Централна библиотека на БАН

2 юни – Ден на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България
150 години от гибелта на поета и революционер Христо Ботев и подвига на Ботевата чета

На 2 юни всяка година отдаваме почит към паметта на големия български поет и революционер Христо Ботев. Първите чествания се провеждат още през 1884 г. в Пловдив и Враца, а за първи път този ден е отбелязан официално през 1901 г., като на тържествата на връх Околчица присъстват също и останали живи Ботеви четници.
От 1948 г. датира и традицията с прозвучаването на сигнала на сирените на обяд за оповестяване на едноминутно мълчание, когато всички българи спират, за да отдадат своята признателност към всички герои, загинали за свободата и независимостта на България.

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

„Хаджи Димитър“ (Христо Ботев)

Портрет на Христо Ботев от сборника „Въ памятъ на българский герой и поетъ Христо Ботевъ и другарите му по случай празднуването на 17 Май на Козлодуйский брѣгъ”, 1897

На 21 май 2026 г. ученици от НПГПТО „М. В. Ломоносов“, придружени от библиотекаря на училището Рени Велкова, посетиха Централната библиотека на БАН. По време на визитата те имаха възможност да разгледат ценни, редки и първи издания на книги със значимо място в българската история и култура.

Техни домакини бяха Ангел Харалампиев и д-р Веселина Георгиева от Централната библиотека на БАН, които увлекателно представиха богатото книжовно наследство и разказаха интересни факти за съхраняваните издания. Учениците разгледаха и самата сграда на Българската академия на науките, запознавайки се с нейната история и значение като водещ научен и културен център в България.

В края на посещението учениците получиха книги като част от голямото дарение на академик Гранитски – жест, който превърна срещата с българската духовност и знание в още по-вдъхновяващо преживяване. Такова дарение получиха още други елитни училища на София: НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“, НМУ „Любомир Пипков“, НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, НУИИ „Илия Петров“, СМГ „Паисий Хилендарски“, 9-а ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, ГПИЕ „Мигел де Сервантес“, 19 СУ „Елин Пелин“ и Първа английска езикова гимназия.

100 години от рождението на Вадимир Свинтила

Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) е роден на 29 април 1926 г. в Ихтиман в семейството на юриста публицист Георги Николов – Свинтила. През 1945 г. завършва Италианската гимназия в София, а след това следва за кратко време медицина и режисура. През 1949 г. е изпратен първоначално в лагера „Богданов дол“, а после и в „Куциян“. Учи романска филология и завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1952).

Впоследствие работи като редактор във в. „Народна култура“ (1957–1959), изд. „Български художник“ (1960–1964), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964–1969), редактор във в. „София нюз“ (1969–1971), зам. главен редактор на в. „Софийска правда“ (1974–1977). Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на редица български и чужди вестници и списания. Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, като основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, народознанието и народопсихологията.

Превежда също така стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език – „Сонети“ (1956) на Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн.

Умира на 13 януари 1998 г.

🇧🇬💻🧐Уважаеми читатели и ползватели, имаме удоволствието да ви уведомим, че като част от националния абонамент към базата данни ProQuest Central Premium можете да се възползвате от платформата ProQuest Ebook Central. Мултидисциплинарната колекция от приблизително 240 000 заглавия на едни от най-утвърдените световни издателства включва електронни книги в десет области: здравеопазване и медицина, право, бизнес, социални науки, образование, наука и технологии, история, изкуства, религия и философия, езикознание и литература.

Ползването на базата данни може да се осъществява в мрежовото пространство на БАН от следния линк: https://ebookcentral.proquest.com/lib/bulgarianas/home.action.

Честит 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!
Честит празник на буквите, словото и духовността!

Предлагаме ви да видите как е бил честван празника преди близо един век, отразено в снимки на страниците на в. „Зора”, който можете да разгледате подробно в нашата дигитална колекция:
http://papers.cl.bas.bg/zora/

Предлагаме ви възможността да се регистрирате за безплатен уебинар, посветен на Ebook Central — платформата за електронни книги, включена в абонамента за ProQuest. Ако се питате как да намерите и използвате електронните книги, достъпни за Вашата институция, как да четете, изтегляте или разпечатвате съдържание, и как да прилагате тези ресурси в своята учебна и изследователска работа — този уебинар е точно за Вас.

