Читалнята Финикс

🇧🇬📚📖📚
Какво ти липсва, за да си честит?
Що още искаш, лакомнико смъртен?
Тъй малко ти е нужно да си сит-
отвънка- залък хляб, мечта- отвътре!
И нищо друго. Другото е смърт,
лъжовна лакомия, празна жажда.
Мечтата да е мека, хлябът- твърд!
Такива само ще ти се услаждат.
Не искай нищо повече! Помни:
човекът е устроен толкоз жалко,
че колкото и земни благини
да има, вечно му изглеждат малко!
Какво ти липсва още, братко, та
се чувстваш все самотен и ограбен?
Май всичко имаш. Само не мечта?
Май си забравил сладостта на хляба,
та за това те мъчат скръб и глад?
Ако е тъй, знай- един е лекът:
раздай се цял на този беден свят!
Пак беден си стани! Че най-богат е
в своето раздаване човекът!

ДАМЯН ДАМЯНОВ

“И ний сме дали нещо на света”
🇧🇬Честит празник на българската писменост, просвета и култура, и на славянската книжовност!🇧🇬

Страхотна инициатива📖📗📕Всички, на които им предстои пътуване до България могат да подкрепят кампанията📚📖📚

Да съберем 2025 книги за българските библиотеки по повод 24 май 2025

📚 За поредна година по повод 24 май ние от читАлнЯта предизвикваме всички любители на четенето да подкрепят българските библиотеки.

🎯 Целта ни тази година: 2025 нови книги до края на юни, които ще дарим на читалищни, училищни, общински и регионални библиотеки в цялата страна. От 2015 г. досега с ваша помощ сме събрали и дарили над 53 000 книги! 🙌

❤️ Как да се включите? Лесно е – дарете своя любима нова книга! Търсим:�
📖 Нови детски книги – приказки, енциклопедии, комикси, романи и др.;
📖 Съвременна българска литература;�
📖 Художествени книги, издадени в последните 10 години.

📍 Къде и кога?�
В читАлнЯта в Градската градина, в продължение на един месец всеки ден от 10:00 до 20:00 ч., включително събота, неделя и на самия 24 май.�

🎁 Всеки дарител получава безплатна читателска карта!

❗️ НЕ приемаме:�
🚫 Стари книги (отпреди 2000 г.);�
🚫 Захабени или повредени издания;�
🚫 Техническа/специализирана литература;�
🚫 Книги на чужди езици;�
🚫 Самиздат.

🏢 А към всички големи компании в София: предизвикваме ви да вдъхновите екипите си и да се включите в дарителската вълна!

📩 За въпроси: [email protected]

🤍Благодарим Ви, че вече 10 години подкрепяте каузата ни за подпомагане на библиотеките в България!

https://bnr.bg/sofia/post/102156239/golamata-diktovka-pazitel-na-balgarskia-ezik-na-22-mai-shte-e-sas-146-ima-uchastnici?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTEAAR7YBuItMvmRQeSUsrau3wrut0vfuwlqbDfyjmPlAuNXuvaeqJEc1z-PzyxL9Q_aem_JN-MWiRKH6-bSdJbW5NhjA

Голямата диктовка ”Пазител на българския език” на 22 май ще е със 146-има участници Второто издание на Голямата диктовка "Пазител на българския език" ще се проведе на 22 май 2025 г. от 11:00 ч. в три от читалните на...

🇧🇬На днешния ден през 1876 г. е извършено Баташкото клане, избиване на българското население в Батак при потушаването на Априлското въстание. Извършено е от башибозук под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. 🇧🇬

📚От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите… много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.



Като ги изклаха, чичо, аз видях…

С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеню с голям глас извика…

И издъхна бачо… А един хайдук

баба ми закла я под вехтата стряха

и кръвта потече из наший капчук…

А ази бях малък и мен не заклаха.



Татко ми излезе из къщи тогаз

с брадвата в ръцете и нещо продума…

Но те бяха много: пушнаха завчас

и той падна възнак, уби го куршума.

А мама изскочи, откъде; не знам,

и над татка фана да вика, да плаче…

Но нея скълцаха с един нож голям,

затова съм, чичо, аз сега сираче.



А бе много страшно там да бъдеш ти.

Не знам що не щяха и мен да заколат:

но плевнята пламна и взе да пращи,

и страшно мучеха кравата и волът.

Тогава побягнах плачешком навън.

Но после, когато страшното замина –

казаха, че в оня големи огън

изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.



И черквата наша, чичо, изгоря,

и школото пламна, и девойки двесте

станаха на въглен – някой ги запря…

Та и много още дяца и невести

А кака и леля, и други жени

мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

Още слушам, чичо, как пискат они!

и детенца много на маждрак набиха.



Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.

Той пари с котела сбираше за тях;

но поп Трендафила с гвоздеи коваха!

