха да запазят анонимност.

На 22 март отбелязваме Световния ден на водата.

Създаването на празник на прясната вода е предложено на Конференцията за околната среда и развитието (UNCED), проведена през 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия.

Целта му е да привлече внимание върху важността на питейната вода и защитата на водните ресурси.
Източници: Интернет

На 21 март се отбелязва Международният ден на горите. В глобален аспект тази година фокусът е върху връзката между горите и икономиката, като се подчертава жизненоважната роля и за икономическия просперитет, осигуряването на работни места и прехода към устойчива биоикономика, посочват от Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП).

По света 1,6 млрд. души са свързани с горите, дървесината осигурява приходи, работни места, прехрана за заетите в сектора.

БТА https://www.bta.bg/bg/news/economy/bg/1088245?download=1

С благодарност към нашите дарители ви представяме новите постъпления във фонда на Централна селскостопанска библиотека. Изданията са в областта на растениевъдството, винопроизводството, аграрната икономика и пчеларството.

Всяка година на 10 февруари в България се отбелязва професионалният празник на пчеларя. Той е израз на признание към работата на пчеларите – хората, които с познания и всеотдайност се грижат за поддържането на пчелните семейства, опазването на пчелните популации и запазването на биоразнообразието.
По случай празника, Ви представяме една ценна книга от фонда на Централна селскостопанска библиотека, свързана тематично с професията на пчеларя. Тя е озаглавена „Ръководство за отглеждане пчели : Пчеларски календар“ и е публикувана от Кооперативна печатница „Едисон“ в гр. София през 1932 г. Автор на съчинението е Едуард Бертран – един от пионерите на пчеларството в Швейцария, живял и работил през втората половина на XIX век. Той създава няколко пчелина, изследва поведението на пчелите и провежда опити с различни по тип кошери. Освен това издава редица трудове с практическа насоченост, организира курсове по пчеларство и завежда Пчеларския отдел в Държавния земеделски институт в гр. Лозана.
Екземплярът от шестото издание на неговото „Ръководство“, който нашата библиотека притежава, е в превод на Георги Гергов и е с обем 179 страници. Книгата е съставена от две части. В първата се разглежда работата на пчеларя и основните дейности свързани с нея – избор на място за пчелин, изграждане на кошери, развъждане на медоносни растения. Също така е представен и своеобразен календар на пчеларя, в който по месеци са изброени всички технически действия, които трябва да се извършват за качественото поддържане на пчелина. Във втората се обръща специално внимание на различните породи пчели, видовете кошери, инструментите и приспособленията за работа с тях, както и добиваните пчелни продукти. Тази част на книгата е снабдена с богат илюстративен материал, включващ 100 фигури, които дават нагледна представа за изграждането и процесите в пчелина. Като приложение авторът помества три таблици с основните характеристики на най-известните типове пчелни кошери: „Кошер на Дадан“, „Кошер на Лайанс“ и „Кошер на Бурки-Йекер“.
Представената книга е основополагащ труд в областта на пчеларството и е само част от огромната по обем литература в библиотечния фонд, свързана с професията на пчеларя.