Уебинарът ще се проведе на 26 май от 14:00 до 14:50 ч.

clarivatesupport.webex.com

💻🧐Предлагаме ви информация за предстоящите през следващия месец уебинари на Elsevier, в които можете да участвате след като се регистрирате.

Home | Highspot

От 18 до 22 май 2026 г. в Uniwersytet Jana Kochanowski в гр. Келце, Полша, се провежда Обучителна седмица за библиотечни специалисти по програма Erasmus+ под надслов „Библиотеката : Сърцето на знанието. Традиции, иновации, отворена наука!“. Сред основните цели са обмяна на опит и добри практики, както и засилване на взаимодествието в професионалната мрежа от академични библиотеки в Европа. В рамките но срещата ще се проведат различни презентации, уъркшопове, работни посещения на място и социална и културна програма.

Участие от страна на Централна библиотека ще вземат Маламка Щерева-Стойчева и Мария Ефремова. На място те представиха библиотеката, нейната история и колекции пред останалите участници.

https://www.youtube.com/watch?v=l2jlIB-7rog

Уважаеми потребители,

Имаме удоволствието да Ви информираме, че пробният достъп до информационните ресурси на издателство Emerald е удължен с още един месец.

205 години от рождението на Георги Раковски

Роден в Котел като Съби Стойков Попович на 14 април 1821 г. По-късно променя малкото си име на Георги в чест на вуйчо си Георги Мамарчев (един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново и капитан от руската армия по време на Руско-турската война (1828-29). Посещава местното килийно училище, където изучава също и гръцки език. След това учи при Райно Попович в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме.

Под влияние на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и Сава Доброплодни Раковски взема участие също така и в борбата за църковна независимост. Заради участието си в Браилския бунт от февруари 1842 г. е осъден на смърт от местните власти, но съумява да избяга във Франция и впоследствие прекарва година и половина в Марсилия. Установява връзка с учещите в Атина българи и е сред основателите на „Македонско дружество“ и Славяно-българско ученолюбиво дружество.

Завръща се в родния Котел през 1844 г. и заедно с баща си се включва в борбата между еснафите и чорбаджиите. Двамата са арестувани, като Раковски прекарва три години в затвора. По време на Кримската война (1853-1856) участва в създаването на „Тайно общество“, което си поставя за задача да събира и предава сведения за османските войски на руското военно командване. За тази цел Раковски и другарите му постъпват като преводачи в турската армия, но са разкрити. Той пак е арестуван, но успява да избяга на път за Цариград.

През м. юни 1854 г. Раковски сформира малка чета, с която броди из Източна Стара планина. След като не успява да се свърже с оттеглилите се руски войски, я разпуска и за известно време се укрива в Котел, а на следващата година се прехвърля в Букурещ, Румъния. Именно там завършва втората редакция на своята поема „Горски пътник“, която започва да пише още в България. През 1856 г. заминава за Нови Сад, тогава в рамките на Австрийската империя, където издава в. „Българска дневница“. След като е изгонен по настояване на местните власти, отново отива във Влашко. Съдейства на бесарабските българи за откриването на Болградската гимназия, която днес носи неговото име.

През 1860 г. се премества в Белград, където издава в. „Дунавски лебед“. През 1861 г. изготвя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно Българско началство в Белград“. В тях той излага идеята за създаване на „ръководен център на борбата“ и организиране в Сръбското Княжество на една армия, която да премине в България, за да вдигне българското население на въстание. В името на тази цел се заема с организирането на създадената през 1862 г. в Белград Първа българска легия, която участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан. След нормализирането на отношенията между Сърбия и Османската империя обаче тя бива разформирована.

В края на 1866 г. Раковски образува „Върховно народно Българско гражданско началство“ в лицето на Тайния централен Български комитет (ТЦБК). На 1 януари 1867 г. организацията издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записвани организационния принцип на изграждането на четите, както и правата и задълженията на самите четници.

На 9 октомври Раковски умира от туберкулоза в Букурещ.