И уж беше страшно, пък не бе ме страх,

аз треперех само, но не плачех веки.

Мен и други дяца отведоха с тях

и гъжви съдрани увиха на всеки.



Във помашко село, не знам кое бе,

мене ме запряха нейде под земята.

Аз из дупка гледах синьото небе

и всеки ден плачех за мама, за тата.

По-добре умирвах, но не ставах турка!

Като ни пуснаха, пак в Батак живях…

Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:



клахме ги и ние, както те ни клаха;

но нашето село, чичо, запустя,

и татко, и мама веки не станаха.

Ти, чичо, не си чул заради Батак?

А аз съм оттамо… много е далече…

Два дни тук гладувам, щото съм сирак,

и треперя малко: зима дойде вече.

📚Иван Вазов📚

На днешния ден е роден ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ...🇧🇬📖❤️📖📚

Да те жадувам аз,
да те жадувам!
А ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен...
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш,
Главата ми ще падне на гърдите ти -
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите,
додето остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло...
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви...
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга.
📚❤️📖📚

📚📖🇧🇬”В живота ни задължително трябва да има една такава любов – с дъга и без бъдеще, за да се научим да създаваме нашето „сега“ като единственото съществуващо време. Вярвам любовта е единствената сила, която може да ни покаже, че Вселената има само сегашно време. Но в онази нощ аз сънувах бъдещето, без да го проумявам. Небето ме утешаваше предварително, че любовта ще се появява в живота ми с различни имена и лица, стига да я нося в сърцето си. Вече знам, че трябва да имаш любов в себе си, за да я извикаш пред себе си. Любовта е навсякъде, но за да те доближи и да те прегърне, е нужно да разпознае себе си в теб, да надуши любовта в сърцето ти, да я усети. Минаха много и тежки години, преди да се разлисти това познание като книга пред мен и да прочета в края ѝ, че всъщност край няма. Нито любовта има край, нито животът. Има само мигове, в които те са. Сега обичах и бях обичана, бях в този момент и на това място. И не можеше да бъде друго. За никого.”📚📖🇧🇬

🇧🇬📖Мария Лалева📖🇧🇬

📚📖📚23 април – световен ден на книгата и авторското право📚📖📚

За пръв път на 23 април 1923 година в книжарници в град Каталуния, Испания отбелязват деня на книгата в чест на писателя Мигел де Сервантес, който е починал на тази дата.

През 1995г. ЮНЕСКО решава да посвети един ден на всички, които пишат и обичат да четат. Избира се 23 април не случайно – на този ден са се родили или са починали много известни писатели:

Уилям Шекспир – роден на 23 април 1564г., умира 54 години по-късно на същата дата.
Умират Мигел де Сервантес и Инка Гарсиласо де ла Вега.
Раждат се Морис Дрюон, Владимир Набоков и Мануел Валехо.
Идеята на този ден е не само да бъде празник на всички писатели, автори на книги и четящи хора, но също така и да се популяризира четенето, книгоиздаването и авторското право.📚📖📚

🇧🇬На днешния ден, преди 105 години, се е родил един от най - талантливите български поети Валери Петров. Номиниран е за Нобелова награда.

📖”Каквото и да прави злото, то е нетрайно”

📚”Всички гледат порода, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че както при хората, приятелче мое, и при нас е по-важно сърцето какво е.”

ВЕЛИКДЕН
(Възкресение Христово)

Със силата на вярата в доброто,
с магията на божиите думи,
призван бе да се бори Той със злото,
любов и мир да има помежду ни.

Пожертва се за грешните с охота.
Посрещнаха го с викове "Осанна!"
Но распнат бе на своята Голгота
и с вярата в душите ни остана!

С камбанен звън днес блага вест пристига!
"Христос воскресе" - чаканото слово!
И благодатен огън ни достига,
живота победи смъртта отново!

И с отговор - "Воистина воскресе",
ликува християнският ни свят.
В очите радост и любов чете се,
Великден - празник тъй желан и свят!

Николай Димов

🌸📖🌷📖🌼📖🍀📖🌹

"Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш.... Люляковите храсти струват повече от орхидеите. Глухарчето и кукувичата прежда – също. Защо ли? Защото те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целия град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където отново си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе си, то наистина идваш на себе си за известно време; останал сам, имаш възможност да обмислиш нещата из основи. Градинарството е най-хитрият начин да си пофилософствуваш скришом. Никой не се досеща, никой не те укорява, никой не те подозира, а ти си се потулил тук, един Платон сред божурите, един Сократ, който прекопава боровата си горичка. Човек, помъкнал чувал с тор по своята ливада, е същински Атлас, който оставя земята да се върти с лекота на неговото рамо."

“Вино от глухарчета"
Рей Бредбъри

Благовещение е!
На тази дата е роден гениалният лирик Христо Фотев

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество –
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.